ГЕРБ продължава да настоява в намерението си да даде възможност на държавното обвинение да участва под някаква форма в гражданския процес, въпреки категоричното несъгласие с тази идея, изразено преди два дни лично от главния прокурор Сотир Цацаров, както и от Висшия адвокатски съвет и депутатите от Реформаторския блок и АБВ в края на миналата седмица. Това стана ясно от думите на председателя на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов и шефа на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов в сряда, които заявиха, че проектът за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), внесен за второ четене, предвижда да даде такова правомощие на главния прокурор или негов заместник. В първоначалния вариант на проектопромените в ГПК, приети на първо четене с гласовете на ГЕРБ, Патриотичния фронт, ДПС и БДЦ миналия петък, се даваше възможност на представители на прокуратурата да се явяват като страна в гражданския процес, когато има интерес на държавата, общините или на граждани, ползващи се с особена закрила на закона. Освен това прокурорите получаваха право и да започват граждански производства. "Махнали сме всички други форми на встъпване в граждански процес, освен първоначалното образуване и встъпване във вече висящ процес. Махнахме задължението на съда за уведомяване на прокуратурата за наличие на дела, в които се засяга държавният интерес", уточни Кирилов пред журналисти в парламента, подчертавайки, че предложенията били максимално прецизирани. Стремежът на ГЕРБ допълнително да овласти ръководителя на държавното обвинение бе деклариран и от Цветанов, макар той да отрича, че именно това е крайната цел: "Трябва да сме наясно, че ние не искаме да увеличаваме правомощията на главния прокурор, искаме обаче да създадем такива правила, с които да гарантираме обществения и националния интерес". По отношение на идеята главният прокурор да може да спира сделки до 48 часа, от ГЕРБ са се съобразили с предложението на Реформаторския блок това правомощие да бъде прехвърлено към финансовия министър, който и в момента е представител на държавата и може да образува граждански производства и да изисква от съда налагането на всякакви обезпечителни мерки. "Защото предявяването на един граждански иск изисква време, а налагането на мярка обезпечава това време, докато се подготвя гражданският иск", каза Данаил Кирилов, попитан защо тогава изобщо се предлагат промени в ГПК. "Има смисъл тези правомощия да бъдат прехвърлени към финансовия министър, защото той е част от Министерския съвет и подлежи на парламентарен контрол и по този начин ще може да се успокои обществото – да стане ясно, че се прави допълнителна гаранция, за да се реагира адекватно при ситуация като тази с КТБ, а не да се търси пожарно решение със законодателни промени", доразви тезата му Цветан Цветанов, давайки да се разбере, че по този начин управляващите търсят по-скоро имиджов ефект. По думите му в ГЕРБ щели да вземат предвид "абсолютно всички обществени обсъждания, които се правят и ще се правят на второ четене в правната комисия и тогава вече ние сме на мнение, че трябва да се промени субектът и да стане финансовият министър". "Това е, което имаме като дебат. Ще подкрепим всяка една разумна инициатива на всяка една парламентарна група и не трябва да възприемаме всяка една законодателна промяна, която се прави, като такава на една или друга парламентарна група. Всяка една законодателна промяна, която се прави, е приета от 43-ото Народно събрание. Самата процедура, че достигнахме до политически консенсус и избрахме главен съдебен инспектор по предложение на Съюза на съдиите означава, че действително има сериозен диалог, който се води в 43-ото Народното събрание", добави председателят на ПГ на ГЕРБ, уточнявайки, че колегите му ще отчетат и позицията на Сотир Цацаров. Според нея "придаването на нови правомощия в гражданското съдопроизводство създава условия за намеса на държавни органи в частно-правни отношения, което, откровено казано, може да създаде опасни прецеденти в развитието на нормалния граждански оборот". "Конкретният повод (сделката по продажба на активи на банкера Цветан Василев, кредитирани от КТБ – бел.ред.), не може да обоснове сам по себе си предлаганите изменения. В наказателния процес прокуратурата разполага с правото да претендира мерки за обезпечаване на глоба, конфискация и отнемане на вещи в полза на държавата. Повече права не са нужни на държавното обвинение, а на министъра на финансите, при осъществяваната от него защита на интересите на държавата, включително и в гражданския процес", се казваше още в становището на главния прокурор, с което в понеделник той бе запознал лично премиера Бойко Борисов. "Проведохме един разговор, в който и двамата дискутирахме това кое е най-прагматичното и полезното решение. Е ли полезно решение да се върнем преди датата 1 април 1998 г. и да направим прокуратурата пълноправен участник в гражданското съдопроизводство – не. Е ли най-доброто решение главният прокурор да може да спира сделки, дори и за 48 часа? Как ще ги спре и откъде ще знае за това? Аз съм категорично против тези предложения", преразказа разговора им Цацаров само преди ден пред бТВ, подчертавайки, че "премиерът се съгласи изцяло с доводите, че подобни промени отварят вратите за злоупотреби и за посегателства на нормалните гражданско-правни и търговски отношения". Очевидно обаче, депутатите са толкова убедени в намерението си да дадат права на държавното обвинение да се меси в гражданския процес, че планират да пренебрегнат всички тези позиции. Предлаганите промени в ГПК ще бъдат гласувани на второ четене в правната комисия и в пленарната зала след великденската ваканция на парламента.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010