Правителството прие в сряда Закона за лечебните заведения, който предвижда сливания и намаляване броя на болниците, финансирани от здравната каса. Освен това се предлага изваждането на държавните болници от списъка със забранени за приватизация дружества с цел занапред да не се разкриват нови частни болници, а частните капитали да се насочат към съществуващата мрежа от лечебни заведения. Държавните болници излизат от забранителния списък за приватизация Връщаме възможността за приватизация на лечебните заведения, които досега са били в забранителен списък, обяви след заседанието на кабинета в сряда здравният министър Петър Москов без да дава повече подробности за това намерение, което не беше огласено при първоначалното представяна на закона. От здравното министерство обясниха пред Mediapool, че с предложението се цели "привличане на частен капитал, който да бъде инвестиран в дейността, поддръжката и развитието на съществуващите в момента лечебни заведения, които са част от Националната здравна карта". "Това ще даде възможност на държавата да гарантира дейността и разпределението на лечебните заведения съгласно Националната здравна карта, като ограничи тенденцията за създаване на паралелна мрежа от частни лечебни заведения за болнична помощ, които не съответстват на потребностите на населението", заявиха още от министерството. Здравната каса ще финансира по-малко болници С предвидената в закона Национална здравна карта ще бъде определена необходимостта от болници на областно и национално ниво. В големите градове, където има свръхпредлагане на медицински услуги, НЗОК ще избира кои болници да финансира и кои не. Това ще става на база определени критерии, свързани с това колко и какви специалисти има дадена болница, с каква апаратура разполага, какъв брой операции и процедури прави. Точните критерии обаче ще бъдат изготвени тепърва. Така занапред здравната каса ще финансира значително по-малък брой болници за разлика от сега, когато на практика сключва договор с всяка новопоявила се. "За миналата година в България има повече отворени нови болници, отколкото казина", коментира по-късно в сряда Москов в парламента, където започна второто четене на другия ключов за здравната реформа закон – този за здравното осигуряване. С него медицинските услуги се разделят в три пакета – базов, допълнителен и спешен. От приетия от кабинета Закон за лечебните заведения обаче отпада сега съществуващия текст, с който част от държавните болници задължително сключват договор с НЗОК и така занапред държавни, общински и частни лечебни заведения ще се конкурират наравно, за да бъдат финансирани от касата. Тази мярка е оправдана от гледна точка на гарантираната по закон равнопоставеност на лечебните заведения, независимо от формата им на собственост, но не би се харесала на поддръжниците на тезата, че здравната каса трябва да финансира приоритетно държавните болници. Сливането на диспансери ще става по три начина Част от текстовете в Закона за лечебните заведения, свързани с вливането на бившите онкологични, кожни и психо -диспансери в местните болници, предизвика сериозни брожения и протести сред работещите в засегнатите структури, заради което здравният министър Петър Москов беше принуден да отстъпи и обеща да се прилага индивидуален подход за всеки конкретен случай. След заседанието на кабинета Москов обясни, че текстовете за сливане на диспансерите с многопрофилните болници са претърпели промени след общественото обсъждане и вече дават три варианта. По преценката на комисията, изготвяща Националната здравна карта, ще се дава становище с три препоръки – формално юридическо сливане, функционално обединение или консорциум по реда на Търговския закон. При функционалното обединение лечебните заведения ще запазват своята самостоятелност, но ще кандидатстват за общ договор със здравната каса, а при обединението в консорциум ще могат да кандидатстват и за общи проекти.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010