Софийската градска прокуратура (СГП) се отказа в четвъртък да поддържа обвинението си срещу председателя на ПГ на ГЕРБ и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов за неупражнен контрол над мобилното подслушване и проследяване в МВР. Това стана по време на последното заседание на Софийския градски съд (СГС) по казуса, когато бе даден ход на финалните пледоарии. Цялото дело вървеше при закрити врата, тъй като всички материали по случая представляват държавна тайна. След края на пледоариите наблюдаващият прокурор Чавдар Ангелов обясни пред журналистите, че с колегата му Венцислав Андреев няма как да поддържат обвинителната си теза, тъй като в края на юли м.г. в сила са влезли промени в Наказателния кодекс (НК), според които деянието на Цветанов и останалите трима подсъдими не представлява престъпление. Въпреки че към онзи момент на делото вече бе даден ход, не може да се приеме, че случаят представлява заварено положение, тъй като според разпоредбите на НК трябва да бъде приложен принципът за действието на по-благоприятния закон за подсъдимия. Така се оказва, че предишното Народно събрание, доминирано от БСП и ДПС, на практика е приело законова поправка, минираща делото, което най-често бе използвано от опонентите на ГЕРБ от парламентарната трибуна за дискредитиране на Цветанов и лидера му Бойко Борисов. Става въпрос за промяна в преходните и заключителни разпоредби на Закона за МВР (ЗМВР), чрез която в Наказателния кодекс е записано, че служителите на МВР носят отговорност за деянията по глава "Военни престъпления" само, "когато са извършени във военно време или в бойна обстановка, или при участие в мисия или операция извън страната, или във връзка с бойни действия". Цветанов, ексшефът на закритото звено за подслушване в силовото ведомство СДОТО Цветан Иванов и предшествениците му Сергей Кацаров и Камен Костов бяха подведени под отговорност именно по текст от глава "Военни престъпления", тъй като преди въпросната поправка нямаше ограничение, че тези деяния представляват престъпление само, ако са извършени във военно време. Четиримата бяха обвинени по чл. 387 от НК, гласящ, че "който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до 3 години". При този развой на събитията най-вероятно четиримата подсъдими ще бъдат оправдани. Това ще стане ясно в 16.30 часа, когато съдия Петър Гунчев от СГС ще произнесе решението си по казуса. Разследването за мобилното подслушване в МВР стана емблематично за прокуратурата, тъй като от него бяха отделени останалите производства срещу Цветанов. То започна по сигнал на бившия лидер на БСП Сергей Станишев, който през пролетта на 2013 г. обяви, че е получил данни за сериозна злоупотреба със специални разузнавателни средства (СРС) по времето на Цветанов в МВР. "От септември 2009 г. досега група под ръководството на високите етажи на МВР нерегламентирано и незаконно е подслушвала бизнесмени, политици, магистрати и др. Тази група е работила под ръководството на Цветан Иванов от СДОТО, после - на Камен Костов, дошъл на негово място, след него - от Сергей Кацаров. Министър Цветанов лично давал нареждания кой да бъде подслушван. Тези СРС-та са правени без решение на съответните органи на МВР и без съдебни разрешения. Каква е технологията на подслушванията? След като се идентифицира мястото, на което се намира оперативно интересното лице чрез мобилния му телефон, екипът се придвижвал до съответното място и е започвало подслушването. За целта е използвано специално транспортно средство. И се използва при всяка операция на подслушване, като се сменят регистрационните номера. То се е извършвало от няколко служители на СДОТО", обяви уверено Станишев, след като подаде сигнала на тогава новоназначения главен прокурор Сотир Цацаров в края на март 2013 г. Впоследствие обаче прокуратурата не успя да открие данни за незаконно подслушване и шумно разгласеното разследване се сви единствено до обвинения в занижен контрол при осъществяването на мобилно подслушване и проследяване. Скандалът с т.нар. незаконно подслушване обаче провокира кабинета "Орешарски" да прокара мащабна реформа в сектора "Сигурност", при която звеното, реализиращо СРС-та в МВР бе закрито и преместено в новосформираната Държавна агенция "Технически операции". ГДБОП пък бе преместен в ДАНС, откъдето настоящите управляващи сега планират да го върнат обратно в МВР. Въпросното разследване послужи и на държавното обвинение, тъй като от него бяха отделени материали за още две дела срещу Цветанов, които също бяха разгледани от съда през последната седмица. Предишните дни Софийският апелативен съд (САС) последователно приключи разглеждането на останалите му два казуса - по обвинение в престъпление срещу правосъдието за отказаните шест специални разузнавателни средства, разрешени от съда, както и за източването на 50 000 от бюджета на МВР. По първото дело Цветанов бе осъден на 4 години затвор от СГС в края на май м.г. На втора инстанция пък магистратите обявиха, че ще излязат с решение в срок, което на практика означава, че или изцяло ще потвърдят решението на първата инстанция, или ще изменят размера на наказанието, или ще върнат казуса за ново разглеждане в СГС. По второто дело, по което Цветанов чу "невинен" също през май м.г., апелативните съдии отново обявиха, че ще излязат с решение в срок, което означава, че оправдателната му присъда или ще бъде потвърдена, или делото ще бъде върнато на долната инстанция.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010