Управляващите и опозицията се съгласиха в четвъртък, че съдебната власт се нуждае от поне 493 милиона лева, за да работи нормално през 2015 година. Това е с 33 млн. лева повече от проекта за бюджет на Министерския съвет, но въпреки това в тях не са включени парите за реформи. Такива засега няма. Дебатът по финансовата рамка на магистратурата за следващата година се проведе в парламентарната комисия по правни въпроси. Мнозинството отхвърли основното искане на Висшия съдебен съвет за бюджет от 543 милиона лева, който според магистратите може да гарантира реформата. С 11 гласа "за" и 6 "против" бе приета на първо четене предложената от правителството финансова рамка от 460 милиона лева. Голямата уговорка бе, че управляващите и опозицията ще увеличат на второ четене този бюджет до 493 милиона лева. Общо 25 милиона лева от очакваното вдигане на бюджета ще отидат за назначаване на нови магистрати в претоварените съдилища и прокуратури. Отделно пари ще има за увеличение на заплатите в съдебната система, които не са индексирани от пет години и вече са под определеното от закона ниво. Други 5 милиона лева са планирани за изплащане на обезщетения на граждани, пострадали от действията на съдебната система. Огромна част от тези пари се дължи от прокуратурата. Отделно 3 милиона лева трябва да бъдат дадени за осигуровки. Въпреки увеличението на бюджета, депутатите не можаха да дадат отговор на въпроса как могат да се финансират реформите. Висшият съдебен съвет (ВСС) иска 50 милиона лева за реформи, които включват подмяна на остарялата материална база и стартиране на проекта за изграждане на електронно правосъдие. Тези пари, най-вероятно, ще им бъдат отказани. По време на дебата представителите на ГЕРБ и Реформаторския блок казаха, че съдебната реформа е основен приоритет на управлението, но нямаше отговор откъде ще дойдат парите. Това доведе и до някои странни прояви от тяхна страна. Представителите на Реформаторския блок Петър Славов и Димитър Делчев първо гласуваха "за" предложения от ВСС съдебен бюджет от 543 милиона лева. Така те искаха да покажат, че подкрепят отпускането на пари за реформа. После двамата пак гласуваха "за" бюджета, предложен от Министерския съвет, който е с над 80 милиона лева по-малък. Мая Манолова (БСП) на свой ред дръпна реч в защита на исканията на ВСС, въпреки че преди година БСП гласува бюджет на съдебната власт, който остави магистратурата буквално без пари. Към септември 100 съдилища нямаха пари за ток и вода, а прокуратурата беше пред фалит. Пари се отпуснаха от служебното правителство, защото нямаше как да не се дадат. Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) на свой се впусна в дълги размишления откъде би могло да се вземат пари за магистратите. Той разви тезата, че това би могло да стане като се вземат по 5% от чистите приходи на всеки нотариус и частен съдебен изпълнител. Кирилов обясни, че те дължат "дан на съдебната система" и са достатъчно отговорни да разберат това. След повече от половин час говорене за тази идея дискусията бе прекъсната. Стана ясно, че това няма как да стане сега, а и ще предизвика протестите на гилдиите. Така въпросът как ще се финансира съдебната реформа остана висящ.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010