Руският аналитичен портал „Слон” публикува анализ на журналиста Максим Саморуков, който се разхожда сред фактите като слон в стъкларски магазин. Анализаторът анализира ли анализира, пробутвайки героичен ( според моя милост и такива като мен, които гледат на съпротивата срещу руския натиск като на подвиг) образ на …Бойко Борисов.
Ако човек не познаваше истината и се позоваваше на усилията Максим да максимилизира едни факти, да минимализира други и да „пропусне” най-важните, би останал с впечатление за следния образ на Борисов: титан на русофобията на Балканите, а защо не и в света!
Целта е същата  , като съгласуваната с българската пета колона пропагандна кампания в Русия в навечерието на посещението на Путин в София през 2008 г. Тогава руската пропаганда се постара да излъже лековерните, че в София предстояли трудни преговори с твърдите българи, които много щели да се опъват да подпишат предлаганите от Путин енергийни договори. Най-много се престара в. „Правда”, която направо ожали в аванс тежката мисия на обзетия от мрачни очаквания за неуспех Владимир Владимирович в леговището на българския звяр.
Българските другари изпаднаха в радостна еуфория от безусловното подписване на капитулацията на България пред руското енергийно робство, но съгласувано припяваха в миманса, че се били борили като при Сталинград за отстъпки на среднощните „преговори” . Те се водиха в бар „Синатра”, собственост на Мишо Бирата. За него пък после президентът Първанов твърдеше, че не му бил близък. Вече беше неудобно да признава познанството си с този скандален покойник, намерен издъхнал в разцвета на силите си в хотела на шефа на Лукойл Валентин Златев, където Борисов и Първанов имаха навика да пируват заедно. Така издъхна една възможност някога да се изясни кой повече е покровителствал бизнеса на Мишо Бирата и срещу каква отплата – Борисов или Първанов.
За целите на днешната руска пропаганда Максим максимилизира за начало полуистината за спирането на отдавна отписаната от самата Москва идея за петролопровода „Бургас-Александруполис”. На Борисов му беше подарена от Москва позицията да обяви кончината му като бонус за пред Запада и наивните българи, които трябваше да повярват в изграждания образ на Бойко като защитник на националните интереси дори и срещу любимата му Русия ( че му е на сърцето писаха американски дипломати в таен доклад, изплувал от Уикилийкс).
 
Да напомня, че тези номера е прихванал и самият Борисов. На 28 март 2012 г. той се обади на автора на тези редове да го „обезврежда” като журналистически критик с новината, че е наредил да бъде спрян проекта АЕЦ „Белене”. Идеята му беше да се полаская и да спра да го критикувам, след като ме е уважил лично и ми е подарил такава световна новина, която да бъде разпространена от скромния ми блог.
В статията на руския анализатор не се казва и дума за всичките безумни криволици на Борисов в протакането на решението за спиране на АЕЦ „Белене”, който струваха междувременно на България два пъти повече плащания в бездънните руски джобове, отколкото извършиха преди него социалистите. За смета на това авторът се е ангажира с лъжата, че Борисов бил спрял проекта с аргумента, че той е опасен.
Никога, никога, никога, ама абсолютно никога Борисов не е намеквал дори подобно нещо – тъкмо напротив, вътреше и сучеше за ползите от строителството в пари и работни места ( основните опорни точки на петата колона), но така и не отвори разговор за опасностите от построяването на централата- включително най-очевидната от тях България да се окаже още по-зависима, още по-проядена от руска агентура и оядените от руски подкупи местни предатели, още по-компрометирана в очите на западните съюзници база за руски пробив в общата отбранителна стратегия на евроатлантическата общност.
На всичко отгоре руският автор в сайта „Слон” раздува мухата за храбростта на Борисов да се противи на Путин до слонски размери с невероятната измислица, че някога нашият герой се бил осмелил да произнесе публично и непочтително словосъчетанието „руски агенти”. Това е все едно да очакваш от Борисов да се откаже пред съответния паметник в Правец от любовта си към Живков!
