Може да прозвучи като ирония, защото сме свикнали да се самобичуваме твърде основателно за ролята на европейски оставачи, но днес унгарският президент Янош Адер направи невъзможното да се почувстваме повече европейци от унгарците, по чийто напредък в отдалечаването от комунизма основателно въздишаме.
 
В свое изказване на конференция в София, посветена на 25-те години от падането на комунизма, гостуващият тук унгарски президент Янош Адер припомни борбата на унгарците за свобода и вметна, че през онази драматична 1956 година Западът не се е намесил на страната на този позив за свобода и демокрация.
 
Това ми даде повод да задам въпрос, свързан с факта, че нито унгарците, нито българите получават помощ от запад в надеждата си да отхвърлят комунизма с въоръжена борба. Горянското движение в България, точно както и унгарското въстание от 1956 г. в Будапеща, е разчитало напразно на западната помощ.
 
Трябвал ли обаче днес ние да постъпим по същия егоистичен начин с украинците, като участваме в затягането руската примка около врата им чрез „Южен поток”, попитах аз. Посочих и очевидния факт, че е абсурдно пожарът на зависимостта от руския газ да бъде гасен с още по-голяма зависимост от вноса от на тази руска суровина. При това е знайно от всички, че идеята за примката „Южен поток” около украинския врат възниква в Кремъл именно след украинската оранжева революция през 2004 г.
 
Пръв на въпроса ми, отправен в една от залите на хотел „Шератън” и към българския домакин на събитието, отговори Росен Плевнелиев. Казано в резюме, той изтъкна необходимостта от европейска солидарност с Украйна срещу руската агресия (словосъчетанието „руска агресия” по рано беше употребено все пак по рано от унгарския гост). Плевнелиев подчерта, че никога няма да се съгласи с анексирането на Крим от Русия и припомни посещението си в Баку, където договори 1 милиард кубически метра газ именно като реална алтернатива на руския.
 
На упрека дали няма да е егоистично (подобно на западното поведение в миналото спрямо българската и унгарската съпротива срещу съветската колонизация) да се опитваме да печелим от участието си в плана на Путин срещу Украйна ( заради „националния ни интерес” , както се изрази по-рано унгарският гост), Янош Адер намери за възможно да добави само : „ И аз мисля като президента Плевнелиев”. Лаконичността си той оправда с „липсата на време”.
 
Отговорът на смутения унгарец прозвуча като неволен европейски комплимент за България в лицето на нейния президент.
 
Ние, които имаме унизителния навик да се крием зад гърба на чужди авторитети, да се снишаваме и да се присламчваме към чужди позиции, за да не дразним руската мечка, този път се оказахме параван за една държава, като Унгария. Справка за сравнение: „ И аз мисля като Жозеф Доул”, реагира на практика Борисов при посещението на европейския политик в навечерието на съставянето на сегашното правителство.
 
Това е може би първият случай, когато не ние се крием зад нечий европейски гръб, въобразявайки си, че можем да заблудим света за нашата проруска позиция, а обратното- президент на изпреварваща България в развитието си по много показатели европейска държава зае отбранителна позиция в българския тил, отказвайки да коментира смущаващия факт на заиграването на управляващите в Унгария с Путин.
 
 
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010