"Бойко Борисов, премиер и лидер на центристката и популистка консервативна партия ГЕРБ, е изключително непредвидим играч. В първия си мандат през 2009-2013г. той се опитваше да балансира между Русия и Запада, за да не отблъсне някоя от двете страни. Сега изглежда играе същата игра.". Това посочва Дариуш Калан в коментар за американското списание "Форин афеърс". Според него обаче, ако кризата в Украйна се задълбочи, Бойко Борисов може да се принуди да заеме по-твърда позиция. "Изглежда в София най-после разбраха, че зависимостта от Русия не е модел за устойчиво развитие и руската агресия срещу Украйна е пряка заплаха за сигурността. Това е убеждение, което изглежда се споделя не само от консервативния управляващ елит, а и от българите – проучване на "Алфа Рисърч" показа неотдавна, че над 70% от анкетираните предпочитат Брюксел пред Москва. Ако България е смятана за Троянски кон в ЕС, той не е много ефективен.", пише авторът. Той припомня, че българския президент Росен Плевнелиев изказва от известно време насам това, което много лидери от Централна Европа и Балканите дори не смеят да помислят. На 7 май в речта си по време на церемонията по повод края на Втората световна война в Гданск той назова Владимир Путин империалист от деветнадесети век, който създава собствени сфери на влияние в Европа. Само няколко месеца по-рано Плевнелиев заяви пред Frankfurter Allgemeine Zeitung: "Ние всички искаме да видим една страна, която е създала Чайковски, Толстой, Достоевски, и като партньор. Фактите обаче показват, че ние имаме работа с различна Русия днес - националистическа, агресивна, управлявана от президент, който вижда Европа като противник, а не като партньор." Освен това той обвини Москва, че се опитва да раздели Европейския съюз и да дестабилизира Балканите. Антируската позиция на Плевнелиев е една изумителна промяна в тона на една страна, която отдавна е смятана за троянски кон на Русия в Европейския съюз. В действителност, въпреки че много от бившите страни от Източния блок на Европейския съюз, включително Полша и балтийските държави, гледат на Русия като исторически окупатор и сериозно предизвикателство за сигурността, България в продължение на много години смята Москва, с която споделя обща история и прилики в езика, за добър приятел. В разгара на съветската власт България е един от най-податливи съюзници - до такава степен, че първият секретар на Българската комунистическа партия Тодор Живков предлага България да се превърне в 16-та съветска република. След разпадането на Съветския съюз само едно правителство в България - дясноцентристката администрация, управлявала в края на 1990-те - пое риска леко да разхлаби връзките си с Москва. По-голямата част от правителствата след това са по-близо до Русия. Според проучване от 2012 г. на Communitas Foundation 78 процента от българите гледат на Русия положително – най-високият процент сред страните от ЕС и НАТО. A според проучване на общественото мнение от 2014-та 22 на сто са изразили желание да се присъединят към водения от Русия Евразийски съюз. Налице е силен икономически стимул за София, за да се движи около Москва. България закупува почти 100% от своя газ от Русия. Ядрената централа на България в Козлодуй работи с руско гориво, а петролната й рафинерия се контролира изцяло от руската Лукойл, която е и най-голямото промишлено предприятие в България. Така тя има значителен принос към заетостта и БВП на България. На последно място, България е топ място за почивка на руската средна класа, която допринася за около 10 на сто от приходите от туризъм в страната. Изданието отбелязва, че въпреки суровата реторика на Плевнелиев, действията на София към Украйна са леки, дори неутрални. В разгара на Майдан протестите в Киев българските политици следваха политика "да не се прави нищо", пасивно наблюдение на събитията и само понякога се споменаваше загриженост за българското малцинство. Слабата позиция на София в Европейския съюз е друг фактор. Осем години след присъединяването към ЕС България изостава от другите новоприсъединили се страни, като Унгария, Словакия или Румъния, и се разглежда като проблемна, поставена в дъното на Европейския съюз по отношение на корупцията и свободата на печата. Затова не е изненадващо, че София следва умерена позиция в ЕС по Украйна, за да не се самоизолира още повече. Иначе казано, когато София говори твърдо за Русия, това няма много общо със стабилността на Украйна, а е по-скоро комбинация от някоя обида, отправена от Москва, и окуражителни жестове на Запада, посочва още авторът.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010