"Очевидно в сумрака на задкулисието се осъществява едно управление на политическите процеси в България, което става все по-осезаемо за сметка на привидно съществуващата коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок. Според мен зад това, което се случва, се крие същинското намерение на ГЕРБ и ДПС да запазят своите кадри в съдебната система. Те са изключителен властови ресурс, в който е инвестирано страшно много време и пари. В същото време на реформаторите се остави само знамето на съдебната реформа", казва адвокат Михаил Екимджиев в интервю за Mediapool. В понеделник главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че е против извънредните правомощия за прокуратурата в гражданския процес, които ГЕРБ успя да прокара въпреки множеството критики. Каква беше целта на акцията? Главният прокурор показа, че понякога дори Сотир Цацаров може да взема съобразени с правния разум решения. Промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за разширяване на правомощията на прокуратурата са в разрез със самата идея за съдебна реформа. Крайният резултат на съдебната реформа може да бъде само установяването на върховенство на закона, предвидимост на правораздаването, независимост на съда и създаването на справедлив процес в разумен срок. В него ясните правила водят до ясни правата на участниците. Колкото по-независим е съдът, толкова по-големи са шансовете да се достигне до този краен резултат на съдебната реформа. От тази гледна точка въвеждането на тези извънредни правомощия за прокуратурата бламираха замисълът на съдебната реформа. Ако прокуратурата може да внася хаос и ентропия в гражданския процес, няма особено значение колко ще бъдат камарите на Висшия съдебен съвет (ВСС) или какви точно ще са правомощията на инспектората към ВСС. С тези изменения в ГПК, някой по-темпераментен прокурор можеше да провиди в тях възможност да предяви иск за развод от името на любовницата си или да встъпи в такова дело, защото това са искове, предвидени в ГПК и в Семейния кодекс. Целта на тези идеи е да бъде засилена властта на прокуратурата за сметка на независимостта на съдебната система. В същото време засилването на независимостта на съда се цели от предвидената от министър Христо Иванов съдебна реформа. Това е замисълът на разделянето на ВСС, за да не може прокуратурата да влияе върху кадровото израстване и професионалното развитие на съдиите. Как би се отразило това на самата прокуратура? Спомняме си, че само преди 2-3 години бившият главен прокурор Борис Велчев се оплакваше, че прокуратурата е буквално претрупана от нетипична за нея работа. Как другите контролни институции я ползвали като пощенска кутия за сигнали, без да извършват елементарни проверки. Изначално беше ясно, че прокуратурата няма нито ресурса, нито възможността да се справи с тези задачи, които възнамеряваха да й възложат законотворците. Има ли задкулисна политическа игра в случая? Начинът, по който бяха предложени тези изменения, ме кара да мисля, че освен бламиране на съдебната реформа, тези промени в ГПК показват възстановяването на заверата между ГЕРБ и ДПС. По - конкретно между премиера Бойко Борисов и Делян Пеевски. Очевидно в сумрака на задкулисието се осъществява едно управление на политическите процеси в България, което става все по-осезаемо за сметка на привидно съществуващата коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок. Според мен зад това, което се случва, се крие същинското намерение на ГЕРБ и ДПС да запазят своите кадри в съдебната система. Те са изключителен властови ресурс, в който е инвестирано страшно много време и пари. В същото време на реформаторите се остави само знамето на съдебната реформа. Никак не завиждам на позицията, в която са истинските реформатори като министър Христо Иванов. Сега на тях им остават два хода. Първият е да се продължи вече безсмислено изглеждащата битка за нещото, наричано съдебна реформа, въпреки интересите на мнозинството тя да не се случи. Вторият ход е да се подаде оставка в знак на признание на това, че тази съдебна реформа е мъртвородена, че тя не може да се осъществи, защото тя няма реална поддръжка от страна на мнозинството, основно в лицето на ГЕРБ. Този разговор тръгна от казуса "КТБ". Изобщо имаше ли някакъв начин извънредните правомощия за прокуратурата да помогнат за решаването на казуса "КТБ"? Формално бяха изтъкнати аргументи, че това са промени, продиктувани от ситуацията в КТБ, от разграбването на