Експлозивният ръст в използването на смартфони като основно устройство за достъп до онлайн новини, както и растящото влияние на социалните мрежи водят новинарските компании по света към несигурно финансово бъдеще.Това е основното заключение на обширно проучване на това как новините стигат до публиката в 12 големи държави по света. То е дело на Reuters Institute for the Study of Journalism (RISJ), обхваща анкетиране на повече от 20 000 души и е смятано за най-мащабното в света сравнително изследване за това как се потребяват новини. Обхванатите държави са САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Испания, Италия, Дания, Финланди, Бразилия и Япония, а тази година – четвъртата поред на този формат, са добавени Австралия и Ирландия. Във всички тези страни интернет проникването е над 75% с изключение на Италия (59%) и Бразилия (54%).Много новинарски компании водят битка за това как да печелят от съдържание, до което се стига през смартфоните, на фона на тенденцията хората да стигат до новините не през оригиналните интернет страници на вестници и онлайн платформи, а през търсачки и социални мрежи. 57% смятат лаптоп или десктоп компютъра като основно устройство за получаване на новини – намаление от 8 пункта спрямо 2013 г. Годишният доклад Digital News Report показва, че приходите от онлайн реклами намаляват, тъй като собственици на смартфони, които иначе прекарват половината от времето онлайн за четене на новини, се дразнят от рекламите и т.нар. спонсорирано съдържание. Те все повече прибягват до програми за блокиране на онлайн рекламите и филтриране на статии, които всъщност са платени текстове за реклама и промоция на конкретни услуги и стоки.Мразят рекламите"Повечето хора обичат да четат новини, но не искат да плащат за тях, не желаят да гледат съпровождащите ги реклами и са против смесването с платено съдържание", коментира Расмус Клайс Нилсен, директор по изследователската дейност в RISJ. "Това означава, че още не е открит устойчив бизнес модел дори от тези, които са успели да си изградят лоялна аудитория."Читателите, които много харесват определена медия, инсталират на смартфоните си нейното приложение. Но останалите разчитат на социални мрежи, приложения за уведомяване кои са основните новини към момента, електронната си поща или уведомления през мобилните мрежи.Повече от две трети от използващите смартфони са си инсталирали новинарски приложения, но едва една трета ги използват повече от веднъж седмично. 46% от анкетираните в 12-те държави са използвали смартфоните си за информация (при 37% през 2013 г.), като 66% от тях научават така новини всяка седмица. Всеки четвърти собственик на такова устройство прибягва до Facebook, за да открие, чете, гледа, споделя и коментира новини всяка седмица. Това е два пъти повече в сравнение с №2 в тази класация - Youtube, и почти 4 пъти повече спрямо Twitter. Нови социални мрежи като WhatsApp, Instagram и Snapchat само затвърждават растящото значение на социалните платформи за информиране на обществото.Любопитно е, че в САЩ, Великобритания, Австралия и Италия от всички, ползващи и Twitter, и Facebook, близо две трети (62%) казват, че услугата за микросъобщения е добър канал за научаване на новини, а 57% (срещу 38%) посочват, че научават новини от Facebook, докато са в социалната мрежа по друг повод.  31% от американците под 45 години гледат новинарските емисии по телевизията (при 42% преди две години); във Великобритания спадът е от 56% на 46%. Макар повечето потребители на смартфони да одобряват социалните мрежи за това, че им предлагат новини, които иначе не биха стигнали до тях, те изразяват резерви към акуратността и достоверността на информацията, получена по този начин.Разочаровани и измамениЧетящите през смартфони все повече не харесват изскачащите рекламни прозорци и банери. Повече от 40% в САЩ и Великобритания редовно прибягват до програми, блокиращи подобно рекламно съдържание.Една трета от собствените на смартфони заявяват, че са разочаровани или се чувстват измамени, ако са се зачели в статия, която накрая се оказва, че е платена от рекламодател. Една четвърт казват, че подобни случаи ги карат да се отнасят негативно към новинарска организация, използващи подобни методи."Размиването на границата между реклама и оригинално съдържание може да накърни новинарския бранд и това да има отрицателен ефект за рекламодателите за продължително време", обяснява Шон Остин, директор по изследването на медии в YouGov. 12% имат доверие на новините от социалните медии, докато 37% вярват в достоверността на телевизията. Докладът на RISJ посочва още, че регистрира видими разлики в доверието към новините в различните анализирани държави. Поне 60% във Финландия, Бразилия и Германия заявяват, че имат доверие на медиите. В САЩ Испания и Италия този дял е едва една трета.Особено видимо е доверието (51 - 68%) към новините от традиционни новинарски структури в държави със силни обществени медии като Великобритания, Германия, Дания, Бразилия и Финландия. То е ниско (32-35%) в страни с недостатъчно добре финансирани и независими публични медии като САЩ, Испания или Италия. Като цяло навсякъде потребителите имат значително повече доверие на източниците, които сами са си избрали да следват, отколкото на тези, които са най-масови. Повече видеоДокладът на RISJ отчита растящо значение на използването на видео за разпространяване на новини. Това е особено отчетливо в Испания (+10%), Дания (+8%), Великобритания, Италия и Япония (по +5%). Това регистрира новите стратегии на социалните медии да публикуват и разпространяват повече видео (Facebook например включи опция видеото да започва автоматично с изключен звук). Поради това новинарски организации са създали през изминалата година многобройни екипи за създаване и редактиране на видео – отчасти, защото рекламните приходи са значително по-високи в сравнение с ползването на писмени новини и отчасти заради различните възможности за дистрибуция.Средно всеки четвърти (23%) в анкетираните държави е гледал веднъж седмично видеоновини (увеличение с 5% на годишна база). Но от тях 40% смятат, че текстовите новини им дават повече информация, 29% са се отказали заради задължителната рекламна заставка преди видеоклипа, 21% казват, че по-добре е да се гледа видео на екран, по-голям от този на телефона им.От онези, които все пак остават верни на видеоформата, половината (49%) искат клиповете да са кратки и да добавят драматизъм към новината или (46%) да допълват контекст или анализ към събитието.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010