Премиерът Бойко Борисов намекна за оставка, ако парламентът не приеме предложението за ратифициране на договора с четири международни банки за посредничество при поемането на 16 млрд. лв. външен дълг в периода 2015 - 2017 г. Одобрението трябва да се гласува днес от парламента, но събра доста критики. "Да видим, ако не приемат дълга... Ако не го приемат, 6 милиарда до края на годината, ако ми покажат откъде да ги вземем, понеже аз не знам, ще предоставим на други тази възможност и то още днес. Така че популизмът има измерения до едно време. От там нататъка са плащания", заяви Борисов преди началото на заседанието на Министерския съвет. Преговори Председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова (ГЕРБ) коментира във вторник, че гласуването по ратификацията на договора с четирите банки ще покаже кои са истинските партньори на ГЕРБ в управлението. Срещу одобрението на договора се обявиха от Патриотичния фронт. Не е ясно и дали АБВ ще го подкрепят. В редиците на Реформаторския блок, който при гласуването в парламентарните комисии подкрепи ГЕРБ, също има депутати, които не са готови да гласуват "за" заради неясните намерения на финансовото министерство. Против са депутатите от БСП и Атака. От ДПС също вероятно няма да подкрепят кабинета. Финансовият министър Владислав Горанов пристигна в парламента, където повече от час разговаря с лидера на АБВ Георги Първанов. В сградата е и вицепремиерът Румяна Бъчварова, която се срещна с групата на Патриотичния фронт. По неофициална информация представители на Реформаторския блок също се опитват да убедят депутатите на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов да подкрепят предложението на правителството. Възможно е заради липсата на достатъчно подкрепа гласуването да бъде отложено за петък. Рехав протест Одобрението на договора мина през парламентарните комисии по бюджет и по външна политика с процедурни хватки и незачитане на гласове на отсъстващи народни представители. Това беше и една от причините за нагнетяване на споровете между ГЕРБ и БСП по въпроса. Социалистите дори организираха протест в сряда пред парламента. Пред сградата се събраха няколко десетки недоволни, основно привърженици на БСП и Атака, с плакати "Банките вън от България", "Не искаме военен заем" и "Дънди прешъс металс" вън от България". От общо 16 млрд. лв. нови външни задължения 6.9 млрд. лв. са планирани за тази година. Те на практика вече са одобрени от парламента с гласуването на бюджета за 2015 г. Средствата за тази година, както и предвидените суми за следващите две години са предназначени за покриване на падежиращи емисии, както и за финансиране на бюджтения дефицит. Конкретния размер на новите външни задължения за всяка година ще се определя със закона за бюджета. Договорът с банките "ЕйчЕсБиСи", "Ситибанк", "Уникредит" и "Сосиете Женерал" е подписан на 6 февруари, но трябва да бъде ратифициран и от парламента. Предложението на правителството е те да посредничат при бъдещите емисии облигации на международните пазари. В края на миналата година тези банки отпуснаха 1.5 млрд. лв. кредит на кабинета за изплащане на гарантирани депозити в КТБ и за държавна помощ за Първа инвестиционна банка. Посредничеството при бъдещи емисии е било едно от условията на банките за отпускане на заема. Четирите банки ще са единствени дилъри само по първата емисия през тази година, с която реално ще се наберат средства за погасяване на заема към тях. След това в процеса могат да се включат и други институции. Орешарски критикува Борисов Въпросът беше коментиран и от бившия премиер и министър на финансите Пламен Орешарски. Във фейсбук профила си той критикува правителството на Борисов за намерението в следващите години да се поема такъв дълг. Орешарски влиза в задочен спор с анализатори, изказващи се в подкрепа на правителствената политика, като нарича повечето от коментарите по темата аматьорски. Напомня и аргументите "против", когато неговото правителство се канеше да изтегли 1 млрд. лв. Според бившия премиер обяснението, че за новите заеми е виновно предходното правителство е "твърде изтъркано политическо клише, умело разигравано вече доста години, за да може да подведе общественото мнение". Той оспорва аргумента, че новият дълг ще раздвижи икономиката като прави аналогия с южноевропейските страни, които "с огромните си дългове трябваше досега да са с високи темпове на икономически растеж". Орешарски изказва несъгласие и с твърдението, че новият дълг няма да влоши дълговите показатели на страната. "Щеше да бъде вярно, ако страната имаше двуцифрени темпове на икономически растеж... За съжаление, планираният от властите растеж не е дори едноцифрен (0.8%)", пише той. Според него не е състоятелен и аргументът, че планирането в тригодишна перспектива дава финансовата стабилност.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010