Подготвяните промени в пенсионната система трябва да имат ясна цел, за да получат обществена подкрепа, а не да изглеждат като наказание за хората. Необходимо е да се фокусират върху радикално решаване на големите проблеми като ранното пенсиониране и инвалидните пенсии, а не върху дялане на дребни трески. Такава препоръка отправят експерти по повод започналото обсъждане на предложенията за пенсионна реформа, подготвени от вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин. И предупреждават, че палиативни мерки и чудене дали пенсионната възраст да се вдига с по два или с по един месец с хоризонт 2040 година, е недопустимо на фона на мрачната демографска картина. Ивайло Калфин вече предложи някои промени за вдигането на възрастта и стажа, но други въпроси – като инвалидните пенсии и ТЕЛК, парите за втора пенсия и пенсионирането в силовите ведомства, тепърва предстои да бъдат обсъждани. Консултациите започнаха преди десетина дни с идея до края на март правителството да излезе с предложения за реформи. Калфин е привърженик на плавното покачване на възрастта и стажа за пенсиониране с цел да се постигне широко съгласие и приетите промени да не бъдат ревизирани от следващи управления. Опасността от подобен мек подход обаче е, решаването на проблемите да се отложи толкова далеч във времето, че системата да не издържи дотогава и след някоя друга година отново да се прави реформа на реформата "на пожар". Липсата на ясна цел оставя у хората впечатление, че идеята е да страдат "Хубавото е, че вече има съгласие и всички са узрели до безспорните идеи за вдигане на възрастта за пенсия и изравняване на годините за пенсия за мъжете и жените", коментира бившият социален министър и експерт по пенсионните въпроси Иван Нейков пред Mediapool. Според него обаче липсва ясно формулирана цел за това какво трябва да постигне реформата. "Ако се постави за цел пенсията да е 800 лева, колкото е сега осигурителният доход, трябва да подготвим разчети кога искаме това да се случи и какви мерки със съответните разчети към тях трябва да се предприемат, за да се случи. Това сега не се прави, което разклаща и малкия кредит на доверие към пенсионните промени, тъй като оставя у хората впечатлението, че основната цел на вдигането на осигуровките е страданието, изразено в това да не не могат да се пенсионират", коментира Нейков. Според него разчетите за ефекта от всяка мярка трябва да се правят предварително от този, който ги предлага, а не да се хвърлят отделни предложения на масата и след това НОИ да пресмята до какво ще доведе това. Радикални мерки срещу ранното пенсиониране "В България има твърде много ранно пенсиониращи се. Средната ефективна възраст на пенсиониране е 56.2 години. Ние всички спорим сега на 64 години или на 65 години да се пенсионират хората, а реално тези, които се пенсионират под 60 години, в момента са точно 50%", коментира пред Mediapool икономистът от "Индъстри Уоч" Лъчезар Богданов. Той смята, че по отношение на дадените на определени групи привилегии за ранно пенсиониране са нужни кардинални действия и трябва "да се рине с лопата" Нейков също коментира, че за ранното пенсиониране са необходими не палиативни, а много по-радикални действия от предлаганите. Той припомни, че при промените в пенсионната система през 2000 г., когато той бе социален министър, е било заложено работещите в първа категория труд да се пенсионират 8 години по-рано от редовната възраст, а тези от втора категория - три години по-рано. Впоследствие възрастта за най-масовата трета категория се увеличава, но категорийните работници са пощадени от редица правителства, поради което сега те се пенсионират съответно 13 години и 6 години по-рано от трета категория труд. "И сега този проблем се прехвърля на професионалните фондовете и се казва, че са лоши, че не могат да плащат срочни пенсии до навършването на редовната възраст, а той не е техен проблем, причинен е от политически решения", посочи Нейков. Сега достигането на заветните 8 и 3 години по-ранно пенсиониране се изнася за още няколко десетилетия напред, заради което, по думите на Нейков, "дълго още ще сърбаме надробената попара". Според него категорийните работници трябва да работят в тежки условия до определени години и след това да бъдат преквалифицирани от работодателите за друга работа и по този начин няма да стои въпросът – "защо карат миньорите да полагат толкова години този тежък труд". Нейков уточни, че това е задължение на работодателите. Аргументите, че така се увеличават разходите им за труд, олекват, когато се има предвид, че иначе се уврежда здравето на работниците. По думите му това е съвременното решение, а не даването на кофички с кисело мляко за вреден труд. Ако не става по демократичен път, привилегиите се премахват с бунтове Лъзезар Богданов е за тотално премахване на привилегиите за ранно пенсиониране, особено за работещите в силовите ведомства. "Това не са права, това са привилегии и на тях се посяга. От хилядолетия е имало бунтове и революции срещу привилегиите и ще има бунтове срещу тях, ако не се премахват по мирен и демократичен път. В Белгия полицаите протестираха срещу повишението на възрастта им за пенсиониране от 60 на 62 години. При положение, че в България средната възраст на пенсиониране за военните и полицаите е точно 50 години. Т.