След като години наред данъчните търпяха критики, сега доверието на бизнеса в тях е най-високо, за разлика от това в съдебната система, което е на дъното. Корупцията и политическата нестабилност са се отразили най-негативно върху дейността на фирмите у нас през отиващата си година, показват резултатите от годишната анкета на Българската стопанска камара (БСК). Проучването е проведено сред  457 мениджъри и собственици на компании в периода от 1 до 15 декември 2014 г. За над една трета от мениджърите (35%) бизнес климатът се е влошил през отиващата си година, а за над половината (53%) от анкетираните промяна няма. Почти всеки десети бизнесмен (9%) смята, че има подобрение на бизнес климата през 2014 г. В същото време всяка четвърта фирма (26%) подобрява икономическото си, а близо половината (47%) са успели да запазят показателите от предходната година. Една четвърт отчитат спад на фирмените си показатели. В образованието корупцията е най-ниска Увеличение на престъпността, корупцията, сивата икономика и регулаторната тежест, както и слабо влошаване на достъпа до кредити през 2014 г. отчитат анкетираните. Най-силно негативно е усещането на бизнеса по отношение на корупцията, която расте според 60% от участниците в проучването, а според други 33% е останала без промяна. Нито един мениджър не е отбелязал намаление на това негативно явление. Най-високи нива на корупция се наблюдават при обществените поръчки (50 %), съдебната система (45%), МВР и КАТ (43%), здравеопазването (43%), митническото обслужване (35%) и регулаторните режими (34%). Относително по-малко корупционни практики са налице при контрола по спазване на екологичните (21%), санитарно-хигиенните (19%), данъчно-осигурителните (19%) и трудово-правните (14%) норми, а най-ниско корупционна е сферата на образованието (12%). Сред институциите най-висока оценка получава данъчната администрация (63%), следвана от местната власт (47%) и президентството (27%). Парламентът и евродепутатите са оценени положително от едва 10% от анкетираните, а с най-ниско доверие се ползва съдебната власт (4%). Тя е и лидер по неодобрение (94%), следвана от Народното събрание (86%) и от Президента (67%). По традиция, над половината анкетирани (51%) се затрудняват да оценят работата на евродепутатите, което очевидно се дължи на недостатъчна осведоменост. Работата на Орешарски с най-негативна оценка от бизнеса За втора поредна година отчитането на отношението към изпълнителната власт се затруднява от смяната на три правителства, затова въпросът е бил каква е оценката за всяко едно от тях. Най-негативно е оценена работата на правителството с премиер Пламен Орешарски, а най-позитивна е оценката за кабинета с премиер Бойко Борисов. Трябва да се отчете, обаче, че правителството „Орешарски“ управлява през цялото първо полугодие, а кабинетите „Близнашки“ и „Борисов“ могат да бъдат по-трудно оценявани, поради по-краткия срок на тяхното управление. По тази причина, за последните две правителства отговорилите „не мога да преценя“ преобладават. Като цяло, изпълнителната власт заема „златната среда“ сред останалите институции със средно около 20% одобрение. От четирите ключови за 2014 г. събития – кризата с КТБ, природните бедствия, политическата нестабилност и санкциите срещу Русия, най-силно негативно върху дейността на фирмите се е отразила именно честата смяна на правителства и общата политическа нестабилност в страната. Проблемът с просрочените задължения на бизнеса остава Най-негативно икономическата ситуация през 2014 г. се е отразила върху оборотите на компаниите (37%), следвани от обемите на производство (35%) и работните места (25%), а в по-малка степен е имало спад на доставките за външните пазари (23%) и работните заплати (14%). През 2014 г. инвестиционната активност на фирмите бележи ръст по отношение на развитието на нови продукти и услуги (35%) и на човешките ресурси (25%) и в по-малка степен – за нови мощности (18%). Като цяло обаче в преобладаващия процент се запазва нивото на инвестиции спрямо 2013 г. Запазва се тенденцията за ръст на фирмите с преструктурирани кредити (2012 г.- 20%, 2013 г.- 26%, 2014 г. - 28%). Сериозно намаляват успяващите да плащат заемите си навреме (от 70% през 2012 г. и 64% през 2013 г. на 42% през 2014 г.). Ръст отбелязват и просрочените задължения към банки (от 10% през 2012 и 2013 г. на 14% през 2014 г.). Преобладаващо без промяна остават задълженията на предприятията към финансови институции, контрагенти, бюджета и персонала, като най-малък ръст бележат задълженията към бюджета (12%) и към персонала (14%), за сметка на задълженията за оборотни средства (23%) и за доставки на суровини, материали и услуги (21%). И през отиващата си година проблемът с просрочените несъбрани вземания остава без съществена промяна. 74% от анкетираните декларират, че имат просрочени вземания от контрагенти. Единствената позитивна тенденция е, че просрочията над година слабо намаляват (от 33% през 2012 г. и 30% през 2013 г. на 25% през 2014 г.). Най-много работодателите страдат от липса на строго профилирани специалисти (46%), изпълнителски състав (40%) и ръководен персонал (25%). Много по-малко се усеща липсата на общи работници (18%), а „гладът“ за административен персонал е едва 9%. Това отново показва, че работодателите насочват вниманието си приоритетно към квалифицираните кадри със специфични компетенции. Всеки трети работодател ще вдига заплати и ще изпълнява европроекти през 2015 г. Над една трета от мениджърите (35%) са оптимисти за настъпващата 2015 г. и прогнозират икономически растеж. Една трета са песимисти, докато дена четвърт не очакват промяна нито нагоре, нито надолу. Най-сериозна активност фирмите планират с разработването на нови продукти и услуги (61%), търсенето на нови пазари (56%) и увеличаването на обема на производството (49%) през следващата година. Мениджърите са предпазливи по отношение на плановете си за нови кредити (11%) и ръст на работните места (23%). Всеки трети анкетиран планира увеличение на трудовите възнаграждения (37%) и изпълнение на европроекти (39%). Прави впечатление високият процент все още нерешили дали ще кандидатстват за еврофинансиране – всеки трети (35%) има колебания в това отношение. За сравнение, през миналата година този процент беше 16, а готовност за кандидатстване декларираха 59% от анкетираните. Най-честите причини за отказ на фирмите да кандидатстват за еврофинансиране са  тежките процедури (83%), съмнения в обективността на оценяването (79%), липса на авансово финансиране (48%), недостатъчна информация (42%), липса на квалифициран човешки ресурс за изпълнение на проектите (39%) и продължаващото изпълнение на вече започнат проект (14%). Почти всеки втори анкетиран (47%) декларира, че възнамерява да инвестира в развитие и обучение на персонала, което е показател за осъзнаването на ключовата роля на човешките ресурси за постигането на конкурентоспособност. Спрямо миналогодишното проучване сериозно намалява процентът на анкетираните, които планират инвестиции в производствени мощности. Такива плановете за 2014 г. декларираха 39%, а за 2015 г. са 26%. Интересът към инвестиции в иновации, марки и патенти имат една трета от мениджърите, колкото и през отиващата си 2014 г.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010