Два документа – програма от 16 страници и коалиционно споразумение от 7 страници, подписаха в четвъртък председателят на ГЕРБ и бъдещ премиер Бойко Борисов и лидерите на Реформаторския блок. Програмната декларация бе документът, около който се въртяха всички публични преговори, спорове и препирни, тъй като не само бъдещите коалиционни партньори ГЕРБ и РБ, но и подкрепящите ги Патриотичен фронт и АБВ твърдяха, че тя е разковничето и от нея зависи подкрепата им за управлението. Програмната декларация всъщност е обвързващият документ между четирите формации – двете дясноцентристки ГЕРБ и РБ, националистическия ПФ и лявата АБВ. Тя бе съгласувана първоначално между ГЕРБ и РБ, след което претърпя корекции, за да намерят място в нея най-важните приоритети на ПФ и АБВ. Според програмната декларация за съставяне на проевропейско правителство за стабилно развитие на България, страната трябва да засили интеграцията си в ЕС и НАТО, а правителството да осигури ускорен икономически растеж, който да гарантира нарастване на доходите. Декларацията, въз основа на която до месец ще бъде представена цялостна програма със срокове и мерки, се обявява за ускорено въвеждане на електронно управление, оптимизиране  работата на администрацията, прозрачност на публичните дейности и превенция на корупцията. Предвижда се законодателство за ограничаване на участието на офшорните компании в българската икономика, повишаване на приходите в държавния бюджет и събираемостта  чрез структурни промени и обединяване на НАП и Митниците. Другият ангажимент е за финансова  децентрализация на местните власти и въвеждане на механизми за провеждане на собствена икономическа политика от общините. Новото правителство дойде заедно с отнетия лиценз на Корпоративна търговска банка, а свързаните с нея бъдещи решения са залегнали в програмните намерения. Управляващите ще приемат политическо решение за включване на България в Европейския банков надзор. ГЕРБ и РБ се обявяват за възстановяване на доверието в БНБ чрез законодателни и кадрови промени, при спазване на европейското законодателство. Четирите партии се ангажират с нормативно регламентирана публичност на кредитната история на КТБ и нейните клиенти в рамките на българското и европейско банково законодателство и без специални закони само за този конкретен казус. Изсветляване на медийната собственост и промени в Изборния кодекс Партиите се ангажират с подобряване подобряване на медийната среда и медийния плурализъм. Ще отпадне възможността офшорни компании да придобиват собственост и контрол върху електронни и печатни медии. Бъдещото управление обещава изсветляване на медийната собственост и премахване на политическия натиск при разпределяне на публични финанси за медии. Бъдещи промени в изборното законодателство ще изчистят изборните списъци от "мъртви души"; ще бъдат въведени активна регистрация, машинно гласуване и създадени преброителни центрове. Записана е и непреходната цел за ограничаване на корпоративния и купен вот. Ще бъде проведен и референдум за задължително гласуване. Правосъдие – ангажимент за тежки реформи Най-подробно са разписани плановете за реформа в правосъдието и има политически ангажимент да бъде приета актуализираната Стратегия за съдебна реформа на служебния министър Христо Иванов. Обещава се прекратяване на политическата намеса в дейността на съда и прокуратурата, преструктуриране на Висшия съдебен съвет, който да бъде разделен на две и направен по-ефективен и прозрачен. Остава ангажиментът за по-голяма отчетност върху работата на т.нар. трима големи в съдебната власт с акцент върху главния прокурор.     По-демократично управление на магистратурата и засилване ролята на специализираната прокуратура, която да разследва приоритетно корупцията и злоупотребите по високите етажи на властта, са другите задачи. Ще се работи за максимален достъп до информация на гражданите за управлението на системата на правосъдие и полицията. Ще има и електронно правосъдие. Четири магистрали и един тунел Правителството обещава да работи приоритетно по завършването на четири магистрати – "Хемус", "Струма", "Марица" и "Калотина", също и за изграждането на тунела под Шипка. Другите ключови проекти са скоростният път София – Видин, както и околовръстното шосе на София. Приоритетни ЖП проекти са свързани основно с линиите София – Бургас и Видин -София, както и закупуването на нови влакове за БДЖ.  Правителството ще работи за преодоляване на икономическата изостаналост на Северозападна България, Странджа, Родопите и други слабо развити райони. Целенасочено ще се работи в Северозападна България. Новата власт гарантира опазването и съхраняване на уникалните природни дадености чрез целенасочена подкрепа за биологично земеделие, алтернативни форми на туризъм и използване на потенциала на културното наследство. За тази цел ще се изработи и стратегия за българското село.      