е. те се пенсионират 10 години по-рано от белгийските полицаи", отбеляза икономистът пред Mediapool. Според него изобщо не трябва да се влиза в дебата кой е полицай и кой чиновник в тези ведомства. "Тръгнем ли в този дебат, започваме да даваме на заден ход. Тук трябва с голямата лопата да се рине. Цялата презумпция, че някакъв инспектор или чиновник, а не е полицай в бойна част, трябва да се пенсионира по-рано, е абсурдна. Една каста си е заслужила привилегията да живее на гърба на останалите и такива кастови системи исторически са били премахвани с бунтове и революции. Защото останалата част от населението носи, носи, носи и в един момент вече не може да носи", заяви той. "Инвалидните пенсии също са голям проблем. Има социални проблеми в държавата и понеже е неадекватна социалната политика, хората като няма какво да правят – лесният начин е да вземат едно ТЕЛК решение и да се вземе някаква пенсия. Което на индивидуално ниво не е голямо постижение, но когато са много хора – ето го проблемът. Така че трябва да се адресират големите проблеми, да се махнат гредите, а не да дяламе треските", посочи Богданов. Той коментира, че "реформа, при която се гледа 2040 година, е абсурд". "Ние имаме демографски проблем сега, утре, след пет години. Тя системата може да се срути преди да сте стигне дотогава", посочи Богданов. Според Нейков също са нужни по-смели решения, но пакетът пенсионни промени, който ще бъде приет, трябва задължително да постигне такъв консенсус, че повече никой да не го променя, защото иначе всичко се обезсмисля. Запазваме ли пенсионния модел или го хвърляме под миндера? Според Нейков онова, което е спорно при сегашните обсъждания, е искаме ли да запазим сегашния пенсионен модел или искаме "да го хвърлим под миндера и да го заменим с нещо друго". Той обърна внимание, че се подават несинхронизирани сигнали от страна на финансовия и министър Владислав Горанов, който движи промените около парите за втора пенсия, и вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин, който координира дискусията и предложенията около цялостната пенсионна реформа. Неправилно е да бъдат противопоставяни частните фондове на държавното осигуряване и да се търси конкуренция между тях, тъй като при създаването на модела са мислени като взаимно допълващи се, каза още Иван Нейков. Той припомни, че идеята е била вноската за родените след 1959 година в частните фондове постепенно да расте и така да има плавен преход към по-голям дял на капиталовия стълб и в крайна сметка пенсията от двата стълба и евентуално от третия доброволен да заместят достойно трудовия доход на човек. Тази реформа обаче е замразена, а сега, по думите на Нейков, на дневен ред стои изобщо оцеляването на този модел и при атаките срещу фондовете е малко вероятно да се възприеме засилване на ролята им. Той коментира, че не може да се говори, че солидарната система е само лоша или че капиталовата е само лоша и че й двете имат слабости и достойнства. Или разчиташ и се молиш на държавата за по-висока пенсия, или сам отговаряш за нея Лъчезар Богданов обаче е доста по-радикален във вижданията си и смята, че пенсиите трябва да са предимно лична отговорност. Той разглежда действията на управляващите около парите за втора пенсия като "натиск върху частните пенсионни фондове и създаване усещане у гражданите, че те не са заключени и държавата не ги е насочила насилствено към едни частни олигополисти". "Генерално погледнато, не съм привърженик на половинчатите неща и те се разпадат във времето. Или ще имаме изцяло държавни пенсии и хората ще се молят на държавата всяка година да им вдигне пенсиите, или в максимално голяма степен ще има лична свобода и отговорност къде да си внасяш парите за пенсия, как да ги управляваш, на кого да ги довериш, но съответно след това не разчиташ някой да те спасява", коментира той. Лична отговорност и истинска конкуренция Сега изборът е силно ограничен, напомни Богданов. "Моето разбиране за капиталова система е с повече свобода, включително да има пенсионни сметки, управлявани от банки, включително да можеш да инвестираш в различни фондове с различен рисков профил. Всяко спестяване, стига да не можеш да го теглиш преди навършване на определена възраст, да се третира като пенсионна сметка, тези пари да не се облагат и да се приема, че ти спестяваш за пенсия. И тогава вече ще има конкуренция, а сега имаме нещо като ограничена конкуренция и всички разчитаме на регулатора. Ако разчитаме само на един да следи какво се случва и той сбърка, после се плаща горчива цена", коментира Богданов. "Или сме в този модел, при който всичко е политическо и този, който вика и кряка под прозорците на министър-председателя получава, или принципно да се каже, че пенсиите са лична отговорност – внасяйте повече пари, хората да ги следят, регулатора да ги следи, хората да следят регулатора, да се интересуват от пенсиите си и после да не мрънкат на държавата, ако не им стигат парите", предлага той. Дългосрочното предизвикателство е да има работни места и осигуряващи се Но като цяло генералният проблем пред пенсионната система, според Богданов, е че малко хора работят и се осигуряват. "И големият въпрос е, мислейки си за пенсии и осигуровки, да не убием пазара на труда и икономиката. Няма страна със стагниращ пазар на труда, в която не се създават работни места, в която работят малко хора, да има добро социално осигуряване и в частност пенсии. Така че дългосрочното предизвикателство е да има работни места и хора, които се осигуряват", посочи Богданов. А Нейков предупреждава да се избягва постоянно повтарящата се през годините грешка – през пенсионната система да се решават проблеми на други системи, давайки пример с намаляването на вноските за пенсия, защото натоварвали работодателите, отлагането на ранното пенсиониране, защото било зле за работниците и т.н.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010