Фондът за гарантиране на влоговете ще може да помага на закъсали банки, а не само да изплаща гарантираните влогове в затворени финансови институции или в такива с отнет лиценз. Ликвидната подкрепа ще е чрез отпускането на заеми, гаранции или под друга форма. При недостиг на средства във фонда за изплащане на гарантирани депозити първо ще се събират допълнителни пари от банките, които го пълнят, и след това ще се търсят други начини за попълване на дупката като заем от бюджета или от друга институция. Това предвижда новият Закон за гарантиране на влоговете в банките, одобрен на първо четене от парламентарната бюджетна комисия в четвъртък. Сега банките, регистрирани в България, превеждат всяка година на фонда вноска равна на 0.5% от влоговете в тях. Според новия закон внасяният процент няма да е фиксиран. Той ще се начислява само върху сумата на гарантираните влогове (до 196 000 лв.) и ще зависи от риска на банката. Така за някои ще е по-висок, а за други институции по-нисък. Как точно ще се пресмята вноската ще се определи в допълнителна наредба. Помощ срещу несъстоятелност В момента фондът, който се финансира основно с вноски от банките, няма право да отпуска ликвидна подкрепа. През миналата година такава помощ получи Първа инвестиционна банка, но това стана със средства от държавния бюджет. Новият закон позволява такава намеса, ако сумата, която ще се отпусне на закъсалата банка, е по-малка от средствата, които биха били нужни за изплащането на гарантираните депозити. Целта е да се предотврати изпадането на банката в несъстоятелност- Решението за ликвидна подкрепа ще се взима след съгласуване с Българската народна банка (БНБ). От закона не става ясно срещу какви обезпечения ще се отпускат заемите или гаранциите за закъсалите банки. Според текстовете всеки конкретен случай ще е предмет на отделно решение на управителния съвет на фонда. Отпускането на ликвидна подкрепа ще е възможно, ако преди това не е започнала процедура по преструктуриране на въпросната банка. Според обясненията на представителите на фонда, участвали на заседанието на бюджетната комисия, детайлите около процедурите за преструктуриране още не са изяснени. Те ще са предмет на друг закон, който в момента се подготвял. Според представителите на фонда приемането на този нормативен акт трябвало да предшества одобряването на новите правила за работа на фонда за гарантиране на влоговете. Това обаче не станало, тъй като депутатите бързали с приемането на закона за фонда, тъй като ЕК започна наказателна процедура срещу България заради неспазване на директивата за гарантиране на влоговете. При недостиг - първо още пари от банките Според новия закон, ако средствата във фонда не са достатъчни за изплащането на гарантираните депозити, първо ще се събира извънредна вноска от банките. Тя ще е 0.5% от сумата на гарантираните влогове във всяка институция. Ако и след това парите не са достатъчни, ще се прибягва до тегленето на заеми от бюджета или други източници. В момента фондът може да избира между тези три варианта, за да запълни недостига при изплащане на гарантираните суми. Така при кризата с КТБ се наложи държавата да тегли заем, за да даде от своя страна кредит на институцията, която да се издължи на вложителите. Възможността за увеличаване на вноската на банките за попълване на дефицита въобще не беше обсъждана публично. По-високи гаранции Новият закон дава възможност и влогове над 196 000 лв. да бъдат гарантирани. Те могат да са за максимално 250 000 лв., а парите трябва да са получени след сделки с недвижими имоти за жилищни нужди, при сключване на брак, развод, прекратяване на трудово или служебно правоотношение, инвалидност или смърт, или пък да са резултат на застрахователни или осигурителни плащания или на изплащането на обезщетение за вреди от престъпления или от отменена присъда. Такива депозити ще бъдат гарантирани временно - до 3 месеца, след постъпването на парите в банката. Ще се изплащат от фонда само ако в това време банката затвори или лицензът й бъде отнет. Приетите от депутатите текстове предвиждат още гарантираните влогове да се изплащат не само след решение на БНБ за отнемане на лиценза на банката, в която са. Това условие остава и в новия закон, но срокът за плащане след отнемането на лиценза става 7 работни дни. Хората ще могат да си получат парите и ако централната банка реши, че депозитите не са наличини или прецени, че съответната банка не е в състояние да ги плати. Подобно решение трябва да се вземе в срок от 5 работни дни, след като БНБ узнае, че финансовата институция не е успяла да плати пари на клиентите си. До 7 работни дни след това гарантираните суми трябва да бъдат възстановени на хората от фонда. Това означава, че реално хората трябва да имат достъп до гарантираните си средства до 13 работни дни, след като БНБ установи проблеми в банката. Хората с дребни суми в затворените финансови институции обаче може и да не получат парите си. Според новия закон няма да се изплащат средства под 20 лв., ако са по влогове, по които не е имало операции по нареждане на вложителя в последните 2 години. Новите правила изискват от банките да дават информация на клиентите си дали и кои влогове са гарантирани преди хората да подпишат договор за депозит в съответната институция.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010