Тръбна щафета към Поднебесната империя
За “изгодния” договор с Китай трябва даже и да доплащаме
Оригинално заглавие – „Бег с трубой за Поднебесной“
Юлия Латинина
„Новая газета“
11.11.2014
Цената на петрола се срина до под $85 за барел. Ясно е какво означава това за руския бюджет и за курса на рублата. Но има едно важно нещо – какво означава това за руско-китайският договор за износ на газ.
Напомням ви, че на 21-ви май 2014г. беше обявено, че Путин е подписал договор за доставка на газ по “източния” (т.е. чрез газопровода “Силата на Сибир”) маршрут. Беше официално обявено, че договорът е за срок от 30 години и доставките са 38 милиарда кубически метра годишно. Общата цена на сделката е 400 милиарда щатски долара. Експерти веднага пресметнаха, че Русия ще доставя газ на Китай за $350 на хиляда кубически метра.
Въпреки това, според прессъобщение на “Газпром”, формулата за изчисляване на цената е обвързана с цената на петрола. И когато се подписва договорът, нефтът струваше $109 за барел. Сега струва $82 и спрямо тази цена Кремъл ще доставя газ по 263$ за 1000 кубически метра, а общата сума на договора е реално не $400, а $300 милиарда.
Какво друго се е промени през това време?
На първо място, увеличи се цената на строителството на газопровода.
Спомнете си, че Русия доставя газ за Европа от работещи находища ,по газоопроводи, които са вече изградени. За да достави газ до Китай, е необходимо да се проучат и разработят две нови находища – Иркутското и Чаядинското , и да се изгради газопровода “Силата на Сибир“- 4000 километра.
В навечерието на подписването разходите за строителство на “Силата на Сибир” и разработването на находищата се оценява на $60 милиарда. Сега “Газпром” вече определя нова цена от $100 милиарда.
Дори и на цена от $350 за хиляда кубически метра,при разходи за строителството $ 60 милиарда, сделката според експертите е губеща. Въпрос: какво става сега при цена на газа с една четвърт по-ниска, и цена за изграждане с $40 милиарда повече?
За да „докара“ сметките, Владимир Путин дори освободи газовите находища от плащане на данък за добив на полезни изкопаеми (НДПИ). Преведено на руски език, това означава, че хазната няма да получи нищо от “договор на века” , а ще спечелят само тези, които полагат тръби и добиват газа. Следва друг въпрос: от какво още трябва да се освободи проекта, за да се намалят загубите ?
Спомням си, че едно време Михаил Ходорковски предложи да се изгради “комбиниран” петроло- и газопровод до Китай, което, в действителност, е една от причините за неговото „отстрелване“. Проектът Ангарск-Дацин – 2300 километра – щеше да бъде частен при цена, според оценки на Юкос – $5 милиарда.
Позволете ми да ви напомня също така, че изграждането на трите клона на туркменско-узбекският газопровода до Китай струва $7 милиарда за 6,4 хиляди километра – около милион долара на километър.
Това не е всичко. “Газпром” заяви, че доставките на газ за Китай по “Силата на Сибир” ще започнат през 2018 г.. Въпреки това, през септември, един от ръководителите на “Газпром” –Селин, по невнимание заяви, че доставките ще започнат едва през 2020 г., и то в обем от не повече от 5 милиарда кубически метра. Селин веднага беше уволнен, но духът беше изтърван от бутилката.
Отбелязвам за сравнение, че туркменско-китайският тръбопровод беше започнат през 2007г., а първата и основната му част от 2 хиляди километра заработи през 2009г.
Но това не е всичко.
Меморандум за намерение за сключване на договор за доставка на руски газ бе подписан от Путин с китайците още през 2006 г. След това, преди всяка среща с лидерите на Китай Путин съобщаваше, че тук на тази среща най-накрая, договор ще бъде подписан.
Преди майското посещение на Путин в Китай , истерията достигна своя пик. ЕС просто наложи санкции срещу Русия, а на Кремъл беше необходимо на всяка цена, да сключи договор с Китай, за да натрие носа на европейците според неговото – кремълското разбиране, което означава в действителност – да докаже, че Русия може да бъде суровинен придатък не само на Европа, но и на Азия. Китай, от друга страна,нямаше за къде да бърза. В условия, в които положението на Русия все повече се усложняваше,а освен това газовите компании декларираха готовност да започнат строителството на “Силата на Сибир”, дори и ако не е подписан договор (което е трудно да се тълкува по друг начин, освен като желание да се заровят пари в земята на всяка цена), китайците можеха да мачкат Русия, както си искат.
Поради това, много експерти се съмняват, че китайците ще подпишат окончателното споразумение. Те, изглежда, бяха засрамени. Русия гръмко обяви подписването.
Но… на 10-ти октомври 2014г., на сайта на “Газпром” се появи съобщение за пресата,в което се посочваше: “Днес в Пекин се проведе среща на Алексей Милер и първият вицепремиер на Държавния съвет на Китай Чжан Гаоли“, на която “страните обсъдиха подготовката на междуправителственото споразумение за организиране на доставките на руски газ за Китай през източния маршрут. ”
Виж ти! Следователно, окончателно споразумение изобщо не е имало?
Впечатлението е, че изграждането на “Силата на Сибир” е необходимо на кремълските PR мениджъри, просто защото в Европа строителството на “Южен поток” отиде във фризера. Все едно къде ще заровим парите – на запад или на изток, най-важното е да ги заровим.
Превод за ivo.bg: ВАСИЛ КОСТАДИНОВ
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010