Блумбърг: Възходът и падението на златото

20 Октомври, 2014 - 19:47 - Klassa.bg Rss - всички новини

 Цар Мидас силно желаел това. Инките го почитали. Лъскави парченца от него дадоха началото на треска в Калифорния през 19 век, а капитаните на корабите не спират да го търсят по дъното на морето.
Макар златото да разпалва страстите през вековете, за днешните инвеститори този метал губи своята привлекателност. След 7-кратното увеличение по време на 12-годишното покачване на борсата, инвеститорите го продаваха като луди през 2013 г., което предизвика първият годишен спад за период от 13 години. Дали епичният бум на златото е просто поредният цикъл на пазара или означава промяна на човешките апетити?
Образът на златото като сигурно убежище от финансовите бури покачва цената му до рекордните 1 921, 17 долара за унция през 2011 г. Инвеститорите потърсиха безопасно място от заплахата за бърза инфлация и по-слаба валута, тъй като правителствата разшириха предлагането на пари чрез закупуване на облигации, за да се стимулират икономиките в спад. Със завръщането на икономическия растеж фондовите пазари се покачиха, а цената на ценният метал започна да спада. Неговата стойност се срина с 28% през 2013 г., като само царевицата и среброто имат по-лоши резултати. Погромът се отрази сериозно на притежателите на облигации, като милиардерът Джон Полсън, на различни производители и на най-големите собственици на злато, централните банки. Инвеститорите продаваха много продукти срещу злато през 2013 г., също както купуваха през последните три години взети заедно. Интересът към златото се съживи през 2014 г. заради притесненията от по-бавен световен икономически растеж, а разпродажбите на нововъзникващите пазари и вълненията в Украйна и Близкия Изток поддържаха търсенето на защита на богатството. Въпреки това цената, която през март отбеляза най-високата си стойност за тази година, е близо до нивото си от края на 2013 г. Златото е по-евтино с около една трета от най-високата си стойност. Това подхранва дебата за уроците от зрелищното падение на ценния метал.
Отхвърлено като парична система заради отказа на обвързаността долар-злато в края на 70-те години, цената на ценния метал стигна 850 долара през 1980 г. Цените се сринаха през следващите две десетилетия, което накара централните банки по целия свят да свият резервите си. Когато заради финансовата криза през 2008 г. стойността на метала се покачи, централните банки започнаха отново да купуват и продължават това, въпреки бавните темпове. Инвеститорите се насочиха към борсово търгуваните инструменти със злато след 2003 г. Те се довериха на активите, които правителството не може да произведе по желание. Подобни аргументи се посочват и за скока в популярността на биткойните, които са виртуална валута.
Кюлчетата са като ехо на притесненията за икономическия растеж, страховете от геополитически конфликти и предположенията за това какво смятат банкерите от централните банки по света. Американският инвеститор Уорън Бъфет изрази презрението си към златото, защото то не е продуктивно като компаниите или селското стопанство. През 2011 г. той написа, че инвестициите в този метал са мотивирани от "вярата, че редиците на страхливците ще нараснат". Според някои има по-малко причини за купуване в момента, тъй като централните банки успяха да отбележат икономическо възстановяване, без да предизвикват инфлация. Федералният резерв на САЩ прекрати програмата си за купуване на облигации, а по-бързият икономически растеж в САЩ ще даде тласък на долара. Инвестиционната банка "Голдман Сакс" предсказва, че златото ще продължи да поевтинява и ще достигне 1050 долара за унция.
Много пъти в историята златото е доказвало стойността си сред арсенала за инвестиции. Борсовите спекуланти смятат, че печалбите от цената за потребителите ще се възстановят, а доставките ще бъдат ограничени от по-високите разходи за минното дело. Търсенето на злато е подкрепено и от повишаването на доходите в Азия, където фермерите купуват ценния метал за зестра.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010