Гледната точка на Германия: Как Гърция изпадна в немилост

25 Март, 2015 - 05:47 - Klassa.bg Rss - всички новини

 Незачитането от страна на Гърция на исканията за мерки за икономии и припомнянето на зверства от времето на Втората световна война разгневи германците, вече обезпокоени от надигащия се национализъм и икономическия упадък.
Направи ли го той или не? Миналата седмица новина номер едно за медиите в Германия бе дали Янис Варуфакис е показал среден пръст. След като видеозапис на гръцкия финансов министър, “показващ среден пръст”, бе показан в токшоу, сатирик призна, че е манипулирал записа и че обидният жест е фалшив. Ден по-късно се отметна.
Експерти се развълнуваха от Варуфейк**, така както любителите на конспирациите за убийството на Джон Кенеди - от любителския видеозапис на Запрудер, уловил неволно покушението.
Няма значение, че материалът датира от 2013 г. и няма нищо общо с политиката днес - историята за Варуфейк засенчи размириците във Франкфурт и тероризма в Тунис. За Германия Гърция е повече от досаден проблем в периферията на Европа. Тя е идея фикс. Защо? Човек може да разбере защо гърците са вманиачени на тема Германия, която правителството на СИРИЗА обвинява за политиката на строги мерки за икономии, поставила страната на колене.
Германия обаче изгради защитна стена около своите банки, за да ги предпази от съпътстващите ефекти от един евентуален “Грекзит”***. Нейната позиция - че Гърция трябва да спазва условията на спасителния си план - има подкрепата на по-голямата част от останалите страни членки на ЕС и европейските институции.
Германия може невъзмутимо да гледа лудориите на едно неопитно правителство, изправено пред суровата действителност на живота в еврозоната. Така де факто се държи германският финансов министър Волфганг Шойбле. Германците са възхищават на Шойбле, че запазва хладнокръвие.
Гръцките карикатури, изобразяващи го като нацист, предизвикаха възмущение. Германците се засягат и от исканията на Гърция за репарации за жестоката окупация по време на Втората световна война и от намеците, че Гърция може да конфискува имущество на Германия, за да я принуди да плати. Гърците имат известни основания и Германия е склонна да преговаря.
Но използването на германското минало, за да бъде шантажирано правителството на Ангела Меркел в едни преговори, които нямат никаква връзка с претенциите, не е добра идея. В продължение на десетилетия гузната съвест на Германия е използвана от нейните европейски приятели. Налице обаче е едно засилващо се и опасно усещане, че въпросът е приключен.
По ирония на съдбата, ако се върнем в 90-те години на 20-и век, Хелмут Кол се отказа от германската марка и прие еврото, за да успокои французите, че Германия няма да стане европейски хегемон. В замяна се предполагаше, че членовете на евроклуба ще спазват строги правила, за да не се превърне единната валута в нещо като - така, де - френския франк, италианската лира или гръцката драхма.
И сега, да се рови отново в миналото и да се поставя този въпрос пред Германия от една страна, която влезе в еврозоната с лъжа, която не се реформира, когато към нея течеше поток от евтини пари благодарение на единната валута, която не може или не иска да събира данъците, както трябва, която бе спасена нееднократно и при това все още не приема правилата - това може да е последната капка, от която да прелее чашата.
Гърците могат да се поздравят със сбъднато пророчество, с което би се гордял Делфийският оракул: национализмът отново надига грозната си глава в Германия.
В действителност възходът на популизма в Германия е основна причина Меркел да не може да отстъпи. В дясната част на политическия спектър антиевропейската, антиимигрантска и смътно антиамериканска партия “Алтернатива за Германия” вероятно ще влезе в Бундестага през 2017 г.
Отляво набира сила кампанията срещу споразумението за свободна търговия между ЕС и САЩ. В Дрезден хората демонстрират по улиците срещу “ислямизацията” и “лъжещите медии”, а във Франкфурт се разбунтуваха срещу Европейската централна банка и капитализма като цяло. Притиснат от радикалите отляво и отдясно, проевропейският център може да не удържи позициите.
Ситуацията в останалата част от Европа е още по-лоша. Правят се отстъпки на гърците и представители на властите недоволстват. Следващото, което ни чака, е че испанците ще изберат популистите от “Подемос”, ирландците ще гласуват за “Шин Фейн” и двете партии ще поискат да им се помогне и някой да плати, сещате се кой да плати.
Марин льо Пен ще получи повече аргументи за излизане на Франция от еврозоната или дори от Европейския съюз. Да не говорим за Великобритания. Междувременно Владимир Путин къса договори, погазва суверенитета на съседни страни и заплашва източния фланг на ЕС, а “Ислямска държава” убива хора от другата страна на Средиземно море.
Когато Атина заплашва да се обърне към Русия, да отвори границите си и да остави емигрантите от Сирия да влязат в Европа, или дори да пропусне през своя територия бойците на “Ислямска държава”, тя не само се държи неразумно - човек не заплашва хората, от които иска пари, освен ако не е бандит. Тя унищожава онова, което държи Европа единна: доверието.
Отношението на германците към политиката е вдъхновено от историята и е основано на Кантовата етика: целта никога не оправдава средствата. Правилата следователно не бива да се нарушават, дори ако не са в твой интерес. Това е чуждо като начин на мислене на англосаксонските политици, които следват утилитарните предписания на Джереми Бентъм и Джон Стюарт Мил.
И несвойствено, естествено, на южноевропейските политици, за които политическият опортюнизъм винаги ще стои над принципите. При кризата в еврозоната Германия многократно видя как правилата биват изопачавани, нарушавани, променяни и отново нарушавани. ЕС трябва да разбере, че това е изключително обезпокоително за повечето германци.
На най-дълбоко равнище обаче, раздразнението на германците от Гърция се корени в страха. В края на този век Германия ще има по-малко от 60 милиона жители, с 25 милиона по-малко от сега.
До 2050 г. европейските велики сили в демографски план ще бъдат Турция, Франция и Великобритания (именно в тази последователност).
Германия - страна със застаряващо и намаляващо население, с недостатъчно квалифицирана и лошо платена работна ръка, една страна, съсредоточена върху металообработването, а не върху сензорните дисплеи, и пристрастена към един неустойчиво висок износ - може скоро да се окаже в икономическа криза.
Поне за германския елит отговорът е европейската интеграция. Германия усеща, че има нужда от създаването на икономически стабилна, основана на правилата и политически обединена Европа, докато все още има силата да постигне това. Затова лудориите на Гърция пробуждат чувство на дълбока тревога, което никой не смее да изрече на глас.
Какво трябва да се направи? Гърците изложиха ясно своята позиция. Много германци в правителството и извън него осъзнават, че строгите мерки за икономии трябва да бъдат смекчени. Те признават, че Германия е извлякла полза от същите евро правила, които са довели Гърция до фалит и че Гърция има от помощ.
Това, което гърците трябва сега да направят, е да помогнат на Германия да им помогне, като престанат с реториката си (и със “средните пръсти”) и разработят реалистични планове за реформи. Техните политици вече не играят главно пред местна публика. Европа гледа.
Смята се, че класическият гръцки театър трябва да доведе до катарзис. Това няма да стане, ако Алексис Ципрас и Янис Варуфакис не престанат да се правят на шутове.Още по темата: Срещата Ципрас-Меркел - опит за разтопяване на ледовете
С.Сидерис, в. Катимерини

