Две години след като си отиде менторът му, властващият във Венецуела чавизъм изглежда в задънена улица, изправен пред тежка икономическа криза, която опозицията ще опита да използва на парламентарните избори, предвидени в края на годината. Вестта за смъртта на Уго Чавес, дошла на 5 март 2003 г., изпълни улиците на страната със стотици хиляди симпатизанти, изпитващи неутешима мъка след смъртта на техния президент, управлявал 14 години. Този ентусиазъм изглежда доста далечен сега, когато социологическите проучвания показват загуба на апетит за "социализма на 21-и век", такъв какъвто го превъзнасяше Чавес. "През октомври 2012 г. 44 на сто от населението се самоопределяше като чавистко. Миналия декември 22 на сто: политическият капитал на чавизма се стопи наполовина", отбелязва политологът Джон Магдалено. Според него разлюбването на чавизма се дължи първо на самата кончина на Уго Чавес, но и на икономическата криза, и на все по-голямата непопулярност на Николас Мадуро, който е на власт от април 2013 г. Политическият наследник на Чавес, Мадуро продължи да прилага неговия социалистически модел на контрол и централно планиране, но се сблъсква с цялостно сриване на икономиката. Инфлацията удари през 2014 г. нов рекорд (68.5 процента на годишна основа), недостигът на хранителни стоки и медикаменти се увеличава, бедността засяга близо една трета от населението, а бюджетния дефицит е повече от 20 процента от БВП, който намаля с 4 на сто през 2014 г. Спадът на цените на петрола, който скъпоценен, защото осигурява 96 процента от приходите на страната в чуждестранна валута, само влоши нещата. Според социологическия институт "Дейтааналисис", Мадуро се ползва само с 20 процента одобрение, "най-ниското ниво, достигано през 16-те години" чавизъм, подчерта Магдалено. "Чавес бе с най-нисък рейтинг през юли 2003 г., 31 процента". Влошаването на икономиката се допълва от политическа криза, последният епизод от която бе арестът на 20 февруари на кмета на Каракас и опозиционер Антонио Ледесма заради "предполагаемото му участие в заговори за организиране и извършване на насилствени действия срещу правителството", както се изразява правосъдието Разделената опозиция Арестът на Ледесма е "източник на притеснение", реагира Европейският съюз. "В този случай този ход на чавизма има ясната цел да предизвика опозицията да излезе на съпътствани от насилие протести и да загуби своите ресурси", смята Карлос Маламуд. Протестите, разтърсили страната през май 2014 г., бяха потушени сурово от властите и загинаха общо 43 души. През последните седмици с указ бе дадено изрично разрешение на силите на реда да използват оръжие по време на демонстрации. Авторитаризмът на властта нараства, отбелязва Магдалено, на фона на обществено мнение, което изглежда сменя лагера: "според сондажи опозицията води с над 20 пункта в намеренията за гласуване пред чавизма". В статия за онлайн списанието "Апорея" политическият експерт Никмер Еванс, един от най-критичните гласове в редиците на чавизма, нарича правителството "дезориентирано" и казва, че корупцията засяга властта с "възможността да се привилегироват членове на семейството, приятели или другари". Той обаче съвсем не е снизходителен и към "тези, които претендират, че са алтернатива, но не предлагат нищо". На парламентарните избори в края на годината, чиято дата още не е определена, опозицията отива разделена, за разлика от президентските през април 2013 г., когато Енрике Каприлес загуби от Мадуро само с 1,5 процента разлика. Сега Каприлес действа предпазливо и се ограничава в критиките си към властта. Друга част от опозицията се показва по-остра: водена от Леополдо Лопес, основател на партията "Народна воля", който лежи в затвора от една година, тя настоява за оттеглянето на Мадуро. Все пак тези различни течения "успяват да се обединят всеки път, когато се зададе изборно поражение", припомня Магдалено и би трябвало да съсредоточат своята кампания върху икономическия колапс. По БТА

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010