Както вече писах, фактът, че втора година моя скромна коментаторска милост е забранен в публицистиката на БНТ, не ме кара да спестявам кривиците на тази медия от опасения, че мога да бъда заподозрян за обиден „реваншист” .
 
БНТ се е самопровъзгласила за единствената българска институция, за която критичният прочит на комунистическото й минало не е валиден.
 
В БНТ за миналото на телевизията, като пропаганден юмрук на Партията, е забранено да се говори. На тема минало в БНТ тече неспирна двугодишна самохвална кампания, прославяща „славните години”. Фактът, че паралелно се появяват предавания, в които се казват истини за времето на комунизма, по никакъв начин не отменя обстоятелството, че извън тези предавания по нищо не личи въпросният комунизъм да е преболедуван в БНТ. С други думи днес в БНТ ползват метода на жълтата преса от 90-те години, която се беше самообявила за защитник на плурализма, редувайки механично реваншизма на комунизма с неговото дозирано критикуване. Ефектът от това е този, който наблюдаваме в момента: победа на носталгията по „едно време”.
 
Както беше написал Евгений Дайнов, СДС спечели битката за бъдещето ( с приемането на България в НАТО и ЕС), а БСП спечели битката за миналото ( с помощта на пропагандата си ).
 
Дойче веле наскоро отбеляза нещо подобно в реплика по повод факта, че в неделното сутрешно предаване на БНТ монополно съхраняваното съкровище, каквото е архивът на монополната едно време телевизия, беше употребен да ни покажат (уж) непоказвания досега Тодор Живков. Водещият представи кадрите като „нещо уникално”, макар да видяхме всъщност познатия ни прост диктатор, фъфлещ написани фрази, около когото се суетят някакви безгласни шерпи с повтарящия се въпрос дали на др. Живков му е удобно както си е седнал ей там на този стол.
 
В същото предаване вчера дефилираше Петър Волгин в солова акция. Не бих тръгнал да споря задочно с неговите тези. Те се леят от години безалтернативно и от микрофона на държавното радио. Вероятно от БНТ смятат, че това е малко за публиката, жадна за Волгин. Същевременно неговият домакин го ожали заради хипотезата един ден да му спрат крайно лявото пропагандно предаване в БНР ( ех, ако имаше подобни другарски жалейки и за действително преследваните за волнодумство журналисти в България, нямаше да е лошо, но чак такава солидарност…). Волгин храбро предположи, че и това можело да се случи, прокарвайки междувременно отново и отново идеята си ( този път пред зрителите на БНТ, а не пред слушателите на БНР, както обикновено) най-сетне в Българи да се създаде по-лява партия от БСП от типа на Сириза в Гърция.
 
Впрочем, по липса на „Свободна Европа”, по която на Волгин да се противопостави едно некомунистическо мнение, създадената от ЦРУ ( според Путин) виртуална мрежа все пак отвърна по-подробно на пропагандната диктатура на тандема БНР-БНТ.
 

 

 

Какво общо има Путин с българското ляво?

