В отворено писмо до президента Росен Плевнелиев Съюзът на съдиите в България и пет неправителствени организации призовават държавния глава да проведе публични консултации преди да подпише или откаже указа за назначаване на Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд. Неправителствените организации се позовават на решение на Конституционния съд от 2002 година, в което се посочва, че ВСС, който избира председателя на ВКС и президентът, който го назначава с указ носят споделена отговорност за длъжността. „В решение № 2 от 2002 г. на Конституционния съд се приема, че предложението на Висшия съдебен съвет до президента за назначаване на лицата по чл. 129, ал. 2 от Конституцията осъществява взаимодействие между два конституционно определени органа на държавата с оглед изключително значимите публични функции, които лицата изпълняват“, пишат неправителствените организаиции. В писмото си те обясняват още, че според Решение № 13 от 1996 г. на Конституционния съд волята на президента при издаване на указа за назначаване на ръководителите на висшите ведомства на съдебната власт е поставена в зависимост от волята на "специфичния кадрови администриращ орган на съдебната власт", за да бъде гарантирана независимостта на съдебната власт. "Желанието на конституционния законодател е да се ангажира отговорността на Висшия съдебен съвет за предложената кандидатура и в същото време да се получи, респективно - наложи, съгласуваност с президента, чиито съображения при отказ да изпълни първото предложение на Висшия съдебен съвет биха могли да повлияят на този орган за повторното предложение“, твърдят магистрати и правоозащитници в документа. В същото решение е посочено, че правомощието на президента по чл. 129, ал. 2 от Конституцията е израз на дискреционна власт. Това означава, че в обхвата на преценката се включва законосъобразността и конституционосъобразността на проведената от Висшия съдебен съвет процедура за избор на председател на Върховния касационен съд. "Позволяваме си да припомним практиката на Конституционния съд, тъй като предстои да съобразите особеностите на проведения тази седмица избор за председател на Върховния касационен съд. Именно чрез демократичната практика на конституционните Ви правомощия ще се утвърди съдържанието и границите на споделената Ви отговорност при назначаване на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор“, обръщат се неправителствените организации към Плевнелиев. Сред основанията им са посочени липсата на яснота за критериите, по които Висшият съдебен съвет направи избора; липсата на гаранции за равнопоставеност на двамата кандидати и за тайната на вота; пълното игнориране на съдийската подкрепа за Павлина Панова, както и предизвестения резултат. "Според нас най-съществените въпроси, които подлежат на оценка сега, са дали беше спазено конституционното изискване за провеждане на тайно гласуване, дали беше осигурена равнопоставеността на кандидатите, след като процедурата беше спирана, а срокът за представяне на концепция удължаван, без да има такива възможности в обявените правила, дали са убедителни и прозрачни мотивите, които определят взетото решение. Проведеното гласуване с електронната система на Висшия съдебен съвет не осигурява тайната на вота. Съветът избра този начин за гласуване само ден след обявяване на доклада на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка, в който електронната система се критикува за това, че не осигурява по адекватен начин тайната на гласуването и се подчертава, че съществуват "опасения, че на практика е възможно да се види как гласува всеки от членовете", пишат неправителствените организаиции и магистратите. Те посочват още мотива на ЕК в техническия доклад, изнесен предходната седмица, че системата за гласуване на ВСС никога не е била подлагана на IT одит, който да гарантира, че от техническа гледна точка е надеждна по отношение на външна намеса". От друга страна, дискусията, проведена от Висшия съдебен съвет непосредствено преди гласуването, няма характер на мотиви към взетото крайно решение. Изложените от отделните членове на Висшия съдебен съвет съображения и фактите, които ги подкрепят, не съответстват на резултата от гласуването, изтъкват в писмото си до президента  организациите. Те обясняват още, че не оспорват правото на ВСС да извърши своя избор, но смятат, че дължи да стори това по убедителен начин. "Факт е, че състезанието за длъжността на председател на Върховния касационен съд и конкуренцията на идеи нямат традиция в България. Недоумение обаче буди устойчивото несъгласие на мнозинството в колективния орган да ползва добрите практики, за да легитимира убедително предпочетения кандидат“, се отбелязва още в документа. Притеснително е също, че изборът приключи по прогнозирания в медиите начин, който не се основаваше на явното превъзходство на качествата на единия кандидат, а беше обвързан с политически интереси, казват неправителствените организации.  И посочват принципния проблем: че трябва да бъде гарантиран избор, основан изключително на съревнованието на идеи и на потенциал, доказани в практиката на кандидатите. "Конституционната Ви функция в процеса на легитимирането на избрания за този пост изисква да повдигнете въпроса за убедителността на избора, а начинът да се постигне това според нас е - като проведете публични консултации и вземете отношение по начина на действие на Висшия съдебен съвет",  казват Съюзът на съдиите и петте НПО. Освен ССБ под документа са се подписали и  Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Български адвокати за правата на човека, Български институт за правни инициативи, Български Хелзински комитет и Риск Монитор.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010