България няма да участва във финансирането на Европейския фонд за стратегически инвестиции (EFSI), известен като планът "Юнкер", който трябва да съживи европейската икономика без да трупа дългове. Финансовите министри от Европейския съюз са постигнали споразумение по подробностите на инвестиционния план от 315 млрд. евро, предаде Ройтерс. Дава се право на всяка страна сама да реши дали да участва във финансирането на фонда. Българската позиция е на този етап да не участваме с вноска, казаха от Министерския съвет в отговор на въпрос на Mediapool. За да заработи планът "Юнкер" е необходимо и одобрението на Европейския парламент. Целта е реализацията на първите проекти за започне до края на годината. Към момента има заявени близо 2000 проекта за 1.3 трилиона евро от страните членки. Комисия от осем членове ще реши, кои да бъдат финансирани. Планът предвижда инвестиции в жп и енергийна инфраструктура, дигитална икономика и иновации. За целта ЕС дава 16 млрд. евро под формата на гаранции за фонда за стратегически инвестиции. Още 5 млрд. евро идват от Европейската инвестиционна банка. Председателят на ЕК Жанк Клод Юнкер се надява те да послужат като основа за привличане на 315 млрд. евро предимно частни инвестиции, но и призова европейските лидери "да се бръкнат в джобовете". Който иска участва с пари За да насърчи страните да участват с вноска във фонда за стратегически инвестиции, Европейската комисия обеща, че тези пари няма да бъдат включени при изчисляването на държавните дългове и дефицити. Въпреки това желаещите да го направят не са много. Страховете са, че няма гаранции, че дори да участват финансово, проектите им ще бъдат одобрени. Франция, Испания и Германия посочиха, че ще подпомогнат финансирането на проекти в техните страни чрез националните банки за развитие. Берлин и Париж обещаха по 8 млрд. евро, а Испания – 1.5 млрд. евро, отбелязва ДПА. Италия днес обеща да внесе 8 млрд. евро за италианските проекти чрез националната си банка за развитие, допълни Ройтерс. Подборът на проектите Управителен съвет, съставен от представители на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка, ще следи работата на фонда. Подборът на проектите ще се прави от 8-членна инвестиционна комисия. Към момента няма официална информация, кой влиза в нея, но очакванията са да са представители на страните, които ще направят вноски във фонда, както и нетните донори на ЕС. Планът "Юнкер" е с хоризонт 4 години, като на третата ще бъде направен преглед дали работи. Планът е отговорът, от който се нуждаем, за да се справим с основния недостатък на европейската икономика - липсата на инвестиции, заяви еврокомисарят за икономическите и валутните въпроси Пиер Московиси днес. "Нещата напредват. Радвам се, че страните членки изпълняват обещанията си и ни помагат да получим максимални средства по този план, да създаваме работни места и устойчив растеж в Европа", изтъкна със задоволство заместник-председателят на Европейската комисия Юрки Катайнен, който е и еврокомисар за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността. Виждам много добри перспективи за успех, ако работим бързо, допълни литовският финансов министър Римантас Шаджус. Той призова евродепутатите да действат бързо, отбелязвайки, че много от идеите им са взети предвид и са включени в компромисното предложение. Опасенията на евродепутати са, че ще има привилегировано отношение към западноевропейските страни спрямо по-бедните членки от Източна Европа. Списъкът, предоставен през декември, който не е окончателен, включва планове за обновяване на жилища в Холандия, ново пристанище в Ирландия и високоскоростна железопътна връзка между Естония, Латвия, Литва и Полша за 4.5 млрд. евро. Други идеи са станции за зареждане за автомобили с водородни горивни клетки в Германия, разширяване на мрежите за широколентов интернет в Испания и повишаване на енергийната ефективност на обществени сгради във Франция. България кандидатства с проекти за 3.5 млрд. евро България кандидатства за финансиране с 14 проекта за над 3.5 млрд. евро. Най-големият е за обновяването на домовете за 600 млн. евро. Другите са основно за инфраструктура. Това са изграждането на магистралата от София до граничния пункт "Калотина", скоростните пътища Видин – Ботевград и Русе – Велико Търново, както и жп линиите Карнобат – Синдел и Русе – Варна. В пакета влизат още осем енергийни проекта за обновяване на мрежата на ЕСО, водоснабдяването на 40 общини, изграждане на три регионални системи за отпадъците, както и осигуряване на заетост на младежите.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010