държавата в периода на приватизацията от средата на 90-те години на миналия век. Така предложените промени обаче нямат никаква връзка с КТБ. Ако пренесем тези правомощия на прокуратурата към периода, в който са се трупали негативите в КТБ, довели до нейната капиталова неадекватност, е видно, че прокуратурата нищо не би могла да направи, дори и ако ги имаше. Свидетели бяхме, че специализираните органи като БНБ и Комисията за финансов надзор, които са били длъжни изкъсо да следят всички процеси в КТБ, не предприеха необходимото да спрат тези процеси, преди да станат необратими. Те дори не сезираха прокуратурата, за да започне разследване. Сега виждаме, че и прокуратурата не върши основната си работа. Тя отказва да образува досъдебно производство срещу управителя на БНБ Иван Искров и срещу председателя на КФН Стоян Мавродиев, въпреки наличието на сериозни данни за престъпно бездействие от тяхна страна. Така че нищо от това, което се предлага, не би могло да повлияе съществено върху ситуацията с КТБ при неработещи регулатори. Но аз бих задал тук и насрещния въпрос: Колко успешни дела за неупражнен контрол срещу ръководители на такива контролни институции е завела прокуратурата? В крайна сметка промените в ГПК бяха сбъркан подход от страна на законотворците. С тях те показаха некомпетентност, а от друга страна и популистко желание да се имитира някакво действие, че се прави нещо за спасяване на остатъците от КТБ. В същото време, според мен, има строен план за разграбването на по-апетитните остатъците от банката. Странно беше и законодателното решение да се връчат точно на прокуратурата тези нови правомощия, защото тази институция в продължение на години наред е доказвала своята морална и институционална несъстоятелност и неспособност. Тя е доказала, че е склонна повече да работи в корпоративен и в личен интерес, отколкото в интерес на обществото. Това е все едно да се даде атомна бомба на терористи. Надявам се между първо и второ четене, включително и заради позицията на главния прокурор, да настъпи някакво вразумяване и отрезвяване. Говорейки за ненадеждността на прокуратурата, показателна е и реакцията на главния прокурор от края на миналата седмица. Когато някой поиска разследване на Делян Пеевски, в случая това бяха Цветан Василев и Радан Кънев във връзка с интервюто на Василев, изведнъж прокуратурата пуска димката с радикалния ислям и започва атака на спящите клетки в ромските махали на Пазарджик и Пловдив. Това се повтаря като сценарий неколкократно. Говорехте за заверата между ГЕРБ и ДПС. Как се реализира влиянието на главния прокурор в политическия процес? Влиянието на главния прокурор може да бъде разглеждано в много аспекти. Ще взема най-новия. Разбрах миналия петък от изявление на г-жа Меглена Кунева, че от днес (понеделник-бел.авт.) ще заработи ново антикорупционно звено между прокуратурата, ДАНС и МВР. Това ще стане без закон и на базата на някакво споразумение. По същия начин Сотир Цацаров ръководеше в Пловдив значителни процеси на регионално ниво по един примитивен, затворен и патриархален начин, който е по-характерен за мафиотски образувания, отколкото за публични институции. Публичните институции се ръководят чрез обнародвани правни норми. Изведнъж се оказва, че има някакво споразумение за създаване на някакво антикорупционно звено, видиш ли, под прякото ръководство на главния прокурор. Ние като крепостни селяни не знаем нищо. Не знаем кой е взел това решение, какви ще са правомощията на главния прокурор... Това е управление от средновековен тип, който няма нищо с управлението на правовата държава. Едва ли трябва да сме много паметливи, за да си спомним как само преди година Цветан Цветанов и Бойко Борисов бяха едни от най-обвиняваните лица. Помним разследването за Чакъра, казуса "Мищо Бирата"... Когато беше ГЕРБ в опозиция, тези дела бяха активирани, за да заспят отново след идването на ГЕРБ на власт. Виждаме как Сотир Цацаров отказва да се разследва Делян Пеевски, колкото и пъти това да бъде поискано, независимо от кого се иска. Защо Цветан Цветанов и група депутати от ГЕРБ иззеха от правосъдния министър инициативата да се внесат промените в Закона за съдебната власт? Първо, за да обезсмислят каузата на Христо Иванов. Всички запознати с темата знаем, че тази съдебна реформа, проведена по този начин, е лична кауза на Христо Иванов години преди да стане министър на правосъдието. В един момент, вече на институционално ниво, той избистри