В България е модерно едно псевдоляво говерене, предлагащо буламач от уж нови идеи – марксистки, реалполитически, националистически, славянофилски, геополитически, алтерглобалистки и пр. Есе от проф. Александър Кьосев.
Дойче Веле
Скръбна ноемврийска неделя, сутрин. Гледам предаването по БНТ с Георги Любенов. Малко след рекламите попадаме в епицентъра на хибридната война – Волгин. На Петър Волгин му е осигурен комфорт – друг събеседник, различна гледна точка обществената медия днес не е предвидила.
Вярно Любенов е там, но той, ако мисли, мисли сходно. И Волгин атакува, громи „дясното клише” – т.е. създава си плашила, а след това ги разпарчетосва без жал. Любенов поддаква ритмично.
Капитализмът не е едноизмерен
Накратко повтарям основното (извинявай, читателю): неолибералният модел доскоро е бил без алтернатива и несъмнено се е в състоял „обожествяване на пазара”, т.е. в това богатите да стават по-богати.
Момент. А че има разнообразни политики и позиции, че има или няма държавни регулации и вътрешни критики, че традиционните либерали, социалдемократи, християндемократи, националисти и пр. невинаги са съгласни с идеите на глоблните пазарни фундамендалисти („неолиберали”), че има борби за коригиращи неравенството механизми, трипатристки модели за осигуряване на работни места, добре работещи здравна и образователна система поне в някои от „големите неолиберални страни” и пр. и пр. – това са неща без значение за критика на глобалния Капитализъм Волгин.
Той минава върху точка номер две: вече не е така. Свърши времето на дясното клише, неолиберализъмът не е без алтернатива, появили са се нови идеи, а в наше време всичко е борба на идеите.
Новите хора, въоръжени с тези нови идеи преследват справедливо разпределение на благата, равенство, солидарност, защита на труда, противопоставяне срещу световния хегемон на неолиберализма САЩ, който досега е определял не само центъра на властта, но и самата картина на света.
Претоплят идеи от по-миналия век
Чакай, чакай… Нови ли са новите идеи? Бедните и богатите, трудещите се и капиталът, равенството, което трябва да се гарантира от държавата? Ако ме питат мен, нищо ново няма в тях – те са родени в средата на XIX-ти век, модифицирани по-късно, включително по ленински и сталински.
Просто марксизмът им е оцелял поради твърдоглавието на западната академична левица, живееща в изолирани кампуси, теоретически и емоционално, опазваща себе си и „комунистическата идея” през Лакан, Лакло, Хичкок и Славой Жижек. И намерила сгода отново да продаде на протестиращите маси по някоя и друга идейка из площадите на Occupy, но не и на киевския Евромайдан…
Истината е, че тя не си е свършила другата работата, тежкото задължение, което Фройд нарича Trauerarbeit – във връзка с провала на собствените си идеи от 1917 до 1989 г. Е, вярно, за това помага и историческият ревизионизъм…
Путин – пътеводна звезда на левите?
Докато аз съм се отплеснал и си мисля такива научни работи, Волгин отдавна е минал към точка номер три: защо толкова хора днес симпатизират на Русия и по-специално на Владимир Путин? Ясно защо – защото те са единствената реална алтернатива на неолибералния хегемон САЩ, единствената сила, която може да подкрепи новите идеи.
Ама чакай малко, Путин неомарксист ли се оказа? Да не би той да воюва в Украйна за солидарност на трудещите се и справедливо разпределение на благата, за държавно гарантирано заплащане на „цената на неравенството”? Мигар има поне следа от „лявост” в неговата политика, вътрешна и външна?
Но скоростното уравнение, с което се минава от точка две към точка три, е удивително просто и не търпи въпроси: лявото не е американско, следователно е руско. Освен това и Волгин сега, а и толкова други новопрорасли геополитици, работят с пълна, сякаш саморазбираща се синонимия: говорим Россия, подразумеваем Путин, говорим Путин…
Незначителни, достойни за презрение държавици
Е, нищо, че икономиката на путиновска Русия е тотално обвързана със същите неолиберални пазари, от които Волгин се възмущава. Не играе роля и това, че именно капиталистическо-пазарните цени на газа и петрола са позволили на днешното руско авторитарно управление да поддържа определен жизнен стандарт за руското население.
Нищо, че идейният фон на властта в съвременна Русия изглежда по-скоро консервативно-православно-славянофилско-имперско-евразийски. С лекота ни карат да забравим, че само преди година-две срещу Путин имаше сериозна опозиция, а ако днес тя е пометена, а руското население – консолидирано със замах, това се случи по особено демократичен и ляв начин: чрез манипулиран военно-патриотичен възторг, който подреди всички зад путинската линия.
Всъщност мнозинството руснаци я поддържат днес не от друго, а от цинично-грандомански ( всъщност травматични) националистически мечти за „славата” на Русия и СССР. Волгин изглежда също ги споделя: новият Владимир ще преодолее руското „унижение” (забелязвате ли сливането на образа на Империята с този на потиснатите и унижените?) и ще възстанови най-накрая полагащата се сфера на геополитическо влияние.
Руският “хардланд” ще простре бащинска ръка върху близкия геополитически пояс от незначителни, достойни за презрение държавици, чиито претенции за суверенност са просто смешни за всекиго, който знае поне малко за Газпром. Левите идеи ще възтържествуват.
Очевидно за това възстановяване-на-руското-геополитическото-влияние-което-е-равно-на-новите-леви-идеи са допустими всякакви средства. Например и директните лъжи. Позволено е, на нивото на офицалното говорене да се използват спокойни приятелски интонации и да се твърди най-безгрижно, че всичко това с нищо, ама наистина с нищо не нарушава лоялността към съюзниците от ЕС и НАТО, че никой, най-малко Волгин, не оспорва цивилизационния избор и пр., че разделението на „-фили” и „фоби” било смешно и пр.
Как да не ти писне?
Но на екрана продължава да тече бърза, припряно-манипулативна реч, а аз се бавя в разни анализи. В току що появилата се четвърта точка към внимателно аранжирания буламач от „нови идеи” – марксистки, реалполитически, националистически, славянофилски, геополитически, алтерглобалистки и пр., Волгин решава да прибави и малко зелено украшение.
Ако се присъединим към новата идейност и към руската сила, обещава ни той, това е гаранция, че „нашата земя няма да бъде надупчена за шистов газ” и че няма да се храним с ГМО. Ама питал ли е зелените дали си дават идеите за тия цели? Кой го е упълномощил да ги прикачва със зелникаво кламерче към ревера на Путин и да вика паралелно „рот фронт”? Той продължава да говори – бързо и леко. Не личи да е чел нещо за шистите и за ГМО извън списъка с точки.
Не мога повече, писва ми. И не изчаквам пета точка, гася телевизора.
Ех, Днепров, Днепров… Ех, любезни Любенов…
Неделна утрин. Ноември. Печал, би казал един забравен поет-символист. „Mourning sad morning”, пее Пол Роджърс от една забравена, стара рокгрупа. А аз си спомням, как в казармата също пеехме, но в дисциплиниран хор, великото ново-старо парче от сталинско време „Ой, Днепра, Днепра, ты широк могуч…”.

 
 
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010