Пет са сигурните играчи в следващия парламент, но броят им може да достигне седем или дори осем, което би намалило тежестта на най-големите парламентарни групи. Не е изключено в Народното събрание да попаднат две националистически формации, като с по-големи шансове е Патриотичният фронт, а "Атака", която в началото на кампанията бе почти отписана от сметките, в момента гравитира около 4-те процента. Близо до бариерата или малко над нея е партия АБВ на Георги Първанов. Това показват последователно публикуваните изследвания между сряда и петък на "Алфа рисърч", "Галъп интернешенъл", "Медиана", "Центъра за анализи и маркетинг", "Афис" и "Екзакта рисърч".   Всички те са единодушни, че ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторският блок и "България без цензура" влизат в парламента, като първата политическа сила ще има сериозна преднина спрямо втората и следващите. Въпреки това ГЕРБ няма да успее да вкара 121 депутати, а не е изключено да падне и под 100, в зависимост от това колко общо ще са участниците в НС и по колко процента ще получат.   Прави впечатление, че повечето социологически агенции излизат с близки прогнози за изхода от предсрочните парламентарни избори на 5 октомври, което в контраст със сериозните им разминавания преди евроизборите през май, когато се породиха сериозни съмнения, че голяма част от оповестените данни са били манипулирани.   "Екзакта рисърч" прогнозира 7 партии в НС, "Галъп" – пет сигурни   Според данните на "Екзакта рисърч", обявени в петък, ГЕРБ вземат между 36.5% и 37.5%; БСП между 19% и 20%; ДПС ще са с 14.5% – 15.5%; РБ - 6.5% – 7.5%; ББЦ - 6.5% – 7.5%; ПФ - 4% – 5%; АБВ има възможност да влезе с 3.5% – 4.5%; и "Атака" не влиза в парламента с 2.8% – 3.8%. В края на кампанията леко нараства готовността да се гласува на предстоящите парламентарни избори, изтъкват от агенцията. Декларираните категорични нагласи за упражняване на вот сочат активност близка до тази на парламентарните избори през май 2013 г. Събитията от последните няколко дни на кампанията могат да повлияят на активността. Засега се очаква да гласуват между 3 300 000 и 3 500 000 избиратели. На тази кампания голям интерес будят не толкова големите партии, а малките, защото много българи са склонни да гледат на малките партии с надеждата, че именно те ще бъдат коректив и балансьор в бъдещи управленски конфигурации. Политическите сили, които повишават резултатите си във финалната фаза на кампанията, са ДПС, ББЦ, ПФ, АБВ и "Атака". ДПС е формацията, която успява да мобилизира в най-голяма степен избирателите си. Партиите, които се движат около 1%, са "Глас Народен” и "Движение 21”. Макар да нараства, електоратът на по-малките партии не е достатъчно мобилизиран. Това затруднява прогнозите за резултата, който те биха получили в деня на вота, заради което не се знае дали в следващия парламент ще влязат 6 или 7 формации, обясняват от "Екзакта". Според друго изследването на "Галъп интернешенъл", сигурните партии в следващия парламент ще бъдат пет, а близо до бариерата остават три. Ако изборите са днес, категоричен победител е ГЕРБ с 33.9% от гласовете. БСП печели 18.9 на сто, ДПС – 15.1%. Още две партии почти сигурно влизат в следващия парламент - това са България без цензура с 5.9% и Реформаторският блок с 5.7 на сто. Около 4-процентната бариера са три формации: Патриотичният фронт (4.4%), "Атака" (4%) и АБВ (3.8%). На въпрос "Изборите ще променят ли нещо в България?", 55% от анкетираните отговарят с "не", а 30 на сто вярват, че ще има промяна към по-добро, показва още изследването на "Галъп". Над 50% твърдят, че не желаят Бойко Борисов за премиер.   "Медиана" и "Афис" отчитат подкрепа за седем или осем формации   Близките до левицата агенции "Медиана" и "Афис", чиито последни предизборни социологически сондажи бяха публикувани в четвъртък, прогнозират седем или осем партии в новия парламент и трудности при формирането на ново правителство. 