Обявеното сближаване между САЩ и Куба бележи края на идеята за чистата и твърда кубинска революция, която беше заменена от прагматичната политика на президента Раул Кастро, смятат анализатори.
След като през 2008 г. наследи поста от брат си Фидел, кубинският президент постепенно смекчаваше изявленията си по адрес на Вашингтон, като по този начин позволи историческия жест на Барак Обама след няколко десетилетия, изпъстрени с антиамерикански обиди от страна на “Команданте” Фидел.


Снимка на Химингуей и Кастро се продава като сивенир. Снимки: авторът

Според дипломати и експерти историческото изявление от вчера щеше да бъде немислимо в епохата на бащата на Кубинската революция, който беше обявил за “съдба” борбата срещу американския враг.
Но 83-годишният Раул постави отпечатъка си начело на страната със серия досега немислими реформи - частично отваряне на икономиката към пазара и даденото право на гражданите да пътуват, без да е необходимо разрешение от властите. Реформи, на които се гледа с много добро око от другата страна на протока във Флорида.
При встъпването си в длъжност той обяви, че ще разговаря “като равен с равен със САЩ”. И от пролетта на 2013 г. този методичен и немногословен човек водеше от разстояние тайни преговори с американски представители под егидата на Канада.
Въпреки това Раул беше смятан за твърдолинеен, докато беше министър на отбраната на брат си.
По мнението на латиноамерикански дипломат, Раул Кастро е успял да направи необходимите отстъпки за това сближаване, което беше колкото зрелищно, толкова и историческо.”Това споразумение за нормализация на отношенията не се случи от днес за утре. Това е процес, който зрееше и който трябва да включва отстъпки”, обясни дипломатът пред АФП, пожелавайки анонимност.
Освобождаването на тримата кубински шпиони и на двамата затворници, искани от САЩ, е само “най-видимата част от споразумението”. “Трябва да има и други обещания и отстъпки”, каза дипломатът.
Настъпателна дипломацияСред ключовите фактори, улеснили тази промяна, е и решението на Раул Кастро да открие дипломатически канал към Светия престол, докато Фидел се държеше на дистанция от църквата. Вчера кубинският президент “призна и благодари на Ватикана, и особено на папа Франциск, за тяхната подкрепа” при преговорите с Вашингтон.
В същото време той продължи да се придържа към важните за режима теми, като постоянно настояваше за освобождаването на тримата кубински агенти и да осъжда американското ембарго, което кубинците продължават да наричат “блокада”.
Въобще не става дума да се покажат признаци на слабост по въпросите, свързани според него с националното единство, независимо дали на ниво политическа откритост или правата на човека.
“Ние запазваме дълбока признателност към тези, които са паднали в защита на тези принципи” за независимост, подчерта той вчера, без да забравя да спомене, че позицията на Куба към Вашингтон не се е променила ни най-малко в сравнение с ерата на Фидел.
Раул Кастро вече успя през януари да мобилизира умело целия континент, за да окаже натиск над Вашингтон. На срещата на върха в Куба на 33 страни от общността на латиноамериканските и карибските държави беше приета резолюция, изолираща САЩ.
След това Вашингтон беше заплашен от бойкот на следващата среща на върха на двете Америки, която ще се състои в Панама през април 2015 г., ако политиката му към Куба не се промени.
Отсега нататък двата лагера ще трябва да работят заедно, за да запазят тази динамика, смята кубинецът Артуро Лопес-Леви от Нюйоркския университет. “Пътят няма да бъде лесен, но разбирателството ще бъде ключово за отношенията между Куба и САЩ”, обясни той пред АФП.
“Студената война умря” със споразумението с Куба
“Студената война умря в сряда”, гласи първото изречение на статия за подобряването на американско-кубинските отношения във в. “Вашингтон пост”. “Смъртта й беше предсказана, но все пак се оказа шок”. Сблъсъкът, започнал със среща между Кастро и Никсън и повлиял на 11 президентски мандата в САЩ, доведе до Кубинската ракетна криза и американското ембарго. Въпреки че ембаргото съществува и до днес, промяната в политиката на президента Барак Обама ще доведе до увеличаване на търговията между двете страни, отбелязва изданието.
Драматичната промяна в политиката доведе до политическа буря и в Конгреса на САЩ, но зарадва бизнес средите, гласи заглавието на в. “Вашингтон таймс”. Но възстановяването на отношенията между САЩ и Куба няма да настъпи без политическа борба, въпреки че открива нов пазар за американския бизнес - от износа на коли до фитнес залите и заведенията за бързо хранене.
Решението за нормализиране на отношенията вече предизвика критики на сенатори и от двете партии, подчертава изданието. Някои анализатори оспорват становището, че връзките със САЩ ще послужат като стимул за кубинците да отхвърлят властта на Комунистическата партия и да променят политическата система.Кубинци протестираха срещу решението на Обама в Маями, наричайки президента “предател и страхливец”, отбелязва в. “Лос Анджелис таймс”. Това не е изненадващо според изданието - изненадата е, че през последните две десетилетия имаше постепенна промяна на отношението в кубинскоамериканската общност. Днес младите кубинците са по-склонни да гласуват за демократическата партия и да се противопоставят на ембаргото на Куба. Това се усеща и в политиката на национално равнище, посочва в. “Лос Анджелис таймс”.
Колкото и политическо напрежение да предизвиква решението на Обама в САЩ, обявените от него промени ще имат много по-дълбок ефект върху Куба, подчертава в. “Ню Йорк таймс”. Изолацията от САЩ е помогнала за формирането на икономиката, политиката и дори чувството за национална идентичност на острова. Експертите казват, че промяната ще донесе поток от нови парични средства на острова и може да даде нов живот на икономиката. В комбинация с възстановяването на дипломатическите отношения, може да се стигне до “промяна в отношенията между двете страни, невиждана откакто брадат бунтовник на име Фидел слезе от кубинските планини”, се казва в статията.
Обама обаче няма правомощията да вдигне американското ембарго над Куба. Това може да стане само с решение на Конгреса, което е малко вероятно, предвид че през януари Републиканската партия ще получи контрол както над Камарата на представителите, така и над Сената, отбелязва британският в. “Дейли телеграф”. Обама ще напусне поста си след две години и ако бъде избран републикански президент, той може да реши да отмени решението му, предупреждава изданието.
БТА

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010