Загубата на стратегическия град Дебалцево, попаднал в ръцете на подкрепяните от Русия сепаратисти - последното от серия тежки поражения за Украйна на бойното поле - намалява опциите на президента Порошенко в отношенията му и с Москва, и със Запада.   Веднага след като стратегическият железопътен възел попадна в ръцете на бунтовниците в сряда, а хиляди украински войници се изтеглиха под обстрел, сепаратистите подновиха офанзивата по стар фронт, атакувайки правителствени позиции край Мариупол - стратегически крайбрежен град в Югоизточна Украйна. Зловещото послание, изглежда, бе: "Това не е всичко. Разпадането на Украйна не спира дотук."   Всичко това удари по националния дух в момент, когато Украйна отбелязва първата годишнина от свалянето на промосковския президент Виктор Янукович и убийството на 100 души, протестирали срещу политиката му на отдалечаване от Европа и връщане при стария господар Русия. Това, което започна като народен бунт преди година срещу лидер, готов да се откаже от европейското бъдеще на страната си, изглежда се превръща в разпад на тази страна.   Кошмарът на Порошенко сега е, че докато западни правителства искат от него да се придържа към формула за постигане на мир, разработена на четиристранна среща на върха, подкрепяните от Кремъл сепаратисти могат да настъпят и превземат Мариупол, а впоследствие да свържат завзетите територии с Крим, анексиран от Русия миналия март. А дали завоеванията ще спрат дотам? Огнева мощ на бойното поле   Четирийсет и девет годишният сладскарски магнат, който встъпи в длъжност през юни миналата година с надеждата, че на бунта в Източна Украйна ще бъде сложен край за няколко седмици, разполага с малко благоприятни опции. Унижението в Дебалцево отново показа, че армията му няма огнева мощ да защитава стратегически цели от сепаратистката армия, подсилена от руски бойци, ръководена от руското разузнаване и въоръжена с модерни руски оръжия, които минават през границата безнаказано.   Падането на Дебалцево бе предшествано от гибелта на повече от 100 украинци в град Иловайск през август, когато киевските войски бяха обкръжени, а превземането на летищния комплекс в Донецк - голяма награда за бунтовниците.   Със задаването на следващата сепаратистка цел - Мариупол - Порошенко вижда как още територия се изплъзва от контрола на Киев, знаейки, че ще струва прескъпо да си я върне. Още едно тежко военно поражение ще бъде голям удар за него като лидер.   Но западните му поддръжници в Германия и Франция го притискат да се откаже от мечтите си да се сдобие с американски оръжия, с които да си върне загубените територии, и да не се отмята от споразумението за спиране на огъня, сключено в Беларус.   Междувременно неговият противник, руският президент Владимир Путин, прави Украйна все по-неуправляема и по-малко атрактивен кандидат за Европа.   Както за много западняци, и за Порошенко най-голямата надежда е заплахата от нови западни санкции да накара Путин да направи пауза. Порошенко каза, че Украйна ще призове за мироопазваща мисия на ООН, която да надзирава украинско-руската граница.   Но малцина в Киев вярват, че каквато и да е мироопазваща мисия - която така и така може да бъде блокирана от Русия - ще промени много.   "Първият възможен сценарий е изпращането на мироопазващ контингент, главно за граничен контрол", каза политическият анализатор Олеся Яхно. "Вторият е ескалация на военните действия. Не са останали варианти за действие по мирен път", каза Яхно. "Порошенко ще продължи да балансира деликатно между военните и политическите опции. Трябва да бъде намерено адекватно политическо решение, което да спре тази война."   Твърде малки са шансовете Порошенко да убеди сънародниците си да приемат компромис, който да включва самоуправление на сепаратистите и мълчаливо съгласие с руската анексия на Крим. Това е особено валидно в момент на приповдигнат обществен дух на първата годишнина от събитията, които украинците смятат за повратен момент в опита им да се отърват от съветското си минало и да станат част от Европа. Свещи за мъртвите запалиха хората в църкви и по работните си места преди възпоменателната церемония на киевския площад "Независимост", където бяха застреляни демонстрантите. Верижна реакция   Свалянето от власт на Янукович, което Москва нарича "фашистки" преврат, доведе до руската анексия на Крим и сепаратисткото бунтовническо движение, подкрепяно от Москва, довело до конфликт с повече от 5000 загинали.   Порошенко, Путин и лидерите на Германия и Франция приключиха мирните преговори в Беларус на 12 февруари, обявявайки прекратяване на огъня.   Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд още виждат живот в Минските споразумения, в които се призовава още за двустранно изтегляне на тежките оръжия. Но след Дебалцево сделката е разбита на пух и прах и Киев е заплашен от нови бунтовнически нападения.   Една от основните трудности за Порошенко е, че не може да изложи на риск отношенията си със Запада. Международният валутен фонд и потенциални донори сред западните правителства предлагат милиарди долари помощ, но само ако Украйна се реформира.   Изглежда, Путин иска да създаде възможно повече нестабилност в Украйна, източната й част да излезе извън орбитата на Киев и да обрече на провал всяка перспектива страната да се присъедини към НАТО и ЕС.   Индустриалната източна част на Украйна запада икономически от години - с висока безработица и много разрушени стари въглищни мини или такива, чиято експлоатация е опасна. На стратегията на Путин перфектно приляга опцията областта да остане нефунциониращо, самоуправляващо се странно образувание в рамките на Украйна, защитавано от подкрепяни от Русия сили, но финансово подкрепяно от Киев.   По БТА

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010