Може и да е прекалено рано да се прогнозира, че международните цени на петрола ще останат трайно под 90 долара за барел, но ако се задържат близо до сегашното си равнище, много страни износителки на петрол ще пострадат, след като са основали бюджетите си на предишни очаквания за котировките. Просто казано, петролният пазар е пренаситен. След като през голяма част от годината произвеждаше само около 200 000 барела на ден, Либия отчете скок на производството си с около 700 000 барела дневно от средата на юни. САЩ продължават безмилостно да увеличават петролния добив, като нови данни на Агенцията за енергийна информация сочат, че американското производство е нараснало с около 300 000 барела на ден от началото на август. И в Ирак имаше подобни увеличения. Русия, Ангола и Нигерия също отчетоха значителен растеж на производството. И макар неотдавнашните производствени увеличения да са еднократни, Северна Америка би могла да прибави още 1 до 1.5 милиона барела до края идната година.   Въпреки тези достойни за отбелязване повишения на петролния добив, вялото търсене от европейските и азиатските (особено китайските) потребители се оказва също толкова важно за цените на петрола. Независимо че търсенето в Китай ще продължи да нараства, в развитите страни то ще остане без промяна, както е от известно време. Тези фактори само засилват опасенията, че ако не бъдат контролирани, в обозримо бъдеще цените за барел петрол могат да останат в диапазона 90-100 долара.   По-ниски световни цени на петрола ще създадат трудности за няколко производителки от ОПЕК и други страни, особено Русия. Макар някои да предполагат, че ОПЕК ще намали производствените си цели, картелът може да няма способността или единството да съгласува достатъчно голямо понижение на производството, за да противодейства на тенденцията другаде и да доведе цените до по-желано равнище (над 100 долара за барел). Ако котировките наистина се върнат на това ниво в близо бъдеще, то това вероятноще има малка връзка с действията на ОПЕК. Конфликтът между Русия и Запада Първата и най-важна последица от по-ниските цени на петрола е ефектът, който това ще окаже върху борбата между Русия и Запада. Енергийните суровини преобладават в руската икономика, особено в износа. Всяко устойчиво поевтиняване на петрола би имало пряко отражение върху приходите от износ на страната и руският брутен вътрешен продукт (БВП) би понесъл значителен удар. Бюджетът на Кремъл за 2014 година бе основан на средна цена на петрола от 117 долара за барел за по-голямата част от годината, с изключение на 90 долара за барел за четвъртото тримесечие. За 2015 година обаче бюджетът бе обвързан със 100 долара за барел след много дебати сред руските лидери. Макар Москва да има значителни финансови резерви и да може да управлява бюджетен дефицит, ако се наложи, представители на финансовото министерство са изчислили, че по-ниски цени на петрола биха могли да орежат 2 % от БВП на Русия.   Въпреки че Русия досега успява да се справи с влиянието от санкциите на САЩ и ЕС за действията си в Украйна, ограниченията вече накараха някои компании като Роснефт да поискат финансова помощ от Фонда за национално благосъстояние (ФНБ). Понижение на цените на петрола и съответно по-ниски приходи за руския бюджет ще ограничат способността на Кремъл да подкрепя руския бизнес, засегнат от санкциите, колкото по-дълго те са в сила. С нещо по-малко от финансова възглавница, която да омекоти последиците от санкциите в по-дългосрочен план, Кремъл ще трябва да смекчи позицията си в продължаващите преговори за бъдещето на Украйна, за да отговори на исканията на западните партньори и да постигне намаляване на санкциите. Конкуренцията в Близкия изток И докато Западът изглежда печели от ниските цени на петрола в битката с Русия, в същото време търси и възможност да преговаря с изпитващия затруднения Техеран, за да се стигне до някакво решение по въпроса с иранската ядрена програма. За Европа Иран и неговите големи газови залежи са една от най-обещаващите дългосрочни устойчиви алтернативи на руския природен газ. Техеран е изправен пред санкционирани експортни обеми, по-нисък марж на печалбата и продължаващи разходи заради опосредствените конфликти в Сирия и Ирак и едва ли може да си позволи траен спад на световните цени на петрола. Напредъкът в постигане на споразумение със Запада може да бъде бавен, което само ще окаже повече натиск на Техеран да преговаря.   Саудитска Арабия също така е твърдо решена да запази световния си пазарен дял и има възможност в краткосрочен план да разчита на значителните си валутни резерви и ниски производствени разходи, за да изчака да види какво ще решат останалите световни производители. Петролният добив на Рияд е най-стратегическият ресурс и е такъв, който правителството бърза да използва в своя полза. Предвид че летните температури започват да се понижават, а регионалното потребление да се свива, Рияд може да освободи по-големи обеми за износ, дори при по-ниски цени. Саудитците освен това се стремят да финансират със заеми краткосрочната си икономическа стабилност на фона на конкуренти като Русия, особено след като Рияд и Техеран имат разногласия за бъдещето на сирийското правителство. Саудитска Арабия може да си позволи, ако иска, и да свие значително снабдяването. Неотдавна обаче тя предложи отстъпки в цената на суровия си петрол, за да си осигури пазарен дял за ноември, вероятно давайки сигнал на другите членки на ОПЕК, че макар Рияд да е склонен да намали доставките си, то останалите ще трябва да направят същото. Само че няма стимул за другите страни да налят добива си, тъй като повечето производители в Залива все още ще успяват да изкарат печалба при диапазон 90-100 долара за барел. Следователно понижаването на производствените равнища само ще намали приходите. Америките и отвъд Извън Близкия изток поевтиняване на петрола ще засегне и Венецуела. Официално Каракас съставя бюджета си при ниското целево ниво от 60 долара барел - прецедент, започнат от бившия президент Уго Чавес. Прекомерните приходи в такъв случай биха могли да се насочат другаде към извънбюджетни разходи за удовлетворяване на политически закрилници. Венецуела е в ужасно финансово състояние, нуждаейки се може би от цени на петрола към 110 долара, за да покрива разноските си и в счетоводните книги, и извън тях. Устойчиво ниски котировки на петрола биха възпрепятствали значително способността на Каракас да финансира вноса си, вероятно принуждавайки правителствените представители да погледнат сериозно на продажбата на чуждестранни активи като Citgo и злато от резервите на централната банка или пък да предложат още по-привлекателни условия по заемите за петролни сделки с китайци, макар неотдавна Пекин да се отдръпна от това. Ако цените на петрола останат ниски за продължителен период, Каракас би могъл да е принуден да преразгледа сделките си с Куба или програми като Petrocaribe. В същото време за развитите мащабни вносители на петрол - Япония, Китай, Индия и Европейския съюз - ниските цени на петрола ще осигурят известен отдих от големите сметки за внос.   От друга страна цените биха могли също така да засилят краткосрочното напрежение в Европа, където енергията е основният фактор, тласкащ надолу месечната инфлация. Макар по-ниските разходи за енергия да са нещо добро за Европа в дългосрочен план, те освен това засилват опасността от дефлация и възпламеняват напрежението между Европейската централна банка и Германия.   Независимо че цените вероятно са ударили дъното, поевтиняването на петрола в последно време служи като напомняне за това колко значими в геополитическо отношение могат да бъдат цените на енергията. Енергийните доставки от гръбнака на съвременните промишлени икономики и енергийните ресурси са решаващи експортни суровини за онези, които притежават голяма част от тях. Доколкото изкопаемите горива остават доминиращ източник на енергия - нещо, което вероятно ще продължи поне още няколко десетилетия - доставките и цените на петрола ще останат определящи.   По БТА.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010