В Москва на 97-годишна възраст почина световноизвестният руски актьор, режисьор и основател на "Театъра на Таганка" Юрий Любимов, един от реформаторите на руския театър, съобщи ТАСС в неделя.   Смъртта е настъпила в кардиологичното отделение на Боткинската болница в Москва, където Любимов е хоспитализиран на 2 октомври с диагноза "сърдечна недостатъчност". Юрий Любимов е починал в съня си, а това е привилегия на Господ, е казала за ТАСС съпругата на режисьора Каталин Любимова. "Юрий Петрович почина тази сутрин в 11.40 часа московско време, неговата кончина бе спокойна, той издъхна в съня си", е съобщила тя.   Юрий Петрович Любимов е роден на 30 септември 1917 година в Ярославл. През 1922 г. семейството му се премества да живее в Москва. Баща му е търговец, а майката - учителка. Когато Любимов е още дете, по време на репресиите родителите му са арестувани. След завършването на седми клас е принуден да се запише в техникум по електромеханика, тъй като не може да продължи на друго място заради произхода си. Едновременно с това посещава хореографско студио, където се работи по методиката на Айседора Дънкан.   За 18 години в театъра Любимов изиграва повече от 30 роли от класическия и съвременния репертоар. Паралелно с работата си в театъра, се снима и в 18 филма.   Както и много други успяващи артисти по това време, Любимов също се заема с режисьорската професия, насочва се и към театралната педагогика. През 1959 г. поставя на сцената на театъра на Вахтангов пиесата на А. Галич "Много ли трябва на човек?", посещава актьорски и режисьорски семинари, става преподавател в театралното училище на името на Б. Щукин. Именно там се случва неочаквания поврат в творческата му съдба. През 1963 г. той показва на сцената на училището "Добрият човек от Сечуан" по пиесата на Бертолд Брехт, подготвена със студенти актьори от трети курс.   На 23 април 1964 г. с "Добрият човек от Сечуан" е открит новият театър - "Театъра на Таганка", в който Любимов отвежда своите ученици от школата. С това започва нова ера в съветския театър. Всеки спектакъл се превръща в събитие, за което дълго се говори. На сцената играят легенди като Владимир Висоцки, Алла Демидова, Леонид Филатов, Борис Хмелницки.   Любимов е канен да работи и на много места в чужбина. През 1975 г. поставя на сцената на Миланската скала операта "Под горещото слънце на любовта". Оттогава е направил над 30 оперни постановки във водещи оперни театри по целия свят и често е признаван за един от най-добрите оперни режисьори.   В началото на 80-те години на миналия век настъпват трудни времена за "Театъра на Таганка". Съветската цензура забранява спектаклите "Владимир Висоцки", "Борис Годунов", спрени са репетициите на "Театрален роман" по Булгаков.   Юрий Любимов заминава за Англия, за да постави "Престъпление и наказание". През март 1984 година, след няколко интервюта в западни списания, е освободен от поста ръководител на "Театъра на Таганка", а на 11 юли му е отнето съветското гражданство.   През годините на принудителна емиграция работи в театри на Великобритания, Австрия, Италия, Германия, Франция, САЩ. Сред постановките му са "Евгений Онегин" в Операта на Бон, "Саламбо" в парижката Гранд Опера, "Пир по време на чума", "Майстор и Маргарита" в стокхолмския Кралски драматичен театър, "Страсти по Матея" в Миланската скала, "Рейнско злато" в Ковънт гардън. Удостоен е с много награди.   През май 1988 г. Юрий Любимов се завръща в Москва. След година му е възстановено съветското гражданство, а името му като художествен ръководител отново се появява на афиша на "Театъра на Таганка". На сцената се възраждат спектакли като "Борис Годунов", "Владимир Висоцки". Поставят се нови -"Живаго/доктор/", "Театрален роман", "Шарашка", в който самият режисьор играе ролята на Сталин, и др. Като цяло Любимов поставя в "Театъра на Таганка" повече от 100 спектакъла.   Напуска любимата си Таганка през юли 2011 г. след конфликт с трупата, но не спира да работи. На сцената на Болшой театър например поставя операта "Княз Игор" на Бородин.   Нееднократно признаван за най-добър режисьор от редица чужди театри, Любимов е почетен гражданин на градове в САЩ, Израел, Полша, Испания, Португалия, Финландия, Франция и Япония. Почетен доктор е на няколко известни университета и академии.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010