Над 400 000 случая на преждевременна смърт в Европа всяка година са причинени от замърсяването на въздуха. Въпреки лекото подобрение през последното десетилетие, има нужда от въвеждане на нови мерки за намаляване замърсяването на въздуха в страните-членки и на европейско ниво.Това е един от изводите на мащабния петгодишен доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) "Европейската околна среда, състояние и перспективи - SOER 2015", който беше публикуван на 4 март 2015 г., а днес (11 юни 2015 г.) ще бъде представен на специална конференция в България от изпълнителния директор проф. Ханс Брюнинкс и други представители на ЕАОС. Акцентът на събитието ще бъде проблемът със замърсяването на въздуха."Дневник" разговаря с Мартин Адамс, оглавяващ отдел "Замърсяване на въздуха, транспорт и шум" в ЕАОС за последните данни за замърсяването на въздуха и т.нар. шумово замърсяване в Европа, последиците за човешкото здраве, за трудните и лесните начини проблемът да бъде овладян.Г-н Адамс, статистиката за мръсния въздух за последните години е стряскаща. На какво базира оценките си Агенцията и какви са прогнозите и препоръките ви за близките години?- Агенцията прави оценката си на базата на официалните данни и измервания, подавани към нас от отговорните институции на страните-членки (в България това са Изпълнителната агенция по околна среда и МОСВ, бел.ред.) и ги използва в утвърдени модели за изчисляване на ефекта от различните замърсители във въздуха върху здравето на хората.Заради поетите ангажиментите по действащото европейско законодателство се очаква леко подобряване на нивата на замърсяване на въздуха. Знаем например, че промишлеността ще трябва да намали въглеродните си емисии. Имаме пакет от мерки, които ако всяка държава спазва, ще има известно подобрение, което ще се забави след 2020-2025 г. За постигането на дългосрочната цел за намаляване замърсяването на въздуха от нивата, които тежко увреждат човешкото здраве и околната среда, се налагат допълнителни мерки.Защо очаквате забавяне в усилията за подобряването качеството на въздуха?Вече предприехме доста от най-лесните и евтини мерки в решаването на проблема с мръсния въздух. Вече стигнахме до трудните и по-скъпи стъпки, които трябва да се предприемат. Но ако вземем ползите от подобряването качеството на въздуха и ги сравним с цената за намаляване на това замърсяване, заедно с негативните последици, ползите далеч надминават цената. Това е икономическата страна, която потвърждава, че си струва да продължим в усилията.Цената, измерена в брой преждевременна смърт, хоспитализирани или хора, които не работят, защото са в болнични заради заболявания, следствие на мръсния въздух, е много по-висока. По-евтино излиза да предприемем превантивни мерки за намаляване на замърсяването – има цена, но има и големи ползи.Според Изпълнителната агенция за околна среда, в България няма данни каква е връзката между мръсния въздух и здравето на хората. Трудно и скъпо ли е да се направи подобно изчисление?- Не зная какъв е конкретният случай в България, но като цяло ние използваме метода на изчисление за връзката между замърсяването на въздуха и здравето на хората, използван от Европейската комисия. Европейският модел е мащабен, не е детайлно изчисление, което се очаква вие в отделните европейски държави да правите, а по градове тези данни трябва да са още по-подробни.Агенцията ни работи на европейско ниво. Оценките в доклада са изчисления по държави - колко са случаите на преждевременна смърт и каква е цената на замърсяването на въздуха, измерена в човешко здраве.  Най-малко 330 млрд евро е цената на случаите преждевременна смъртност заради замърсяване на въздуха;15 млрд евро са преки икономически щети от изгубени работни дни (заради болни работещи);4 млрд евро са преки икономически щети като разходи за здравеопазване;165 млрд евро е цената измерена в човешко здраве и щети за околната среда в следствие от замърсяването на въздуха от индустриални заводи за периода 2008-2012 г. Половината от тези разходи и щети идват от едва 1% от всички индустриални заводи. Отчитате ли в доклада си ефекта от световната икономическа криза и ако да, какъв е той?- Икономическата криза започна около 2008-2009 г. Емисиите на редица замърсители на въздуха намаляват в този период и установихме няколко причини за това. Едната е, разбира се намаленото търсене на стоки и услуги, заводите произвеждат по-малко, хората вероятно не могат да си позволят по-големи количества гориво и съответно ограничават употребата на лични автомобили и така транспортът намалява. Отчетохме и общ спад на туристическите и транспортни услуги, защото хората заделят по-малко средства за дълги ваканции.Има ли икономическата криза обратен ефект, например в употребата на по-ниско качество горива, които да замърсява повече въздуха?- Да, в някои държави горенето на дърва и евтини въглища се увеличава. В много държави в определени части на Европа хората не могат да си позволят отопление на ток или газ и използват по-евтини и достъпни източници на гориво, които обаче са по-некачествени и опасни, защото отделят например високо съдържание на фини прахови частици и са силно токсични. И това е проблем.Т.е. има тенденция, която показва, че в годините на кризата хората използват по-вредни горива?- Да, има такава тенденция в някои райони на Европа.Кой са конкретно тези региони?- В някои райони на Източна Европа, в Гърция например....и в България също битовото отопление е много сериозен проблем и е втората основна причина за замърсяването на въздуха.