Ускорен икономически растеж С цел да бъде ускорен икономическият растеж, който да гарантира нарастването на доходите и социалните плащания, ще бъдат подкрепяни износителите и фирмите, създаващи иновативни продукти. Ще се създаде и инвестиционен фонд за високотехнологични производства чрез публично-частно партньорство. Държавата смята да реформира сектора на туризма чрез дългосрочна национална стратегия. Бизнесът ще бъде подкрепен с ускорено въвеждане на електронно управление и  насърчаване на дигиталната икономика. Ще бъдат опростени условията за започване на малък и среден бизнес редом с намаляване на разрешителните и лицензионните режими. Програмата предвижда да се ограничи вредното въздействие на монополите. Електронно управление, възпитание в патриотизъм и връщане на ГДБОП в МВР В сферата на обществените поръчки бъдещите управляващи се ангажират да гарантират прозрачността и намаляването на корупционния риск с няколко законодателни промени. Сред тях са въвеждането на електронни обществени поръчки и на стандартизирани документи, както за възложителите, така и за изпълнителите. Следващият кабинет ще е поредният, който си поставя незавършения все още проект за електронно управление, като основен приоритет. В тази връзка са записани "предъвкваните" от години мерки като подобряване ефективността на администрацията, завишаване на вътрешния контрол и "електронизиране" на публичните сектори като здравеопазване, образование, социална политика и правосъдие. Записано е и намерение за реформа на държавната администрация, включваща промяна на структурата й, намаляване на административните нива и процедури, повишаване нивото на обслужване, както и възприемане на конкурсите като основен принцип за назначаване на чиновници. Новата управляваща коалиция си поставя амбициозни приоритети и по отношение на образованието, където ясно личи и ролята на Патриотичния фронт. Сред основните ангажименти в тази сфера са постепенно увеличаване на средствата за образование, реформа на средното и висшето образование, отваряне на нови детски градини, развитие на иновациите, "акцент върху възпитанието и обучението, които формират национално самочувствие и патриотичен дух сред децата и младежите" и други. По отношение на рисковете от бедствия и аварии, в програмата е записано, че ще бъдат създадени фонд за подпомагане на пострадалите и териториален резерв по региони, в подчинение на областни управители и кметове. В сектор "Сигурност" бъдещите управляващи очаквано планират да премахнат промените, въведени от кабинета "Орешарски", връщайки предишното положение – ГДБОП ще бъде възстановена и върната от ДАНС в МВР. Ще бъдат върнати и конкурсите за кариерно израстване в системата. По темата с миграционния натиск управляващата коалиция се ангажира с довършването на оградата по границата с Турция, очевидно без да се притеснява от критиките по този въпрос, идващи от Брюксел. Ще бъдат предложени и "организационни и законодателни мерки за контрол върху незаконната миграция". Външната политика и отбраната съобразени с ЕС и НАТО Засилената интеграция в ЕС и НАТО е центърът на външната политика, която ще подкрепя  евроатлантическата перспектива на Западните Балкани и ще залегне върху подготовката на  българското ротационно председателство на Европейския съюз през 2018 година. Обещана е "ефективна защита на правата и интересите на българите зад граница", което бе и част от предизборната риторика на Патриотичния блок. По отношение на политиката в отбраната се предвижда запазване на числеността на армията и поддържане на наличните способности. Планира се и "постепенно преустановяване на всички зависимости на българските отбранителни способности, потенциално водещи до неустойчивост на външната граница на евроатлантическата общност". В областта на отбраната България е силно зависима от Русия заради старото си съветско въоръжение и оборудване. Според оценката на служебния военен министър Велизар Шаламанов това не позволява на страната да е ефективен член на НАТО. В програмата има и заявка за приемането на законите за специалните служби, които досега действат без отделни документи. Механизмът за вземане на решения в коалицията дава последна дума на премиера Текстовете в коалиционното споразумение между ГЕРБ и РБ са подготвени от преговорните екипи на формациите и ще служат за основа  на законодателната дейност и ще регламентират начина на вземане на политически и кадрови решения. Ще бъдат следвани принципите на върховенство на закона, добро управление, демократичност, честност и отговорност към гражданите. Съотношението на участието в изпълнителната власт е пропорционално на парламентарното представителство на двете формации. Окончателно решение при персоналните назначения в правителството и органите на изпълнителната власт принадлежи на министър-председателя. При оставка на някой вицепремиер или министър, посочилата го политическа сила излъчва нов кандидат за същата позиция. След одобрение от министър-председателя, същият се предлага за одобрение в Народното събрание. Ако партньорът в коалицията не излъчи друг представител, той се посочва от министър-председателя. Решенията между партньорите се взимат с консенсус. Този принцип важи за решенията на правителството, както и за решенията в парламентарната дейност. След като веднъж даден въпрос е решен, "партньорите се ангажират с безусловна подкрепа в рамките на коалицията". За да се избегне коалиционен съвет като по времето на БСП, ДПС и НДСВ, сегашната коалиция ще ползва Съвета за развитие към МС като основен консултативен орган за формиране на политически решения. Съветът за развитие се ръководи от министър-председателя. В него участват министрите, но могат да се включват и представители на парламентарните групи на ГЕРБ и РБ, както и политическите сили, формиращи парламентарното мнозинство. Според документа четирите партиите ще се събират всяка седмица в парламента, за да уточняват законодателната програма за седмицата. В коалиционното споразумение също така се предвижда  и регулация на соловите законодателни акции на депутатите от мнозинството. Според текста преди депутат или група народни представители да внесе законопроект, той трябва да бъде съгласуван с ръководствата на парламентарните групи. Срокът на коалиционното споразумение е за пълен управленски мандат от четири години.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010