Отваряне на 100 бази данни с ключови регистри и обръщане на принципа за финансиране на електронното управление в опит да бъде накарана администрацията да си обменя документи по електронен път, а не да разкарват гражданите между тях. Тази амбициозна цел си е поставила вицепремиерът по коалиционната политика и държавната администрация Румяна Бъчварова. Въвеждат се около 30 условия, на които трябва да отговаря всеки проект за е-управление, за да получи европейско или държавно финансиране, посочи съветникът й Васил Величков. Сред тях са отворен код, права за собственост, достъпен интерфейс, задължителна обмяна на данни и т.н. До момента всяко министерство, агенция или община получаваха пари за въвеждане на е-услуги, които бяха сами за себе си и най-общо представляваха "вътрешна деловодна система", по думите на Величков. Средствата за това идваха от оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК) и държавния бюджет. Така без видими резултати потънаха около 300 млн. евро за е-управление, по думите на Даниела Бобева, бивш вицепремиер на икономическото развитие в кабинета "Орешарски". Въвеждат се още лимити за финансиране на проектите за е-управление по новата оперативна програма "Добро управление", по която са планирани да бъдат похарчени около 400 млн. лв. до 2020 г.. Например малка община не може да получи повече от 20 000 лв., средна – 40 000 лв. и т.н., посочи Величков. Петдесетте е-услуги за нуждите на Столична община, разработени по ОПАК, ще бъдат основата за въвеждането им и в други общини, допълни той. Въпреки че този европроект по ОПАК се води за успешно приключил, на практика столичани не могат да ползват всичките 50 е-услуги все още. В същото време редица общини си разработиха свои е-услуги с пари по ОПАК. Така към момента при 63% от извършваните административни услуги гражданите и бизнесът са посредници между чиновниците от различни ведомства, вместо данните да се прехвърлят от една администрация към друга. Сега администрацията предоставя 2312 услуги и 924  регулаторни режима. Без решение за електронната идентификация Правителството все още не е взело решение дали и от кога личните карти ще стават електронни. Този въпрос ще бъде обсъден в петък от Съвета по електронно управление, уточни Бъчварова. Новото виждане е, че това може да бъде и обикновена електронна идентификационна карта, в която освен единен идентификационен номер, да има и е-подпис, коментира Величков. Той даде пример с разработените по европроекта 5000 пилотни е-карти, които обаче на практика са неизползваеми. Тези карти са без е-подпис. Електронното управление беше сред топ приоритетите на първия кабинет на Бойко Борисов, като амбицията беше от 2015 г. личните карти да станат електронни. По този начин се решаваше ключовия въпрос с електронната идентификация на всеки гражданин. Съветът за електронно управление е изцяло обновен като състав, структура и функции, каза вицепремиерът Бъчварова. По думите й в него за първи път ще има и трима представители на ИТ бизнеса, които ще се избират на ротационен принцип. Отварят се 100 бази данни Отваря се достъпът до 100-те най-приоритетни бази данни – регистри, списъци, статистики, съобщи още вицепремиерът Бъчварова. Решението е на Съвета по административна реформа, като този списък ще се допълва. Като пример беше дадено разписанието на всички междуселищни автобуси. Не е ясно защо тази информация, която е налична в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", в момента е недостъпна, коментираха експертите от екипа на Бъчварова. Отключването на тези бази с данни ще даде възможност на бизнеса за създаване на нови иновативни услуги, посочи Бъчварова. Например създаване онлайн платформа с разписание на всички междуселищни автобуси у нас, каквато в момента няма. Подобна идея, включително синхронизирането на разписанията на автобуси и влакове, имаше още през 2007 г. тогавашният министър на транспрота от БСП Петър Мутафчиев, но това така и не стана. Общо за държавите от ЕС около 40 млрд. евро от БВП се генерират от услуги, формирани на базата на отворените данни. Отварянето на данните е и един от най-важните ангажименти на страната ни в глобалната инициатива "Партньорство за открито управление". Целта ни е да повишим позицията на страната в индекса за открито управление, посочи Бъчварова. Оценка за въздействие на законодателството Извършването на оценка за въздействие на законодателството в партньорство с парламента ще е акцентът в административната реформа, каза Бъчварова. Такава беше амбицията и на вицепремиера по икономическата политика Даниела Бобева от предишното правителство, както и на финансовия министър Симеон Дянков в първия кабинет на ГЕРБ, но незнайно защо не се случва. Вместо това продължава практиката с поправки в последния момент в законите. Изключения не прави и вторият кабинет "Борисов", като последното му внезапно хрумване беше прехвърлянето на вноските за втора пенсия от частни фондове в НОИ. Така стигаме до парадокса дневно държавната да променя по 2.25 нормативни акта, отбеляза Бъчварова. Постоянните смени в законите е проблем за стабилна бизнес среда. Кодексът за социално осигуряване е най-често променяният закони от 2007 г. до днес – 61 пъти, посочи Бъчварова. Други често променяни закони са за здравното осигуряване, за устройство на територията и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010