концепцията си, предприе конкретни инициативи. В този момент неговите политически противници решиха да играят игра в стил "каквото можем, ще попречим". Увеличаването на правомощията на прокуратурата е част от тези спънки. Там, където не можем да попречим, ще си присвоим инициативата. Ще я припишем на себе си, за да омаловажим приноса на министъра на правосъдието. Такава беше тактиката на Сотир Цацаров само преди няколко месеца, когато за първи път в детайли беше изнесена концепцията на Христо Иванов. Сотир Цацаров първо беше против, скърцаше със зъби, казваше, че това е безсмислено. Изведнъж след посещение в Брюксел, той извади от левия си джоб почти аналогичен законопроект с дори по-радикални идеи за реформа. Това е един номенклатурен рефлекс. Той има такова минало и рефлекси на апаратчик, който когато види, че не може да се противопостави на някаква идея, политика или човек, той ограбва идеите, присвоява си ги и по този начин ги маргинализира. Удар по реформата ли е отпадането на идеята за създаване на прокуратура по румънски модел и независима проверка на държавното обвинение? Според мен, да. Аз нямам еднозначна оценка към това, което се случва в Румъния. Не мога да се доверя на илюзията, че капацитетът на румънските разследващи органи, който са със сходен генезис като нашите служби и прокуратура, позволява толкова активно антикорупционно разследване с дължимото спазване на правата на човека. Мисля, че случващото се в Румъния като цел и идея е добро, но вероятно ще се стигне до сходни правозащитни проблеми, които се получиха по време на управлението на ранния ГЕРБ. Тогава всички аплодирахме как мафията беше тръшкана пред камерите, заживяхме с илюзии, за да видим накрая, че ентусиазмът е бил използван преди всичко за разчистване на политически сметки и бизнес интереси. Според мен в Румъния нещата постепенно ще се балансират. Най-вероятно от ЕС и Европейския съд в Страсбург ще се получат сигнали, че не може да се действа толкова радикално. Говоря и от собствен опит. Имам клиент с румънско гражданство. Запознавайки се с неговото антикорупционно дело, видях как човек може да бъде осъден, без да има текст в закона. Как може да бъде експулсиран от страната без основание... Смятам, че случващото се в Румъния рано или късно ще се окаже малко преекспонирано. Дори и да е така, Румъния никога няма да се върне към този модел на повсеместна корупция. Илюзията за недосегаемост ще бъде изкоренена от техните елити. Подобно се случи в Италия в края на 80-те години на миналия век. Помните операция "Чисти ръце" и Антонио ди Пиетро. Той първоначално беше идол на младите антикорупционно настроени италианци, след като успя да вкара в затвора значителен брой. После самият той беше обвинен в злоупотреба с власт. В крайна сметка обаче политическият живот в Италия се нормализира. Сега видяхме, че прокуратурата там в края на краищата успя да осъди дори бившия премиер Берлускони. Според мен управляващите в България бягат като дявол от тамян от румънския модел, защото за тях създаването на един независим орган би означавало да поемат сериозен риск. Би могло да се изпусне духът от бутилката и те да загубят чувството си за недосегаемост. Тогава хора като премиера и главния прокурор никога не биха могли да бъдат сигурни, че спрямо тях няма да се предприемат ефикасни разследвания и някоя сутрин да се събудят с белезници. Реална промяна възможна ли е без прекратяване на мандата на този ВСС? За разлика от министър Христо Иванов, който многократно е изразявал желанието си ВСС да бъде съхранен, аз смятам, че този ВСС няма морално право и основание да остане. Съдебната реформа, съчетана с присъствието на тези хора като лице на съдебна власт, е немислима. Това е и заради корумпирането им, а и продължават да показват тежки зависимости. От една страна виждаме отказът на прокуратурата да образува наказателно преследване срещу Петьо Еврото. ВСС направи същото с него. Видяхме и отказът да се образува второто дисциплинарно производство срещу Владмира Янева. Ще се върна на един прекрасен цитат на бившата министърка на правосъдието на Румъния Моника Маковей. Тя казва: "Всичко е в хората. В подходящия момент на подходящите места да се окажат подходящите хора". Е, очевидно е, че ако решим да спазваме тази формула, няма как да запазим като подходящи хора членовете на ВСС. Те са доказали, че са вредни за обществото и съдебната система.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010