Според някои кризата в еврозоната се е завърнала, според други тя никога не си е отивала. Мрачна прогноза на Международния валутен фонд определя на 40% риска от връщане към рецесията, а пороят от не особено добри показатели, сочещи неуверено възстановяване, особено в Германия, изплашиха пазарите. Отново еврозоната е във фокуса на световното внимание на фона на опасенията, че слабият растеж ще тласне пак Стария континент към дефлация. Котировките на европейските акции спаднаха миналата седмица до най-ниското си равнище от 10 месеца, германските облигации поскъпнаха, а лихвите по книжата на страните от периферията на еврозоната се вдигнаха.   Най-голямо внимание привлече случващото се с лихвите по 10-годишните гръцки облигации, които за кратко скочиха над 9% и приключиха седмицата на равнище малко под 8%.   Необходима е известна обективност. Първо, причината за забавянето не е в еврозоната, а в страните с нововъзникващи пазарни икономики. Това забавяне на развиващите се пазари, което завари МВФ неподготвен, но всъщност се случва почти от година, бе неизбежен резултат от решението на Управлението за федерален резерв на САЩ да започне постепенно да намалява паричното стимулиране.   След като извънредните ликвидни потоци, които подхраниха бума на развиващите се страни и ценовите балони при суровините намаляха, развитите страни със значителни износни сектори като Германия също бяха засегнати.   Геополитическото напрежение също има роля. Пазарът се тревожи за бъдещите източници на световното търсене, но понижаването на цени на суровините е подобно на намаляване на данъците при развитите страни, което би трябвало да подкрепи вътрешното търсене.   Второ, еврозоната, според повечето показатели, е в по-добра форма, отколкото през 2012 година. Страните, които бяха засегнати най-тежко от кризата като Испания, Португалия и Ирландия отново отчитат растеж и излязоха от спасителните си програми. Дори Гърция вероятно ще отчете растеж през третото тримесечие на годината след 24 тримесечия на рецесия. Бюджетните -дефицити са намалени. Банките от еврозоната са доста по-добре капитализирани.   Началото на банковия съюз в еврозоната би трябвало да спре в известна степен фрагментирането в банковата система. Еврозоната сега има спасителни фондове и централна банка, която желае да окаже подкрепа на финансовата система.   Рисковете от инфлация са преувеличени. Дори когато общата инфлация се понижи до 0.3 % заради спада на цените на петрола и храните, базовата инфлация все още е 0.8 %. Наистина, един показател за пазарните очаквания за инфлацията спадна под 2%, но очакванията за потребителската инфлация, засега, остават стабилни.   Дори ако очакванията се понижат, рискът от дефлация от японски тип са преувеличени. Все пак дори самата Япония не преживя дефлация от японски тип, така както обикновено я определят. Японският брутен вътрешен продукт на глава от населението се повиши през годините на дефлация. Както показа Банката за международни разплащания дефлацията обикновено се свърза с растеж на икономиката, а не толкова със спирала на дълга. Швейцария е в дефлация през по-голяма част от последните шест години. Опитът на САЩ през 30-те години е изключение.   Понижаващите се цени не попречиха на възстановяването в Испания и Португалия; увеличавайки реалните доходи, те може и да са го помогнали.   Дали това значи, че всичко е наред в еврозоната? Определено не. Рисковете днес обаче са предимно политически. Това е най-очевидно в случая с Гърция, която в икономическо отношение сега изглежда по-стабилна, отколкото когато и да било от началото на кризата. Макар съотношението дълг към БВП, което е 175%, да изглежда невероятно високо, разходите по обслужване на дълга на Гърция и матуритетът на задълженията й са сред най-благоприятните в еврозоната; дори МВФ сега е на мнение, че има шанс Гърция да постигне дълговите си цели без повече облекчаване на кредитите.   Това, което тревожи пазарите, е нестабилната политическа ситуация в Гърция. Радикалната популистка партия СИРИЗА е начело в проучванията на общественото мнение и заплашва да предизвика избори в началото на идната година като откаже да подкрепи който и да било от президентските кандидати. Лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас се опитва да се представи като по-умерен. Пазарите се страхуват, че правителство, ръководено от СИРИЗА, ще попречи на напредъка, постигнат при сегашната коалиция.   Безработицата започна да се понижава. Банките изглеждат надеждно капитализирани и новият закон за несъстоятелност би трябвало да ги улесни да се справят с лошите кредити. Бавно, но сигурно, структурните реформи премахват пречките за възстановяване на икономическия баланс.   Правителството в Атина се стреми да представи на пазарите в пълна светлина Ципрас, като се опитва да договори по-ранно излизане на Гърция от спасителната програма. Тази високорискова стратегия имаше отрицателни последици миналата седмица, тъй като реакцията на пазарите показа, че инвеститорите не са готови да подкрепят Гърция без гаранции за сигурност. Това обаче показа на гърците, 20% процента от които не знаят за кого ще гласуват, опасностите от предаването на властта в ръцете на СИРИЗА.   Същевременно политическите рискове се повишават в еврозоната. Сегашното забавяне на растежа изостря идеологическото разделение между тези, които са на мнение, че недостатъчното търсене в еврозоната може да бъде повишено с допълнителни фискални и парични стимули, и тези, които мислят, че мерките за стимулиране могат да задълбочат дълговите неприятности на валутния съюз и че устойчивият растеж зависи от премахването на пречките за инвестиране.   Това означава да се преправят корпоративните, домакинските и банкови баланси, да се свият и държавните разходи, да се намали бюрокрацията и да се реформира трудовият и производственият пазар.   В същността на това разделение е основната загадка на кризата в еврозоната: дали да оцелява по германски или по италиански. Дали еврото ще бъде силна валута, подкрепена от фискална дисциплина, конкурентни икономики и национална отговорност? Или пък слаба валута, принудена да разчита на разходи, непокрити от приходите, обезценяване, инфлация и в крайна сметка общо разпределение на дълга, за да излезе от криза?   Този сблъсък се поляризира около два основни проблема: дали практически да се скъса на парчета фискалният пакт на еврозоната, като се има предвид отказът на Франция и Италия да се съобразят с него, и дали ЕЦБ трябва да купува държавни облигации въпреки противопоставянето на Германия.   Грубо казано германският евроскептицизъм се подхранва от страховете, че Германия е молена да подкрепя нарастващите дългове на страните, които отказват да реформират неработещите си икономически модели, основани на връзкарство и защита на привилегировани кръгове. Същевременно френският и италианският евроскептицизъм се разпалва от страховете, че политиката, вдъхновена от Германия, заплашва да срути икономиките им и начина им на живот без да се зачита националният суверенитет.   Продължителната стагнация носи риск от задълбочаване на разногласията и може да се стигна до положение, при което пазарите да се запитат дали оцеляването на еврозоната изобщо е възможно - независимо дали според германските или пък според италианските условия. Тогава вече кризата в еврозоната наистина ще се завърне.   По БТА

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010