Нетният фискален ефект от присъствието в Германия, Великобритания, Австрия и Холандия на мигранти от други страни в ЕС е положителен. С други думи, тези хора плащат повече данъци и осигуровки, отколкото получават от социалните системи. Това е основният извод, до който стига изследване на Европейската служба за граждански действия ECAS (European Citizen Action Service) за фискалното отражение на миграцията от ЕС в тези четири страни, представено в сряда в Брюксел и цитирано от Дойче веле.   ECAS е базирана в Брюксел международна неправителствена организация с членове в целия ЕС и 22-годишен опит. Тя предоставя услуги на мрежа от около 150 европейски граждански организации, свързани с прилагането на европейските граждански права и гражданското участие в процеса на взимане на решения в ЕС.   Изследването е осъществено от икономически екип с ръководител Лъчезар Богданов , член на настоятелството на Институт Отворено общество – София и управляващ съдружник в изследователската и консултантска компания Индъстри Уоч. Рецензент е Ян Ван Хов, професор по европейска и международна икономика в Европейския университетски колеж Брюксел (EHSAL), който пък е член на Асоциацията на Льовенския католически университет - един от най-старите и реномирани университети в Европа.   В защита на свободата на движение на хора   Изследването е резултат от инициатива на ECAS в защита на свободното движение на хора в ЕС, която е не просто една от четирите фундаментални свободи, върху които се гради целият европейски проект, но и една от основните характеристики на общия пазар, важен фактор за неговото ефективно функциониране. Организацията осъществява кампания , включваща седем стратегии, чиято цел е да накара европейските институции да предприемат седем конкретни стъпки, които да гарантират, че свободата на движение се зачита и прилага напълно в целия ЕС.   От четирите страни, които са обект на изследването, всъщност, напоследък се чуват най-активните и настойчиви призиви за ограничаване на тази свобода, подкрепени с твърдения за някакви нейни негативни ефекти върху социалните системи.   Тези искания и твърдения, както и въобще голяма част от дебата по темата, обаче не са базирани на факти, казва за Дойче веле Лъчезар Богданов. Една от причините за това, обясни той, е че съответните публични институции в страните членки, всъщност, не събират информация по начин, по който да може да се разбере дали мигрантите пътуват, за да се възползват от социалната система, дали получават много помощи или не, дали са добри данъкоплатци или не. Затова се налагат сложни съпоставки, засичания и изчисления.   Така на база на официални данни от Евростат и от националните институции и статистики изследването на ECAS се опитва да установи, от една страна, какви данъци и осигуровки плащат имигрантите и, от друга, доколко те ползват различните социални програми на съответните правителства.   В търсене на работа, а не на социални помощи   Данните за демографския профил на тези хора доказват категорично, че като цяло тяхната миграция е свързана с икономическа активност, а не с търсене на социални облаги, че те отиват, за да работят, да дават, а не да станат бенефициенти и да търсят вратички за ползване на социалните системи, обяснява Лъчезар Богданов.   Първо, мигрират основно хора в трудоспособна възраст. Най-активната възрастова група - между 20 и 44 години - представлява половината или повече от половината от всички мигранти от ЕС в Германия, Холандия, Австрия и Обединеното кралство. Такива са 49% от мигрантите в Германия, например. В Холандия в тази възрастова група е не повече от една трета от местното население, докато делът й сред мигрантите е 58%.   Както е известно коефициентът на заетост сред мигрантите в целия ЕС е по-висок от средния за цялото население на съюза – 68 срещу 64%. Изследването на ECAS показва, че нивата на заетост на мигрантите от другите страни на ЕС са съвсем малко по-ниски в сравнение с местното население в Холандия и Германия. В Австрия и особено във Великобритания обаче е обратно. 76,6% от мигрантите в трудоспособна възраст в Обединеното кралство са заети при 70.8% от общото население.   Като цяло мигрантите са с по-добро образование от средното за населението на приемащите ги страни. 28,7% от тях, например, имат висше образование при 24,2% за тези страни. Разликите са особено силно изразени в Австрия и Великобритания. В Австрия 17% от населението е с висше образование, докато при мигрантите този процент е 30.   Като цяло делът на децата (под 18-годишна възраст) сред мигрантите е по-нисък в сравнение с всяка от четирите страни на ЕС: в Германия съотношението е 10% към 17%, в Холандия - 13% към 22%.   Особено видно е, че заради тази възрастова и демографска структура мигрантите много по-малко тежат на пенсионната система, на програмите за хора с увреждания, на здравната система за разлика от средното в съответните страни. С други думи – те са по-млади, по-здрави, повече работят и, в крайна сметка, по-малко получават, казва Лъчезар Богданов.   Плащат повече, получават по-малко   Като цяло нетният фискален ефект от присъствието на мигрантите е положителен, тоест, те допринасят повече отколкото ползват. Изследването на ECAS показва, че през 2013 г. в Австрия общата сума на платените от имигрантите данъци и осигуровки превишава полученото от тях от социалните системи с 2,59 милиарда евро. Разликата в Германия е още по-голяма - мигрантите от ЕС са внесли 40,1 милиарда евро, а са получили 14,8 милиарда. В Холандия положителният принос на мигрантите е 1.5 милиарда, а във Великобритания - 7.7 милиарда евро.   При това тези данни не отчитат влиянието на косвените данъци. Защото освен данъците върху доходите си, тоест социални осигуровки и подоходен данък, живеейки и потребявайки стоки и услуги в дадена икономика, всеки плаща и ДДС, ацизи и други данъци върху потреблението, обяснява Лъчезар Богданов.   Можем да кажем, добавя той, цитиран от Дойче веле, че, всъщност, местното население е това, което на практика ползва повече, отколкото внася. Както в цяла Европа, така и в тези четири страни, социалните системи са на минус и се налага бюджетът да ги дофинансира от общите данъци. Специално мигрантите обаче дават нетен позитивен принос. Така те, всъщност, са един от спасителните механизми за социалните системи, които в много от страните в „стара” Европа така или иначе се задъхват от хронични дефицити, заключава експертът.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010