Техеран и Москва са подложени на сходен политически и икономически натиск от Запада и развиха здрави връзки след Ислямската революция. В последно време, с влошаването на отношенията между САЩ и Москва, тези връзки допълнително укрепнаха. За Техеран обаче по-тесните връзки с Москва са не толкова избор, колкото единствения възможен вариант - а с наближаването на крайния срок за постигане на обхватно международно споразумение за иранската ядрена програма влиянието на Москва приема застрашителни размери. Решенията, които ще се вземат в следващите дни от САЩ, Китай, Франция, Великобритания и Русия, плюс Германия (групата 5+1) и Иран ще определят дали това ще продължи да е така.   Всъщност интересите на Иран днес, както и в миналото, съвпадат много повече с тези на САЩ, отколкото която и да е от двете страни е склонна да признае.   Вярно е, че откакто революцията от 1979 г. превърна Иран от съюзник на Вашингтон в един от най-гласовитите му опоненти, Москва запълни вакуума. Двете страни си сътрудничат по стратегически въпроси, включващи енергетиката, технологиите, въздушно-космически проекти, отбраната и търговията. Москва осигурява военно оборудване, с което Иран не може да се сдобие от Запада, а също така оказва помощ в граждански сектори. Тя е единственият ядрен партньор на Иран, на когото доставя технология и гориво. Тя се намеси, когато Западът остави ядрената централа в Бушехр недовършена след революцията. Двете страни неотдавна сключиха споразумение за изграждане на още две централи.   Американските и иранските интереси съвпадат за голяма част от Близкия изток. В редица области обаче не желаят да си сътрудничат. Техеран преговаря със световните сили по ядрената си програма, но вътрешната му политика не дава особени възможности за открито сътрудничество със Запада по въпроси на регионалната сигурност. За Вашингтон вътрешнополитически групи като доминирания от републиканците Конгрес, както и регионални съюзници, включващи Израел и Саудитска Арабия, изразяват безпокойство от идеята, че САЩ може да сключат лоша сделка, за да се преборят с "Ислямска държава" в сътрудничество с Иран.   Междувременно Техеран и Москва създават своя ос и си сътрудничат за изтласкването на "Ислямска държава". Те започнаха да си сътрудничат и в Ирак. Те също така са от един отбор, този на президента Башар Асад, в сирийската гражданска война. На срещата на върха на страните от Каспийско море 2014 те обещаха да не позволят на чуждестранни сили да се намесват в региона, ограничавайки способността на НАТО да разполага войски.   Впоследствие те проведоха съвместни военни учения в района. За преодоляване на санкциите те изготвят план за замяна на щатския долар с техните национални валути в двустранната търговия.   Иран обаче не изгражда по-тесни връзки с Русия, защото вярва, че Москва е траен и надежден партньор. По време на прореформаторските протести, последвали спорните президентски избори през 2009 г., революционният лозунг "Смърт на Америка" бе заменен от "Смърт на Русия", отразявайки недоволството от некачествена технология, за която се смята, че е животозастрашаваща. Оттам произлиза настояването на Техеран да развие своя ядрена технология и да стане самодостатъчен в тази област. Иранците смятат, че страната им не може нито да покрие нуждите си от световните пазари, нито да разчита на Русия.   Тази изолация не остави на Техеран друг вариант освен да се обърне към Москва. А с влошаването на отношенията между САЩ и Русия близкоизточната държава има възможността да стане още по-решаващ и разделящ фактор.   Ако не бъде постигнато обхватно споразумение за ядрената програма на Иран и не се създадат условия за по-нормални икономически и политически отношения със света, това ще хвърли Техеран в обятията на Москва. Един такъв провал ще доведе до още по-силна руско-иранска ос. Това би било обезпокоително за противниците на такова споразумение в Конгреса, повечето от които също така не искат руското влияние да нарасне. Като блокират пътя към споразумение те може да улеснят и ускорят онова, което искат да избегнат.   По БТА

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010