- Г-н Стратиев, как ще коментирате одобрените от Министерски съвет промени в Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата?
 
- Стъпка по стъпка това, което се прави с последното решение на Министерски съвет, е действително полезно, защото няма едно единствено лекарство, което да реши проблема с произшествията на пътя. Всяко решение, което е насочено в тази посока, е полезно. Светофарите, които подават сигнал за незрящи, ги има и в момента. Но са концентрирани най-вече в места, където се придвижват такива хора. Може да се прецени и да се наситят пътищата с такива светофари. Хората разбраха, че е полезно това електронно броене, което го има на повечето места. То е полезно като информация за водачите. Това са много мънички стъпки, които малко или повече създават една добра среда за движение на пешеходци и водачи. Да не забравяме и светлоотразителните пътни знаци, за които също има решение на Министерски съвет.
 
- Всяка година загиват между 800 и 900 души. Дори сега се отчита повишаване на смъртните случаи вследствие на катастрофи. Как да ги намалим?
 
- Проблемът е в субективния фактор. Извън цялостното увеличение през последната година рязко се очертават произшествията с пешеходци, като почти половината от тях са възрастни хора над 65 години. Така че това са неща, на които трябва да се обърне внимание. В най-общия смисъл трябва да се работи, да се променя манталитетът на хората. При всички случаи трябва да има по-строги правила за движение за всички видове участници, много точни премерени наказания за всяко едно нарушение. Много е важно да се изтърпява наказанието. Защото говорим, че пешеходците нарушават правилата, пресичат безразборно, получават фишове или актове, но събираемостта е нула. Докато на водачите глобите от фишовете все пак се събират, защото те подлежат по-често на проверка, пререгистрация и пр., но и при тях събираемостта е наполовина. Това е все едно, че половината полицаи не работят. Това е много важно. Затова съм категоричен, че трябва нов закон за движение по пътищата, защото този е пълен с прегледи, с учебни форми. Тук трябва да има само правила. И, разбира се, правила и санкции, които да се събират. Пешеходците трябва да осъзнаят своята отговорност. Законът задължава пешеходците да се огледат и да преценят наближаващите превозни средства и тяхната скорост. Разбира се, съобразявайки се с пътната настилка. Защото ако пътят е хлъзгав, спирачният път е по-дълъг. Възрастните хора точно в този зимен период, когато рано се стъмва и късно се съмва, трябва да сложат нещо светлоотразително по облеклото си, за да ги види водачът.
 
- Има голям дебат сега трябва ли новите водачи да карат първоначално с придружител и колко дълго трябва да продължи това. Какъв е коментарът ви?
 
- Има разлика между новите възрастни и новите млади водачи. Поради темперамента на младите хора те са по-емоционални и се получават по-неприятни случаи. Действително, който завърши курс, не може да е веднага сигурен, че е станал водач. И това е добре за придружителя. Но трябва да се регламентира по един доста подреден начин. Всеки говори за придружител тогава, когато кандидат-водачът получава правото да управлява, без да е навършил годините, т.е. от 18 години насетне, а да започне обучението от 17 и за тази една година, докато стане пълнолетен по смисъла на закона, той да може да управлява с този придружител. Има логика в това. Дори и след 18-ата година при определени ситуации наново трябва да се яви на изпит.  За новите водачи под 18 години мисля, че това може да се разреши. Действително тогава човек възприема много по-бързо начините на управление. И ако до него има придружител, това би било полезно. На новия водач не би трябвало да се издава свидетелство, без да се издаде друго свидетелство на придружителя. Свидетелството на придружителя, който е правоспособен, към него да има бланка за новия водач. Или да се направи свидетелство от две бланки – да се знае кой точно е придружителят и новият водач да не може да кара без него. Защото всеки може да хване първия пияница и да каже, че това е придружителят. Нали въпросът е да ги възпитаме.
 
- Когато говорим за възпитанието, трябва като родители от ранни години да научим децата си на правилата на пътя.
 
- Аз мисля, че Министерството на образованието прави немалко, защото го вкара в учебните програми. Но всеки е свидетел колко ни куца това. Видяхме тези дни по телевизията как правят забележка на една майка, че пресича неправилно, тя им тегли една... и повлече за ръката детето. Мисля, че това действително е сериозен проблем. Има семейства, които никога няма да си качат детето без столче. Но за съжаление семейното възпитание ни куца.
 
- Кажете вашия коментар за приказката да се санкционират и пътниците, които са се качили в кола с пиян шофьор.
 
- Това е една приказка, която да привлече вниманието на обществото от проблемите по безопасността на движението. Защото не мисля, че това е приложимо. Не мисля, че в това има сериозен смисъл. Това нарушава всички основни принципи на правото. В момента тези, които се качват с пияния шофьор, въобще не ги е грижа дали някой ще ги спре.
 
Странно е да казваме, че водачът трябва да пази пътниците. Водачът трябва да пази да не направи произшествия. А пътникът до него е на мястото на смъртника. И оттам произлиза това, най-много са жертвите, които са до шофьора. Както и малките деца – повечето загиват като пътници. Основният ангажимент  на водача е да спазва правилата.
 
- Дали видеонаблюдението респектира водачите?
 
- Много категорично. Анализите показват, че са намалели установените нарушения за скорост. То респектира джигитите на пътя. В последно време и медиите пишат повече по темата.
 
- По същия начин вероятно ще кажете за пресичането на корупцията с монтираните камери в колите на КАТ.
 
- Това видеонаблюдение в автомобилите гарантира много спокойна работа на контролните органи. Водачите не могат да се държат по груб начин и да обвиняват КАТ безпричинно.
 
- Вие имате много добра идея за създаването на професионален съвет, който да направи промените в законодателството?
 
- Крайно време е да се случи, защото предлагането на неосъществими идеи създава негативизъм в обществото към правните норми. Трябва професионално да се подходи. Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта могат да го свършат. Но този Закон за административните нарушения е от 1969 г., когато КАТ е мерил с ръчния часовник скоростта. Сега има такива иновативни технологии, а законът си е същият.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010