Агенциите "Медиана" и "Афис", чиито последни предизборни социологически сондажи бяха публикувани в четвъртък, прогнозират седем или осем партии в новия парламент и трудности при формирането на ново правителство.   33,5 на сто от анкетираните от "Афис" са посочили, че ще гласуват за ГЕРБ, 20,7% - за БСП, 13,7% - за ДПС, 7,2 – за Реформаторския блок,, 6,7 – за ББЦ, 5,2 за Патриотичния фронт, 4,6 за АБВ, 4,4% за "Атака".   Данните свидетелстват за нови и неочаквани тенденции в края на предизборната кампания, пишат от агенцията в анализа на данните. На първо място според тях следва да се подчертае "интересната интрига в дясно". Възходящото развитие на Реформаторския блок е прекратило нарастването на ГЕРБ. Независимо, че партията на Бойко Борисов запазва предимството си на първа политическа сила, в електоралната група на ГЕРБ се наблюдава увеличен дял на колебаещи се избиратели, които не е сигурно, че ще потвърдят декларирания си вот на 5 октомври, но и че ще гласуват изобщо, коментират от "Афис".   БСП със сигурност ще удържи позицията си на втора политическа сила, въпреки привидно късата дистанция между нея и ДПС. Голямата загадка си остава резултатът на следващите пет партии, чиято подкрепа по време на кампанията често варираше на приливи и отливи. Партиите от тази група може да поднесат изненада в изборния ден, се посочва по-нататък в анализа.   Очертаващата се избирателна активност се движи в стойности, приблизително близки до активността на парламентарните избори през май миналата година. В началото на кампанията "Афис" регистрира спад в интереса към предстоящите избори, но към края на кампанията се наблюдава връщане към изходните нива от 50-55% или 3.4-3.7 млн. души.   От тази гледна точка преизчислените в номинални гласове дялове на основните партии са: ГЕРБ - 1,150-1,200 хил. гласа, БСП - 700-725 хил. гласа, ДПС - 470-490 хил. гласа, Реформаторски блок - 240-250 хил. гласа, България без цензура - 220-230 хил. глоса, Патриотичен фронт - 170-180 хил. гласа, АБВ - 155-160 хил. гласа, "Атака" - 150-155 хил. гласа.   Факторът, който може да промени описаната картина е задграничният вот, ако е в стойности над обичайните за парламентарни избори.   При условие, че изборният резултат е приблизително идентичен с прогнозните данни разпределението на мандатите в следващия парламент ще е съответно: ГЕРБ - 84 депутати, БСП - 52, ДПС - 34, Реформаторски блок - 18, България без цензура - 17, Патриотичен фронт - 13, АБВ и "Атака" - по 11, прогнозират от "Афис".   Видно е, че ако това се случи, първо – формирането на мнозинство се очертава като трудна задача, второ – евентуалното мнозинство ще представлява най-малко тройна коалиция, освен ако не се стигне до коментирания напоследък "германски" вариант на широка коалиция между първите две политически сили, показва анализът на агенцията. Картината би се променила съществено, ако комбинация от вътрешни и външни електорални събития и факти не намалят броя на парламентарно представените партии.   Абсолютно сигурни участници в следващия парламент са ГЕРБ, БСП и ДПС, а почти сигурни – Реформаторският блок и "България без цензура". Останалите три формации – Патриотичният фронт, АБВ и "Атака" са под риск, макар и в не висока степен, да изпаднат от разпределението на мандатите. При подобно развитие на нещата дяловете на първите пет формации ще се повишат, но това пак няма да облекчи задачата за съставяне на стабилно мнозинство. Единственият вариант, при който може да се постигне такова мнозинство е, ако в парламента се класират само три или четири формации, което обаче е изключително слабо вероятно, коментират от "Афис".   Данните на агенцията свидетелстват за неравномерно разпределени нагласи за упражняване на правото на преференциалния вот както между основните партии, така и по региони. Сравнително по-изразена готовност за използване на преференциите декларират избирателите на Реформаторския блок - 71%, Патриотичния фронт и "Атака" – по 66%.   