За втори път в рамките на няколко дни - първият бе миналата седмица на “мини” седемстранната среща на върха в Брюксел в рамките на Европейския съвет, германският канцлер Ангела Меркел се въздържа да се ангажира с предоставяне на ликвидност на Гърция. Тя препрати този въпрос към Еврогрупата, а гръцкият премиер Алексис Ципрас демонстрира силна готовност да доведе докрай финансовата консолидация въз основа на споразумението, постигнато от Еврогрупата с Гърция на 20 февруари, довело до удължаване с още четири месеца на текущата спасителна програма за страната.
С ясното намерение да не създаде проблеми на партньорите от ЕС, че решава зад гърба на други страни, но и без да отстъпи от позициите си за необходимостта от прилагане на договореностите с Гърция, Меркел даде да се разбере ясно: “канцлерът на Германия съм аз и представлявам една държава измежду 19-те, които решават за предоставяне на ликвидност”. Когато бе запитана за тази ликвидност тя добави: “не мога да се ангажирам”.
В същото време както премиерът Ципрас, така и канцлерът Меркел чрез направените от тях изявления в Берлин, показаха, че са положили сериозно усилие, за да избегнат провокирането на допълнително напрежение.
Ципрас не само не постави директно и публично въпроса за ликвидността, но направи сериозен опит да обърне нова страница в конфронтацията с Германия. По-специално той изтъкна, че не е дошъл в Берлин, за да иска пари, а чрез диалог да бъде намерена политическата рамка на сътрудничество с цел стиковане на позициите за решаване на проблемите, насърчаване на необходимите реформи и уреждане на въпроса за ликвидността. Според източник Ципрас косвено, но ясно е поискал от Меркел да използва влиянието си за решаване на най-острия проблем с ликвидността на Гърция. Същият източник каза, че гръцкият премиер е поставил този проблем още в писмото си на 15 март до нея и че е било невъзможно да не го постави на срещата си с нея.
Ципрас споменал за ръста на безработицата, за нарастването на дълга и за възникващия дисбаланс, като наред с това подчертал необходимостта от спазване на договорите. Той говорил също за финализиране на фискалната консолидация, но чрез разширяване на социалната справедливост.
Друг елемент, на който Ципрас акцентира в своето изявление, бе признанието, че за кризата в Гърция не са виновни чужденците, нито германците, а самите гърци, обвинявайки за това предишните правителства. Същевременно Ципрас заяви, че сегашните проблеми той е наследил от предишните правителства.
Ципрас каза, че има сериозни вътрешни причини, които са предизвикали кризата и които не са били ликвидирани, като корупцията и укриването на данъци. Въпросът сега не опира до това да сринем всичко позитивно, което съществува, а да променим политическите подходи, да се преборим с негативните явления и да дадем тласък на реформите, които да донесат данъчна справедливост и да премахнат корупцията и неплащането на данъци.
Повтаряйки нееднократно искането си за политическо решение, премиерът каза, че на разговорите с канцлерката се търси политическа рамка, която може да доведе до разбирателство и до изход от ситуацията, изказвайки едновременно надежда, че споразумение ще бъде постигнато в следващите дни, което ще е полезно и за Гърция и за ЕС.
Двамата ръководители в своите изявления изразиха воля да обърнат страницата не само в личното си общуване, но и да работят, особено Ципрас, за да обърнат страницата на гръцко-германските отношения както на двустранно ниво, така и в рамките на ЕС.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010