След тези лъжи, „предположението” на автора в руския сайт, че Борисов „вероятно е щял да се откаже” от Южен поток още в предишния си мандат, може само да предизвика кикот сред всички, които помнят, как опозиционерът Борисов се подиграваше не веднъж на Станишев, че не бил довършил (започнатото от него дело за ) газопровода. Борисов стигна дори дотам тази предизборна пролет да се пъчи, че ако е бил останал на власт е щял да завърши ударно проекта и че тъкмо поради тази причина Путин го уважавал, знаейки тази истина.
Има и един „малък пропуск”, но с голям ефект. Това е цирковият номер Борисов да бъде представян като борец срещу руските интереси в България в кривото огледало на торбата с лъжите чрез премълчаване на основната му заслуга пред Москва като премиер: екзекутирането на възможността България да има поне на теория коз в преговорите срещу руския газов шантаж чрез проучване за наличието на шистов газ. Борисов не просто се съгласи, той буквално нареди екзекуцията с мораториума от януари 2013 г.
И всичко това можете да видите в самата статия в сбит вид- така се прави „имидж” на своя човек, когото представяш за „враг”, за да му отвориш вратата за нови предателства, като онова с шистовия газ. Какво ли предстои?
Да не би да се окажат пророчески воплите на соцдругарите на Борисов, които се вайкат лицемерно ( защото Путин вече е решил нещо друго по въпроса за фракинга като технология за добив на газ от шести), че той имал намерение да отмени мораториума?
Ето „анализа”, който спокойно може да влезе в учебниците като пример за класическа дезинформация, препечатан в Клуб Z:
 
МАКСИМ САМОРУКОВ
 
„Като че ли Кремъл и “Газпром” могат да празнуват една след друга газово-политически победи. Ръководството на ЕС вече много месеци твърди, че е против строежа на “Южен поток”, а работите по него продължават да се движат. Едва Путин успя да се върне от триумфалното си посещение в Белград, където сърбите още веднъж потвърдиха, че няма да се откажат от “Южен поток”, в Унгария правителството на Виктор Орбан вече одобри всички необходими закони и, въпреки критиката на Брюксел, планира да започне строителните работи след шест месеца.
Сърбия плюс Унгария вече е пряк излаз към самите граници на Западна Европа плюс още редица балкански държави по пътя, където могат да бъдат построени разклонения. И уж всичко е наред, но картината е помрачена само от едно нещо – между Сърбия и Черно море световният исторически процес незнайно защо вмъкна и България. А там след няколкоседмични преговори най-после успяха да формират управляваща коалиция и премиерския пост получи Бойко Борисов, който направи отказа от “Южен поток” главното си предизборно обещание.
Скок към тръбата
В Москва разбираха, че България е най-уязвимото място в целия проект. Орбан, който винаги е готов да се договори с когото и да било, ще управлява Унгария още дълги години. Сръбската любов към руснаците въобще е многовековна. А в България нестабилното правителство се хвърля ту към най-тясно сътрудничество с Русия, ту към пълно скъсване на всички споразумения, независимо от милиардните глоби и неустойки. Но да минем без България е невъзможно, защото в антируска Румъния въобще не може да се вярва никому. А от българите на Москва й вървеше да среща разбиране поне със социалистите – същите са бивши комунисти и комсомолски началници.
Затова, когато в края на май 2013 г. българските социалисти след четиригодишно прекъсване успяха отново да се върнат на власт (те не спечелиха изборите, но създадоха коалиция с ДПС, а в парламента разчитаха на “Атака” за поддържане на кворум – б.р.), Москва се постара максимално да форсира реализирането на “Южен поток”, за да успее да направи колкото се може повече до поредната правителствена криза. И наистина, направено бе немалко. Главното бе, че през пролетта българският парламент одобри промяна на правния статут на “Южен поток” на територията на България. Това позволи той да бъде изваден от действието на Третия енергиен пакет на ЕС, който изисква достъп до използването на газопровода да имат трети страни.
След това българите вече не обръщаха внимание на настояванията на ЕС да прекратят строителството и на всички въпроси отговаряха, че не нарушават никакви закони на ЕС. Когато Брюксел обвиняваше българите, че с участието си в “Южен поток” помагат на Кремъл да използват газа за политически натиск, българите отговаряха първо да бъде спрян “Северен поток”, който се използва за същото нещо, а след това ще се разберем и за “Южен”.
