От години като проблем на висшето образование у нас се сочи големият брой студенти по икономика, право и хуманитарни науки, докато на пазара на труда се търсят инженери. Тази критика повтори днес и служебният премиер Георги Близнашки, който участва в дискусията "Дневният ред на България в образованието – национални цели и приоритети", организирана от в. "Стандарт" и Българската академия на науките (БАН).Според него над 40% от студентите в българските университети учат икономика, право и публична администрация. Същевременно едва 18% от всички ученици в професионалните гимназии учат в търговски гимназии, съобщи Емилия Иванова, директор на Националната търговско-финансова гимназия в София. Нейното проучване показва още, че в направление "Техника" учат най-много ученици в професионалните гимназии - 38%, "независимо, че винаги се сочи като най-проблематичен броят на обучаваните в областта на икономиката и управлението".Иванова не е открила публични данни за реализацията на учениците в професионалните гимназии, но в управляваното от нея училище 100% стават студенти - около 40 на сто в чужбина. Около 80% от завършилите продължават образованието в икономическите направления, а останалите избират друга специалност.През тази учебна година общо 90 хиляди са учениците в професионални гимназии, което е с 41 хиляди по-малко спрямо 2009 г. Средствата преди пет години са били общо 209 млн. лева при 149 млн. лева сега. Средният разходен стандарт за този петгодишен период е увеличен с 4.7%, но процентът на инфлацията за периода е 7.8%. "Ако професионалното образование е приоритет, то трябва да има и адекватно финансиране", заяви Иванова.Данните на Емилия Иванова показват, че приемът тази година в професионални гимназии е в 2035 паралелки, от които 35% с интензивно чуждоезиково обучение. Най-добре ученето на език е застъпено в София-град и Перник, а най-слабо в Търговище и Шумен. Общо 12.5% от паралелките са тип "слети", т.е. ученици от две специалности учат заедно - 25% в Смолян и 28% в Плевен. Също така все повече са средно общообразователните училища, които предлагат профил на обучение - 15% от този тип училища (80 на брой).Според Иванова в топ 10 на училищата с най-добри резултати от държавните зрелостни изпити не попадат професионални гимназии, защото учениците учат до 10 клас повечето от предметите, по които могат да се явят на матура. В последните две години на гимназията те учат предимно специални предмети, като накрая се явяват два отделни изпита за получаване на квалификация - теория и практика. Иванова поиска средноаритметична оценка от тези изпити да могат да заместят резултата от втората задължителна матура по избор на ученика."Накрая ще си послужа с цитат от "Алиса в страната на чудесата": "Ако два пъти кажеш на едно дете, че е прасе, то се превръща в свиня", посочи Емилия Иванова и добави, че непрекъснато се отправят упреци към професионалните гимназии за лоши резултати, но всъщност имало и добри примери, които да послужат за пример в общото развитие на този тип училища.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010