Дере, превърнато в сметище, с тук-там едва отличими бараки от дърво и кирпич, приютяващи над 300 души. Това е мястото, където според мнозина се печелят или губят избори в Хасково.Нещото, което пречи махалата в квартал "Република" да бъде наречена ромска, е турското самосъзнание на обитателите й. "Кажеш ли ми циганин, ще те съдя. Дотолкова си знам правата", започва разговора уличният търговец Ахмед. Като повечето семейства наоколо и неговото е съставено само от безработни. Веднъж на всеки 4-5 дни мъжът пътува до недалечния турски град Одрин, откъдето зарежда трайни хранителни продукти, които след това продава на улица в махалата. "Турция е велика държава, богати хора, лек живот", обяснява куфарният търговец. "Няма кой да ме вземе там, иначе бих тръгнал веднага", добавя той.Емисарите по избори"България е за българите, нас никой не ни иска. Викат ми – не ставаш за работа, не си учил, имаш само осми клас. Ами ако всички се бяхме изучили за доктори, щяха ли да ни намерят работа после….?!", казва той. Ахмед както мнозинството от съседите твърди, че никога не са му били предлагани пари, за да гласува. Казва, че дадат ли му, няма да вземе. Признава, че на парламентарни избори традиционно подкрепя ДПС, а на последните местни дал гласа си за настоящия кмет на Хасково Георги Иванов.Макар и рядко обаче в махалата се намират и хора, които разказват различна история. "На изборите миналата година, всички големи партии имаха хора тук. Нали ги знаеш, тия дето като им дадат един чувал с пари за една нощ стават от голи пушки – патрони. Ако ония отгоре са им казали – давайте на хората по 50 лева, те подхвърлят по 20, останалото си е тяхна печалба", според млад мъж.В махалата още се говори за трима "емисари" на парламентарно представена партия, които пристигнали миналата есен с обещания за щедро заплащане, но след края на изборния ден "забравили" да оправят сметките. По думите на местните разплащането след гласуване ставало в заведения в квартала, а тези с парите винаги били "познати физиономии".Търговията и контрабандатаМакар и бавно търговията със стока от съседна Турция вече измества социалните помощи като водещ източник на доходи за семействата в махала. По думите на самите хора 40-50 души редовно пътуват до Одрин, внасяйки от там перилни и санитарни препарати, спагети, ориз и пакетирани сладки изделия. Най-добре обаче се печели от нелегалните цигари.На няколко места в дерето, както и около блоковете на съседните улици може да бъде купена евтината контрабандна стока. Между 2,50 и 3,50 лева е цената на кутия. Усетят ли присъствието на външни хора, услужливи продавачи провират ръце през прозорци и огради с репликата: "Цигари искаш ли?". При вида на фотоапарата офертите бързо се оттеглят. Въпреки редовните акции на местната полиция в махала, бизнесът с цигари не секва. А сред клиентите му има и хора от престижните квартали на Хасково, които пазаруват направо от джиповете си.Не всички в Република са благоразположени към журналистическото присъствие. "Снимате ли ме – умирате!", изкрещява млад мъж, когато хората в гетото наричат "кмета", преди да се скрие в една от къщите наблизо.В дерето или в панелките"Искаме работа, искаме общината да ни оправи домовете. Вижте в каква мизерия живеем!", заявява 22-годишният Ерджан, който обитава един от блоковете в съседство с дерето. Панелката, която е общинска собственост, е сред печално известните места в Хасково. От години мазетата са пълни с над метър фекални води, входът се използва за клане на животни, дограмата на междустълбищните прозорци е изгорена за подпалки, а преди време бяха разбити и окрадени дори част от бетонните стълби между етажите.На въпрос, кой е виновен за състоянието на блока, Ерджан и негова връстница отговарят: "Защо да сме ние". Местните хора обаче признават, че заради състоянието на блоковете, екипите на Бърза помощ с неохота пристигат при нужда. "Страх ги е да влизат, сякаш не сме хора. Случвало се е с коли да караме болни към Спешното. Като няма пари, се влачим пеша ", твърди 41-годишната Нефизе. Жената от 8 години работи в кухнята на лондонски ресторант, прибрала се за кратко, заради смърт на близък. "Заплатата ми там е 2 000 лева. Стига само за квартира и хляб. За 350 лева да си намеря работа тук, връщам се веднага, но няма. Дъщеря ми е в Австрия и на нея не й се стои, но няма как…", обяснява Нефизе."Ако ми предложат 50 лева да гласувам тази есен, ще ги взема. От месеци съм на улицата, със 140 лева обезщетение срещу безработица. Мъжът ми е с 280 лева заплата. Как се гледат с тия пари двама ученици?!", казва нейна съседка с къща в дерето. Сред големите й страхове, е подготвяното събаряне на незаконните постройки и изселването на обитателите им в новостроящите се общински блокове, недалеч от махалата. "Не че е зле да имаш нов апартамент. Ама там ще искат наем, а тук за къщата не плащам нищо", разсъждава жената. Страховете й вероятно няма да се сбъднат скоро, защото строителството на четирите блока с общо 64 апартамента за социално слаби граждани е замразено, поради липса на средства. Около 1,8 милиона лева не достигат за завършването им. До момента в изграждането им от кметството са инвестирали над 2 милиона лева. Отпаднала е вероятността жилищата да бъдат довършени по проект, финансиран от програмата "Региона в растеж". Няма движение и около идеята пари да бъдат отпуснати от Социалния жилищен фонд.Въпреки кризата продължава тенденцията семействата в махалата да отглеждат поне по три деца. Повечето от тях ходят на училище. Сред тези, които са се отказали да влизат в клас е 14-годишната Небие. "Закачаха ме много момчетата. Искат да се женим. Затова се махнах, не ми липсва!", казва  момичето. Думите й потвърждават много майки в махалата. Обичайна гледка пред кварталното основно училище "Никола Вапцаров" е родителите да чакат дъщерите си, именно поради страх от "закачки", които биха завършили с ранни бракове. "Те и момичетата днес са развалени. Вижте ме мен. Никой не можа да ме накара да се оженя млада. Възрастна го направих – на 18 години бях. Сега държа синът им да се изучи, за дъщерята не искам толкова – до 8 клас да стигне - добре е", обяснява съседка на Набие.ЕмигрантитеСред малкото семейства в махалата, които живеят относително спокоен живот е това на 35-годишния строител Расим Исмаил. Мъжът от близо 4 години работи в Германия. Прибрал се у дома за раждането на третото си дете. За тържеството в двора подготвя пилешки шишчета и бира за целия род. "Не ме е срам, че съм от тук. Пак бих се върнал. Хората тук заслужават много повече. Истината, е че се готвя да вземам цялото семейство към Германия".Съседката му Роза се чувства стара, за да емигрира. "С болен мъж къде да ходя?! Не ми трябват помощите на държавата. Искам работа", казва жената, която преди години изкарвала прехраната си като санитар в местната болница. На въпрос би ли продала гласа си заради бедността, тя отговаря: "Уморих се да ме лъжат. За никого няма да гласувам. Политиците ако решат да дойдат да ни видят мизерията, нека ме заобикалят от далече. Вече не мога да ги гледам!"

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010