- Тук се сещам за една много интересна взаимовръзка между замърсяването на въздуха, климатичните промени и употребата на възобновяеми източници на енергия, която докладът ни отчита. Дървесината е възобновяемо гориво и от гледна точка на климатичните изменения употребата й е позитивна тенденция, защото не горим вредни изкопаеми горива като въглища. Но от гледна точка качество на въздуха, горенето на дървесина не е добър вариант, защото замърсява с фини прахови частици. Това е добър пример за нуждата от пресичане на различни видове политики и подходи в страните в Европа и нуждата от експертна преценка и специфично управление на локално ниво.Може ли да дадете конкретни примери на успешни практики, довели до намаляване на замърсяването на въздуха, които европейските държавите могат да следват? Или всичко зависи от конкретната държава, климат и ситуация?Принципно всичко, което води до намаляване употребата на горива намалява замърсяването на въздуха. Добър пример е енергийната ефективност. Ако изолирате сградите си, ако има субсидии, които карат хората да си изолират жилищата, те горят по-малко горива за отопление и използват по-малко енергия. И това е добре, защото имаме по-малко изгаряне на изкопаеми горива, отделени вредни емисии и съответно по-малко замърсяване на въздуха. Енергийната ефективност е добър пример за win-win ситуация.Друг успешен подход са практики за подобряване на публичния транспорт, като го правим по-удобен, достъпен и евтин, а това от своя страна изкарва хората от личните автомобили.Как може да се намали автомобилния трафик в големите градове, например през зимните месеци, когато въздухът е особено мръсен? Според българските власти това е навлизане в частния сектор на хората и не е редно. От друга страна тук строим все нови пътища за автомобили за сметка на велоалеи и пешеходни зони.- За управляващите това са трудни решения, защото икономиката има нужда от добри пътни връзки и нови пътища, но правителството трябва да отчита и последиците от това – фактът, че по-натоварен трафик значи и повече въглеродни емисии.Смятам, че стъпките, които намаляват нуждата от транспорт са добри и ефективни – в някои страни не се позволява да караш стара кола или плащаш по-високи данъци, когато караш в центъра на града. В други страни пък има субсидии, които позволяват на хората да си купят по-нови и безвредни коли, но това е по-скъп вариант.Трудното при проблема със замърсяването с въздуха, че няма златно правило за справяне с това. Щеше да е чудесно, ако имаше едно решение, но ситуацията е много по-сложна. В някои държави хората предпочитат да използват обществен транспорт, но това не е така в други страни.Как трябва да се подходи към проблема с фините прахови частици, които са особено опасни за човешкото здраве?ФПЧ са най-сериозният и опасен проблем за човешкото здраве. Те имат различни източници и преодоляването на този тип замърсяване зависи от вида източник. Големите индустриални заводи отделят ФПЧ, но те имат опцията да сложат филтри и така да намалят съществено да отделяното количество фини прахови частици.Много по-трудно е да се контролират емисиите от битовото отопление. Някои държави отделят субсидии, за да стимулират хората да използват по-безвредни и ефективни източници на отопление или иначе казано - даващи повече топлина, но и по-малко замърсяващи.Дизеловите автомобили са един сериозен източник на замърсяване с фини прахови частици. Някои от новите модели филтри за автобуси са много добре решение и сериозно намаляват отделяните ФПЧ.Трудно ли е или е въпрос на воля да се справи дадена страна със замърсяването на въздуха ? България например е водеща по мръсен въздух от доста време и в същото време нямаме подобрение.България има абсолютно същия проблем и трудности като други европейски страни, които се опитват да подобрят качеството на въздуха си. Повечето мерки наистина изискват сериозни средства – да инсталираш нова технология, да даваш субсидии, за да могат хората да си купуват нови коли, но в същото време има много широк диапазон от възможни и постижими мерки, които държавите могат да използват. Ползите от тези мерки далеч надхвърлят цената им.От доклада ви виждаме още, че т.нар. шумовото замърсяване е много сериозен проблем в Европа и специално за България (София е първа сред 17-те проучвани столици по шумово замърсяване*). Този проблем все още не е достатъчно известен и изследван. Можете ли да обясните за какво става дума?- Шумът все повече се припознава като проблем за околната среда и за човешкото здраве. Шумът има различни здравословни последици, може да доведе до раздразнение, стрес, но и да влоши дадено заболяване и може да доведе дори до преждевременна смърт.Засега в Европа само определени видове шум се считат за замърсяващи от европейското законодателство. В момента най-големият шумов замърсител е пътният транспорт. След това се нарежда шума от самолетите и влаковете.Има ли вече законови ограничения за шума в европейското законодателство?На този етап няма законови ограничения на шумовото замърсяване на европейско ниво. Засега се опитваме да съберем данни и да проучим колко души се излагат на подобно замърсяване, до какво води това замърсяване. В същото време количеството шум се увеличава, а проблемът става по-сериозен например с увеличаването на колите.Все още имаме определени пропуски в данните, защото не всички държави имат измервания за шумовото си замърсяване. От 2022 г. всички държави в ЕС ще са задължени да ни подават една и съща информация и това ще става по един и същи начин от всички тях. Това ще важи и за данните за шумовото замърсяване. Така ще можем да правим по-добро сравнение между различните държави.*Шумът от пътния (автомобилния) транспорт е основен здравен проблем в много градове. Над една четвърт от жителите на София, Люксембург, Париж и Талин са изложени на нощен шум трафик над допустимите нива на СЗО, сочат данните на 17 европейски столици, публикувани в доклада.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010