Нов спор между депутатите от БСП и ГЕРБ предизвика предложението на правителството за одобряване на договори с няколко международни банки за дилърство и агентство по издаването на новите държавни облигации за 8 млрд. евро или около 16 млрд. лв. за периода 2015 - 2017 г. Според БСП управляващите подготвят "скандално" нов външен дълг, за да си осигурят бюджета, финансов лукс и спокойствие, обявиха от БСП в сряда. От ГЕРБ отговориха, че сумата е за 3 години, голяма част от нея е за покриване на стари задължения, чиито падеж настъпва в този период, а останалите средства са за финансиране на дефицита в бюджета. Спорът между управляващи и опозиция се разгоря няколко часа преди бюджетната комисия в парламента да разгледа договорите със "Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид", "ЕйчЕсБиСи Банк Пи Ел Си", "Сосиете Женерал" и "Уникредит Банк АГ". Очаква се той да продължи и на заседанието на комисията в сряда. Според БСП управляващите скандално бързат с одобрението на договорите и принуждават парламента да подпише "празен чек" за дълга за следващите години. В същото време задълженията щели да се изплащат десетилетия наред от българските граждани. "Изведнъж управляващите предлагат на бюджетната комисия и на парламента тегленето на още 8 млрд. евро външен дълг, който правителството поема през 2015 г.", съобщи Румен Гечев, цитиран от БТА. Това по думите му е рекорд в историята на България - кабинетът за година да предлага до 2016-17 г. още 8 млрд. евро (16 млрд. лв.) задължения. От левицата определиха предложените за одобрение договори с международните банки по бързата процедура като "неуважение към парламента и  бюджетната комисия", защото се правели извънредни заседания "за колосални суми, които ще поеме българският народ и ще плаща 20-30 години". По сметките на БСП всяко живородено дете у нас през следващите десетилетия ще трябва да плаща по 10 000 лв. за изплащане на задълженията. Техен мотив срещу одобрението на договорите с международните банки посредници при издаването на облигациите е, че една от институциите е HSBC, която по думите на Гечев била компрометирана. Банката беше замесена в скандал, след като стана ясно, че швейцарското й поделение е помагало на свои клиенти да укриват данъци. Сред хората със сметки в швейцарския клон на HSBC има и българи. Размерът на новия външен дълг за 2015 - 2017 г. от общо 8 млрд. евро е определен в средносрочната програма на правителството за външния дълг. 6 млрд. евро от сумата или около 12 млрд. лв. ще се използва за рефинансиране на стари задължения, чиито падежи ще настъпят през трите години, обясниха преди дни от Министерството на финансите. Останалите 2 млрд. евро или 4 млрд. лв. ще се използват за покриване на бюджетния дефицит през периода. С толкова ще нарасне и реално външният дълг на страната до 2017 г. Само през тази година трябва да бъдат издадени облигации за 6.9 млрд. лв. Според финансовото министерство в договорите е записано, че новите задължения за всяка година ще зависят от лимитите, заложени в съответния годишен бюджет. Подобно обяснение даде и председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова. Според нея обаче 14 млрд. лв. от новия тригодишен външен дълг ще се използват за погасяване на стари задължения. Тя подчерта, че сумата на новия външен дълг от 16 млрд. лв. е за три години. "Дългът не ражда дефицит. Той е начин да се финансира дефицит", посочи Стоянова. Тя каза още, че какъвто дефицит предвижда правителството за 2016 година и 2017 година в тригодишната програма, толкова е и размерът на заема. В края на миналата седмица финансовото министерство съобщи, че средносрочната програма за външния дълг е получила предварителен рейтинг Baa2 със стабилна перспектива от рейтинговата агенция "Мудис" (Moody's). Анализаторите от агенцията отбелязват, че рейтингът на програмата отразява от една страна перспективата на страната за нисък икономически растеж и предизвикателствата пред банковата система, а от друга отбелязват стабилната фискална позиция, ниския държавен дълг и устойчивите нива на фискалния резерв. От "Мудис" казват още, че в перспектива рейтингът може да бъде повлиян позитивно от редуциране на влиянието на неблагоприятни външни фактори. Това е възможно при евентуално присъединяване на страната към чакалнята за еврозоната, или при доказано намаляване на дела на външния дълг в брутния вътрешен продукт.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010