Проектът за бюджет на България за догодина е рисков относно изпълнението на заложените приходи, той като е прекалено зависим от постъпленията но косвени данъци, може да доведе отново до свръхдефицит и не е способен да финансира реформи. Това сочи извънреден доклад на Лабораторията за управление на риска към Нов български университет, ръководена от бившия премиер Иван Костов Според документа, прогнозата за номиналната стойност на БВП не е защитена с аргументи и солидни прогнози, което създава първата несигурност за изпълнението на бюджета. Рискова е прогнозата, че дефлацията на цените ще се пречупи като процес през 2015 г. Крайното потребление може да се изпълни, поради новата методология, но това няма да увеличи облагаемата данъчна основа за косвените данъци, смятат авторите му. Прогнозата за инвестициите е реалистична, но с тези си стагниращи темпове те най-вероятно не могат да доведат до увеличаване растежа на икономическата ефективност и да генерират заложения темп на реален растеж на БВП, допълват те. Висока е вероятността да не бъдат достигнати темповете на износ и особено тези за нарастване на вноса, поради спадането на цените на енергийните суровини. Критичният анализ на макрорамката към законопроекта за Държавния бюджет на Република България за 2015 г. показва, че има значителна вероятност облагаемата данъчна основа от сделки, доходи и активи да не бъде увеличена с прогнозираните темпове. Има риск заложените данъчно-осигурителни приходи да не се изпълнят с 500 – 580 млн. лв., прогнозират експертите на лабораторията. Свиването на разходите не може дълго да компенсира липсващите приходи Случилото се през 2014 г. показва невъзможността догодина да се компенсира неизпълнението на приходите в последните години с намаление на разходите в приблизително същата пропорция. този подход да се използва в следващата година. За разлика от преди, сега възможности за икономии чрез намаление на бюджетни разходи почти няма, поради нарасналия дял на нееластичните бюджетни разходи, пише в анализа. Според него основният риск пред бюджета за догодина е повторното излизане на свръхдефицит, който за тази година се очаква да е 3.5 на сто, на заради уверенията на правителството, че през 2015 г.  той ще е в рамките на 3 процента, Еврокомисията каза, че няма да започна наказателна процедура срещу страната ни. Очакваните 82.406 млрд. лв. брутен вътрешен продукт за 2015 г. означават 1.2% растеж спрямо 2014 г., дължащ се на 0.8% реален растеж и на 0.4% нарастване на дефлатора на БВП, посочват авторите на документа. Според тях реален растеж на икономиката ни от 0.8% може да бъде достигнат само с нарастване на производителността на труда. Официалната прогноза е за намаление на заетостта с -0.2%, и незначително намаление на коефициента на безработица с 0.1%. Това слабо намаление ще съкрати в същата степен осигуряващите се лица, което означава, че ще се запази същия брой осигурени и плащащи данъци и вноски лица. Очакваната стагнация на инвестициите поставя под много сериозно съмнение нарастването на производителността и общата ефективност в икономиката. За да се пречупи сегашната дефлация цените трябва да се повишат с 1.6%, за което не са приведени никакви аргументи, пише в доклада. Необосновани прогнози за цената на петрола Официалната макрорамка неоснователно се надява на цена от 91 долара за барел суров петрол. Авторитетните прогнози за цената на суровия петрол през 2015 г. да са на нивата малко над 80 долара, но те ще бъдат коригирани надолу, след като ОПЕК влезе в ценова конкуренция, за да запази дела си на световния пазар, посочва документът. Тези аргументи поставят под съмнение и прогнозираното минимално намаление на цените на неенергийните суровини с -0.4%, при -2.8% през т.г. Много вероятно е случващото се с цените на течни горива и природен газ да попречи на възстановяването на останалите цени на световния пазар. Поради посочените по-горе основания е рисковано да се прогнозира нарастване на дефлатора на БВП с 0.4%; още повече, че оптимистичната му оценка за 2014 г. (-0.1%) се дължи почти изцяло на променената методика на изчисляване на БВП. Прогнозата за 0.5% реален и за 0.6% номинален растеж на крайното потребление може да се изпълни, включително и заради смяната на методиката, която най- вече увеличава точно тази част от БВП. След 2007, вследствие ускорената външна емиграция на българските граждани и след рецесията от 2008 г., седемгодишните темпове на реален растеж на българското крайно потребление се намалиха и няма причина да се очаква тяхното възстановяване без силен приток на инвестиции. За прогнозата за крайното потребление в най-голяма степен е в сила откъсването на връзката на показателя с очакваните приходи от косвените данъци. Според лабораторията, реалистична е прогнозата за темпа на брутното образуване на основен капитал, но не е реалистично толкова нисък темп на инвестициите (0.1%) да ускори БВП с 0.8%. Ниските темпове на БВП след кризата от 2008/2009 г. се дължат на затихването на темповете на инвестициите. Прогнозираната за 2015 г. сума на брутното образуване на основен капитал 17.736 млрд. лв. не е достатъчна само да замести и обнови амортизирания основния капитал. В последните 19 години той е над 230 млрд. лв. Събираемостта на данъците продължава да пада Докладът посочва, че в почти цялото заложено в бюджета увеличение на приходите от ДДС и акцизи идва от планираното увеличение на минималната работна заплата, която ще вдигне леко потреблението. Постъпленията от ДДС, отнесени към крайното потребление, обаче илюстрират най- ясно необходимостта от реформи за повишаване на ефективността на приходните администрации. Събираемостта на данъците през последните 10 години не бележи подобрение. От 2009 г. насам при ДДС тя спада с още 1 пункт, което е около 400 млн. лв. Докладът заключава, че шест поредни години управляващите не успяват да съставят реалистична програма за приходите заради противоречиви политически компромиси и цели. Сред тях са отпускане на разходи и отстъпки заради синдикално недоволство, запазване на данъците с цел запазване на доверието на избирателите. Прекомерната зависимост на приходите от косвените данъци внася рискове, които държавата не може да управлява при анемично крайно потребление и висока уязвимост от външните пазари. В същото време не се разработва увеличаване събираемостта на приходите, финансова дисциплина и свиване на сивата икономика, защото е необходима непопулярна фискална реформа, смятат анализаторите. Нереформирани сектори продължават да гълтат пари Според тях изготвеният по този начин бюджет за 2015 г. не е способен да финансира необходимите реформи в публичните сектори. Лабораторията смята, че заради нереформираните сектори, които продължават да харчат все повече средства, няма да може да се постигне намаляването на бюджетния дефицит със стъпка от 0.5 на сто годишно. Правителството е критикувано за това, че не оценява рисковете от дефлацията и от политическата несигурност, които потискат потреблението, и не разработва инструменти за тяхното управление. Друг упрек е, че нараства неспособността да се планират и финансират реалистични дефицити като в последните години държавният дълг все по-често се ползва за финансиране на дефицита. Правителствата от 2009 г. насам не могат да използват дълга като инструмент за финансиране на дългосрочни реформи, поради нестабилни мнозинства и къси управленски хоризонти, заключава докладът.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010