Турция ще получава директно руски газ, а не през Украйна

3 Декември, 2014 - 07:25 - Klassa.bg Rss - всички новини

 Новият вариант за морски газопровод с капацитет от 63 милиарда куб.м., който ще свързва Русия и Турция по дъното на Черно море, ще позволи на Москва да се откаже от услугите на Украйна при доставката на "синьо гориво" за Турция и Гърция, а може би и за България, се казва в коментар на водещото бизнес издание "Комерсант".
Русия не може да построи газопровода "Южен поток" заради противопоставянето на Европейската комисия и отсъствието на разрешение от страна на българското правителство. По тази причина се отказва от проекта, заяви руският президент Владимир Путин по време на посещението си в Турция. Така "Газпром" се отказа от един от най-големите си и скъпо струващи проекти в своята история след 8 години преговори, подготвителни работи и безкрайни спорове с Европейския съюз. Вместо това, "Газпром" ще построи в Турция газопровод със същата мощност, която се предвиждаше и за "Южен поток" - 63 милиарда куб.м. газ.
"Ако Европа не желае да го построи, означава, че той няма да бъде построен", заключи Владимир Путин след края на преговорите с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Стопанинът на Кремъл заяви, че Русия ще пренасочи своите енергийни потоци към други региони по света, включително с помощта на ускореното изграждане на терминали за втечнен природен газ. Той добави, че България, която през есента под натиска на ЕС и САЩ забрани на "Газпром" работата по проекта ще загуби от транзита на газта по 400 милиона евро на година. "Ако България е лишена от възможността да се държи като суверенна държава, то поне нека поиска от ЕК пари за пропуснатите ползи", предложи Путин.
Решението на българското правителство постави "Газпром" в тежка ситуация, защото всички подготвителни работа за започването на строителството на газопровода по дъното на Черно море вече бяха извършени, тръбите за първата отсечка са произведени и частично доставени във Варна, където вече ги очакваше специалният кораб, който трябваше да се включи в морското строителство. Но по-важно от всичко беше, че разширяването на газотранспортната система в Русия за "Южен поток" се оценяваше на около 1 трилион рубли, от които над 400 милиарда "Газпром" вече беше похарчил. Освен това, компанията е инвестирала почти 5 милиарда евро в договори за морската част от проекта.
В резултат руските власти решиха да предложат в качеството на алтернатива изграждането на тръбопровод за Турция - вторият по големина експортен пазар на "Газпром", чието потребление, за разлика от това в ЕС, расте. Президентът на газовия монополист Алексей Милер заяви, че 14 милиарда куб.м. по бъдещия нов газопровод ще бъдат получени от самата Турция /в замяна на газа, който сега минава през Украйна/. Още около 50 милиарда куб.м. "Газпром" се надява да доставя на "гръцко-турската граница, където ще бъде създаден хъб". Така, според версията на "Газпром", даже при новия вариант газопроводът ще позволи на Русия да се откаже от транзита през Украйна при доставките на "синьо гориво" за Турция, Гърция и, може би, България. Както показа практиката от тази година "Газпром" може да снабдява Словакия, Австрия и Унгария /след изграждането на интерконектор/ за сметка на "Северен поток" /минаващ по дъното на Балтийско море от Русия за Германия/. Но Сърбия, малка държава в Западните Балкани, и Италия - третият по големина пазар на "Газпром" както и преди ще зависят от украинската газопреносна мрежа. А отказът от нейното използване беше главната цел при изграждането на "Южен поток".
Украйна винаге е била отявлен враг на "Южен поток", който може да девалвира нейната газопреносна мрежа. Противопоставянето на проекта от страна на ЕС през последните месеци до голяма степен беше свързано с желанието на Брюксел да подкрепи Киев.
Алексей Милер уточни, че тръбопроводът за Турция ще бъде напълно нов проект, в който ще могат да участват местни инвеститори. Морската част ще започне от Компресорната станция "Русская" /стартовата точка на "Южен поток" и отдавна работещият газопровод "Син поток", свързващ Русия и Турция по дъното на Черно море/. "Газпром" за момента не съобщава какъв ще бъде маршрутът.
Анализатори от отрасъла заявяват, че е по-евтино за Русия да се откаже от строителството на "Южен поток" и да построи газопровод успоредно на "Син поток" и останалата част на територията на Турция.
Остава отворен въпросът с настоящите акционери на морската част на "Южен поток" - ЕНИ, "Електрисите дьо Франс" и "Винтерсхал", които притежават 50% минус 1 акция в проекта и вече са направили инвестиции. Не е напълно ясна и ситуацията с търговете, които вече са се провели. Руските тръбопроводни компании през януари 2014 вече спечелиха 50% от доставките за първата от четирите отсечки за газопровода /35% са за ОМК, 15% - за Ижорския тръбопроводен завод на "Северстал"/ и през март - 60% от доставките на втората отсечка /35% от поръчките са спечелени от ОМК, 25% - от "Северстал"/. Общата стойност на първия търг беше около 1 милиард евро /включително с доставките на германската Europipe/, вторият - 800 милиона евро /40% бяха спечелени от японския консорциум Marubeni-Itochu & Sumitomo/. От "Северстал" единствено подчертаха, че са изпълнили всичките си ангажименти по доставките в рамките на първия търг /около 100 000 тона/. От ОМК и SST не коментираха.
Проектът "Южен поток" от самото начало не беше ориентиран към получаването на допълнителни печалби, по тази причина отказът от него ще бъде приет положително от инвеститорите, заяви Константин Черепанов от Ю Би Ес. В настоящата ситуация Русия би трябвало въобще да се откаже от изграждането на такъв голям газопровод, смята от своя страна Валерий Нестеров от "Сбербанк Инвестмънт Рисърч". Според него "Газпром" се е превърнал в заложник на липсата на гъвкавост, отказвайки да направи отстъпки на своите потребители, които на свой ред бяха "силно политически ангажирани". Експертът припомня, че от момента, когато проектът започна той беше силно критикуват, тъй като почти всички предимства бяха за Европа, а за Русия оставаше единствено да гарантира надеждно доставките. Новата тръба за Турция се обсъжда отдавна, добавя Нестеров. Но той смята, че търсенето на руски газ в тази страна няма да се увеличи съществено: Турция се опитва да балансира с доставките от различни източници, включително и от Азербайджан, Иран и втечнен газ. Експертът заяви, че Русия, избирайки турския вариант, не се избавя от транзитните рискове: Анкара се е доказала като корав преговарящ, многократно е променяла своята позиция и е късала споразуменията. БГНЕС

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010