Но покрай изострянето на украинската криза ЕС твърдо реши да не допусне строителството на “Южен поток”. През май Брюксел започна да разследва за възможна корупция при търга за строителството на газопровода, който бе спечелен от българската компания “Газпроект Юг” и руската “Стройтрансгаз”. Не помогна. Тогава през юни ЕС замрази регионалните субсидии, които се полагаха на България от неговия бюджет – там също откриха нещо подозрително за нарушения. Но българите продължиха да работят по “Южен поток”.
Най-накрая под натиска на ЕС младшите партньори в управляващата коалиция решиха да напуснат правителството. Българските социалисти загубиха мнозинство и бяха принудени да свикат предсрочни избори и да сдадат властта на временен служебен кабинет. Но и тогава в Москва не губеха надежда да успеят да направят толкова много неща, че да не бъде възможно отстъпление. През август във Варна докараха тръби за “Южен поток”. В началото на септември в Бургас пристигнаха кораби за подводното строителство на газопровода. Но през октомври в България се проведоха избори и всичко това се оказа напразно.
Пожарникар срещу газа
В резултат на изборите и последвалите партийни преговори толкова приятелски настроените към Русия социалисти останаха в опозиция, а премиер на България за втори път стана Бойко Борисов. По образование той е пожарникар, преди е работил като охрана на Тодор Живков. През първия си премиерски мандат той се запомни с това, че отмени на практика всички съвместни проекти с Русия, които можеха да бъдат отменени, а в замяна подари на Путин кученце.
През 2009 г. Борисов още в първия ден на първия си премиерски мандат замрази реализирането на всички руски проекти в българската енергетика. А после започна окончателно да ги отменя. Първа жертва бе петролопроводът Бургас-Александруполис, по който руският петрол трябваше да съкрати пътя си към Европа през България и Гърция, като заобикаля турските проливи. Но Борисов реши, че петролопроводът заплашва българските курорти, и извади България от строителството.
После същото се случи с АЕЦ “Белене”, която в България строеше “Росатом”. Към момента, в който Борисов реши да прекрати споразумението, АЕЦ бе вече наполовина готова, а България успя да вложи строителството близо 3 милиарда евро. Но Борисов заяви, че руската АЕЦ е опасна и е по-добре България да развива алтернативната “зелена” енергетика.
Вероятно той щеше да се откаже и от “Южен поток” още в първия си мандат, но тогава репутацията на този проект бе по-добра и в ЕС не изключваха, че този газопровод може да се окаже необходим. Затова пък сега европейските лидери изключиха това за себе си и Борисов направи борбата срещу “Южен поток” главна тема на своята предизборна кампания. По думите му за руски газопровод могат да се застъпват само агенти на Москва, а всички прогресивно мислещи българи трябва да се ориентират според мнението на ЕС. И изобщо не е толкова важно, че заради украинската криза доставките на руски газ в България намаляха почти двойно – това е малка жертва в името на европейската солидарност.
Спирането на всички работи по “Южен поток” е една от най-важните точки в програмата на новото българско правителство. Борисов обещава да не се връща към този въпрос, докато не бъде получено съответното одобрение на Брюксел. В Брюксел тази негова позиция вече бе оценена и обещават тези дни да размразят полагащите се на България субсидии от бюджета на ЕС. Излиза, че новото българско правителство, макар и да съществува едва няколко дни, вече успя да си върне доверието на европейските лидери.
В историята на постсъветска България още не е имало случай някой премиер да бъде избран за втори път, така че Борисов със сигурност не е вечен. Но въпреки това той току-що стана премиер и пред него са още четири години управление, при което можем да забравим за българския участък от “Южен поток”. Защо така активно Унгария и Сърбия да бъдат коткани, за да започнат строителството, е трудно да се каже. Изглежда, руското ръководство реши, че не е задължително да се чака да се събере цялата верига от нужните държави. В една страна е дошло нужното правителство – строим бързо. В друга страна то се мота – чакаме, докато се смени. Нали ще се смени рано или късно, а не бързаме за никъде”.
———————————
 
 
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010