По време на комунизма Коледа беше нищо ( извън тесния кръг на част от семействата), а Нова година беше „всичко” за всички . Нощта на 31 ви срещу 1-ви януари направо беше будни вечер, време за подаръци, за дед Мороз, за възможно най-разгулното ядене и пиене в рамките на преборения чрез колективните усилия на приятели и роднини вечен продоволствен дефицит.
 
После настъпи реванша на Рождеството Христово – в първите години след 1989 година дори се надигна вълна от големи стълпотворения в църквите като че ли с цел да наваксаме пропуснатото в пренебрегваната и забранявана християнска традиция през изминалите 45 години.
 
Но и тази мода отмина. Сега в църквата ходят отново предимно богомолците, а не комсомолците ( каквито бяхме масово в годините на държавно налагания атеизъм) .
 
Краят на календарната година обаче е вододел, логично време за равносметка на светските дела през изминалата година. И в този смисъл се чудя дали няма някаква грешка във факта, че изтегляме годишната ретроинспекция със седмица по-рано, както забелязвам да се случва в многобройни публични коментари на днешния ден в навечерието на Рождество христово.
 
Амбицирани да изпреварят конкуренцията, медиите вече теглят чертата на събитията през все още актуалната 2014 година с китка от мнения, някои от които намирисват на партенки.
 
Уважаваният като математик и специалист по изборите Михаил Константинов например произведе от зори „новината”, че се отива една година на „хаоса”, който бил по-голям от предишни години.
 
В интервю за телевизията, която беше брошка на ревера на фалиралата КТБ, но не поднесе извинение за присъдружната си роля през годините към „измамените камилчета”, професорът се съгласи с твърденията за слабостта на американския президент Обама, но призова да не се радваме на слабостта на САЩ. Същевременно математикът похвали Путин за изиграването на няколко „могъщи коза”!
 
 
Че мнозина в Америка и по света смятат Обама за слаб президент, е едно. Но „слаба Америка”? В момент, когато тя бележи невиждан от 11 години икономически ръст ( вероятно въпреки слабостта на своя президент, който не може да попречи на американския бизнес да се развива)?
 
Нещо не се връзва. Както хич не изглежда да е вярно онова за „могъществото” на козовете, изиграни от Путин в момент, когато Русия се тресе да не се повтори фалита й от онзи 17 август 1998 година.
 
Но ако в тази математика на разменените места на фактите има нещо съмнително, то в бакалската сметка на в. „Преса”, според която плахата еманципация на България от руското влияние тази година е поднесена като трагедия, няма нищо съмнително. Не бива да се съмняваме, че за петата колона европейското говорене на президента Плевнелиев по темата за руската агресия в Украйна и „дързостта” на служебния министър на отбраната Шаламанов да проговори на евроатлантически език за руската хибридна война (и) в България, е направо непоносимо събитие!
 
 
В класацията на ужасните сцени от българския пейзаж през 2014 г. в споменатата ретроинспекция много високо са оценени също и прегрешенията на двама социалисти отново с ориентир Русия. По този показател като големи гафове са оценени недомлъвките на соцминистъра на отбраната Ангел Найденов за необходимостта натовска България (все някога) да купи западни самолети за бойната си авиация. А появата на външния министър Вигенин на окървавения мегдан в Киев е класирана като кощунство, за което той също ( като Найденов) за малко е щял да бъде изключен от БСП.
 
Направо е озадачаващо, че обвинението на Путин срещу България като виновник за кончината на любимия му „Южен поток” не е включено в обвинителния руски акт срещу клетата ни държавица в споменатата вестникарска класация, която доброволно ни декласира до статута на самобичуващ се поданик на руската империя. Но още не е късно други подобни преброители на прегрешенията ни пред Москва да се п(р)оявят. Ретроинспекциите на апокалиптичния български принос към нещастията на територията на една шеста от планетата у нас тепърва предстоят.
 
За първия критичен прочит на твърденията за нашата вина пред началника от Кремъл, под този отчет рапортува:
 
Виноват Инджев!
 
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010