Докато първите две формации обаче са коалиции и в тях е налице логично съперничество между съставящите ги партии, високата нагласа за преференции по отношение на "Атака" е изненадваща. От друга страна това е вероятната причина за възходящото развитие на тази формация по време на кампанията, която за пореден път като че ли възкръсва от мъртвите, пишат от "Афис".   При ГЕРБ този процент е 49, при БСП – 53, при ДПС – 38, при ББЦ – 48, при АБВ – 50.   Проучването е извършено със собствени средства на агенция АФИС в периода 27-30 септември. Анкетирани са 1200 души. Подборът на респондентите е случаен, методът на регистрация е количествен – полустандартизирано интервю "лице в лице" в дома на респондента. Данните са представителни за мнението на пълнолетните граждани с избирателни права, посочват от агенцията.   "Медиана": Вероятно седем партии ще влязат в парламента Вероятно седем партии ще влязат в парламента, според данни от национално представително проучване на "Медиана", направено между 25 септември и 1 октомври сред 1000 души.   Сигурни участници в следващото Народно събрание са шест партии - ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичният фронт, "България без цензура" и Реформаторският блок, а към настоящия момент "Атака" също има сериозни шансове да преодолее 4-процентната бариера, коментира директорът на агенцията Кольо Колев, представяйки проучването в четвъртък.   Според прогнозните резултати при около 3,2 милиона гласували ГЕРБ би получил 31 на сто от гласовете в урните, "БСП лява България" - 21 процента, ДПС - 13,2 на сто, "България без цензура" - 7,5 на сто, Патриотичният фронт - 7,1 на сто, Реформаторският блок - 6.8 процента, а "Атака" - 4,5 на сто, АБВ - 3,7 на сто. Прогнозите се отнасят за гласоподавателите в страната и не отчитат гласовете от чужбина.   Най-вероятната конфигурация е 6-7 партиен парламент и много проблеми за която и да е партия при опита да състави парламентарно мнозинство, прогнозира Колев, цитиран от БТА. ГЕРБ ще получи най-много депутатски места, но е малко вероятно да има повече от 90. Съответно ще трябва да търси 3-4 партийна коалиция, голяма коалиция или да направи опит да състави правителство на малцинството, коментира социологът.   При 7-партиен парламент, което е най-вероятната прогноза, ГЕРБ би получил 83 мандата, "БСП лява България" - 55, ДПС - 35, ББЦ - 19 депутати, ПФ и Рефоматорския блок - по 18 народни представители, а "Атака" - 12.   Ако в НС влязат шест политически сили, ГЕРБ биха имали 87 народни представители, БСП лява България - 58 народни представители, ДПС - 37 депутати, ББЦ - 21, ПФ - 19, РБ - 18 народни представители.   При осемпартиен парламент ГЕРБ ще има 80 депутати, "БСП лява България" - 53, ДПС - 33, "България без цензура" - 18, Патриотичният фронт - 18, Реформаторският блок - 17, "Атака" - 11, АБВ - 10.   Предстоящите избори ще се проведат в обстановка на нарастващ песимизъм и тревожност за икономическото състояние на страната. Близо половината от избирателите очакват влошаване в рамките на следващата година, отбеляза Колев. Според него ГЕРБ и БСП не печелят от тази засилена тревожност - не се привиждат като "спасител" за голямата част от избирателите.   Връщането на двете големи партии на власт се вижда от мнозинството избиратели като неприемливо - лошо или дори катастрофално. За възможното връщане на ГЕРБ на власт такова е мнението на 40 процента, а за БСП - 42 на сто. Тези данни показват и огромните проблеми с общественото доверие, които би имала всяка от двете партии при опит да съставят парламентарно мнозинство и правителство, коментира социологът.   Можем да очакваме парламентарните избори с най-ниска изборна активност от началото на демократичните процеси досега - около 3,2 милиона избиратели, прогнозира Колев. Изследването е част от редовното проследяване на общественото мнение, което се провежда от Агенция "Медиана". Реализирано е със собствени средства.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010