С тържествени церемонии потеглиха в сряда високоскоростните влакове от жп гарите в Токио и други големи градове в Япония, отбелязвайки 50-годишнината от въвеждането на експресите "Шинкансен" (влак-стрела на японски), станали символ на икономическия и технологичен успех на страната. Най-новият модел N700D потегли от Токийската гара за южния остров Кюшу след церемония, в която освен официалните лица участваха хора, родени през същата година. Подобни тържества имаше и на гарите в Шидзуока, Нагоя и Осака, предадоха ТАСС и ДПА, цитирани от БТА.. На 1 октомври 1964 година, близо две десетилетия след края на Втората световна война, първият "Шинкансен" с характерния си удължен нос е открит в Токио сред облаци от конфети, в присъствието на Негово Величество император Хирохито, припомня Франс прес. Събитието изпреварва само с девет дни церемонията за откриването на Олимпийските игри в Токио от 1964 година, когато за няколко седмици Япония щеше да се превърне в притегателен център на света, а Токио - във витрина на японския прогрес. Освен с "Шинкансен", тогава страната се похвали с първото цветно телевизионно излъчване на Олимпийските игри и с първия японски граждански самолет, произведен след войната, YS-11. Скоростно набираха мощ и предприятията от сектора на високите технологии, като "Сони" или "Мацушита" (днешният "Панасоник"). Железопътните линии трябваше на всяка цена да бъдат готови за началото на игрите: 66 тунела, 96 мостове, задачата не беше лесна, но японците показаха, че са способни да постигат целите си, особено когато залогът е да бъдат първи. Изведнъж става възможно разстоянието между Токио и Осака да бъде пропътувано само за два часа със скорост 210 километра в час. И до днес японските хлапета гледат с възхищение синьо-белия локомотив, който вече отдавна е задминат от постоянно обновяващата се линия от все по-бързи и комфортни влакове. Това се дължи на факта, че "Шинкансен" значително е надминал първоначално отредената му роля. Влакът допринася за подобряване на икономическата конкурентност в Япония чрез ускоряване и съсредоточаване на населението и индустриите в Токио. Свръхбързият влак улеснява движението на хората от бизнеса и предоставя на пътуващите лесен достъп до туристическите обекти, каквато е старата столица Киото (близо до Осака). Маршрутът сам по себе си предоставя на много японци възможността да открият страната, минавайки в близост до свещената планина Фуджи. Оттогава маршрутът не е променян, докато обслужването продължава да се усъвършенства, въпреки приватизирането през 1987 г. на историческата национална компания. Най-новият "Шинкансен" има аеродинамичен футуристичен профил, форма, която му позволява да прекосява страната със скорост от 320 километра в час. Железопътната мрежа вече обхваща цялата площ на главния остров Хоншу, както и тази на Кюшу на югозапад. Над 200 влака се движат всеки ден между Токио и Осака във всевъзможни посоки с общо годишно закъснение от едва 30 секунди. Истинско високоскоростно метро "Шинкансен" е квинтесенцията на японската технология и философия. В страната на земетресенията, вулканичните изригвания, торнадата и други природни катастрофи най-важните фактори са сигурността и точността, които той гарантира. За 50 години предана служба "Шинкансен", на който японците гледат като на жив човек, е превозил милиарди пътници, без нито един инцидент. Само веднъж излиза от релси, заради внезапно спиране, предизвикано от земетресението в Ниигата през 2004 година. Всяка година не по-малко от 324 милиона пътници използват мрежата "Шинкансен" или средно 424 000 дневно. Отбелязването на 50-ата годишнина на влака съвпада с началото на строителството на линиите за новия влак Маглев (съкращение от магнитна левитация), който ще се движи със скорост от 500 километра в час. Маглев ще свързва Токио и Осака през 2045 г. по маршрут в почти права линия, минаващ на 85 процента под тунели. Първият участък от него, който ще свързва Токио и Нагоя, ще бъде пуснат през 2027 година. Мнозина биха желали това да стане през 2020 г. за следващите Олимпийски игри в Токио.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010