33.5 на сто от анкетираните от "Афис" са посочили, че ще гласуват за ГЕРБ, 20.7% - за БСП, 13.7% - за ДПС, 7.2 – за Реформаторския блок, 6.7 – за ББЦ, 5.2 за Патриотичния фронт, 4.6 за АБВ, 4.4% за "Атака". Данните свидетелстват за нови и неочаквани тенденции в края на предизборната кампания, пишат от агенцията в анализа на данните. На първо място според тях следва да се подчертае "интересната интрига в дясно". Възходящото развитие на Реформаторския блок е прекратило нарастването на ГЕРБ. Независимо, че партията на Бойко Борисов запазва предимството си на първа политическа сила, в електоралната група на ГЕРБ се наблюдава увеличен дял на колебаещи се избиратели, които не е сигурно, че ще потвърдят декларирания си вот на 5 октомври, но и че ще гласуват изобщо, коментират от "Афис". БСП със сигурност ще удържи позицията си на втора политическа сила, въпреки привидно късата дистанция между нея и ДПС. Голямата загадка си остава резултатът на следващите пет партии, чиято подкрепа по време на кампанията често варираше на приливи и отливи. Партиите от тази група може да поднесат изненада в изборния ден, се посочва по-нататък в анализа. Очертаващата се избирателна активност се движи в стойности, приблизително близки до активността на парламентарните избори през май миналата година. В началото на кампанията "Афис" регистрира спад в интереса към предстоящите избори, но сега отчита връщане към изходните нива от 50-55% или 3.4-3.7 млн. души. При условие, че изборният резултат е приблизително идентичен с прогнозните данни, разпределението на мандатите в следващия парламент ще е съответно: ГЕРБ - 84 депутати, БСП - 52, ДПС - 34, Реформаторски блок - 18, България без цензура - 17, Патриотичен фронт - 13, АБВ и "Атака" - по 11, прогнозират от "Афис".   Според "Медиана" пък вероятно седем партии ще влязат в следващото Народно събрание. ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичният фронт, "България без цензура" и Реформаторският блок, а към настоящия момент "Атака" също има сериозни шансове да преодолее 4-процентната бариера, коментира директорът на агенцията Кольо Колев, представяйки проучването в четвъртък. Според прогнозните резултати при около 3.2 милиона гласували ГЕРБ би получил 31 на сто от гласовете в урните, "БСП лява България" - 21 процента, ДПС – 13.2 на сто, "България без цензура" – 7.5 на сто, Патриотичният фронт – 7.1 на сто, Реформаторският блок - 6.8 процента, а "Атака" – 4.5 на сто, АБВ – 3.7 на сто. Прогнозите се отнасят за гласоподавателите в страната и не отчитат гласовете от чужбина. Прогнозните мандати на ГЕРБ – под 100 Най-вероятната конфигурация е 6-7 партиен парламент и много проблеми за която и да е партия при опита да състави парламентарно мнозинство, прогнозира Колев. Според Института за социални изследвания и маркетинг партиите в 43-я парламент също ще са седем: ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторски блок, "България без цензура", "Патриотичен фронт" и "Атака". Очертаващата се конфигурация в парламента предвещава продължаване на политическата нестабилност в страната, коментират социолозите. Прогнозата е, че ГЕРБ ще получи 36.1% от вота на гласувалите, "БСП лява България" – 18.6%, ДПС – 16.3%, Реформаторският блок – 6.6%, ББЦ – 4.8%, Патриотичният фронт – 4.8%, "Атака" – 4.6%, АБВ – 2.8%.   При седем парламентарни партии, ГЕРБ ще има 94 мандата, "БСП лява България" - 49, ДПС - 42, Реформаторският блок - 17, ББЦ и Патриотичният фронт - по 13, а "Атака" - 12. Според прогнозата, ако в парламента са шест политически сили, ГЕРБ ще е с 100 мандата, "БСП лява България" - с 51, ДПС - с 45, Реформаторският блок - с 18, ББЦ и Патриотичният фронт - с по 13. "Алфа рисърч": Най-голямата интрига с националистическите формации   Данните на "Алфа рисърч", обявени в началото на седмицата, показват, че вероятните партии в Народното събрание ще бъдат пет, но още три може да преминат бариерата от 4%. Според агенцията най-вероятно е в следващото Народно събрание да влязат шест партии, но не изключено те да са седем или осем.   На първо място с голяма преднина е ГЕРБ с 34.1 процента подкрепа. Това означава, че партията има реален шанс за между 98 и 100 депутати в следващия парламент. Далечното второ място е за БСП с 19.1%, което означава между 53 и 55 депутати. Очакванията са трета сила да бъде ДПС с 15.4% или 44-46 народни представители. Абсолютно изравнение са силите на Реформаторския блок и ББЦ – 6% подкрепа (между 16 и 18 депутата).   Най-голямата интрига е около до 4-процентовата бариера, където са Патриотичният фронт с 4.2% (12 депутата), "Атака" (3.9%) и АБВ (3.8%). "Вероятността в парламента да попаднат повече от шест партии би намалила тежестта на най-големите парламентарни групи и би поставила на още по-сериозно изпитание математическите и политически конфигурации за съставяне на правителство", се казва в анализа на "Алфа Рисърч".

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010