Зеленият фонд на ООН за борба с климатичните промени е събрал едва 2.3 милиарда долара, 1 милиард от които обещани от Франция. Това съобщи генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, обобщавайки резултатите от срещата на високо равнище по въпросите на климата, предаде Франс прес. Тази сума е твърде далеч от целта, която фондът си е поставил - до края на годината да събере 10 милиарда долара и по 100 милиарда годишно след 2020. Тези пари трябва да подпомогнат бедните страни да преминат към обновяеми източници на енергия и да се справят с последиците от климатичните промени. Бан съобщи, че частни банки са се ангажирали да емитират зелени облигации за 20 милиарда долара и че компании са готови да удвоят зелените си инвестиции до края на 2015 г. на 82 милиарда долара. От трибуната на срещата за климата президентът Барак Обама призова за сключване на амбициозно споразумение на конференцията в Париж в края на 2015 г. Той каза, че САЩ спазват своите ангажименти и ще успеят да постигнат обявената през 2005 г. цел да намалят емисиите на парникови газове със 17 процента до 2020 г. Бъдещо глобално споразумение за климатичните промени трябва да включва твърди ангажименти от нововъзникващите пазари и да преодолее разделението бедни-богати страни, което спъва напредъка на преговорите в ООН, допълни Обама. "Този път ни трябва споразумение, което да отразява икономическите реалности в следващото десетилетие и по-нататък", каза той. Обама съобщи, че на среща с китайския вицепремиер Чжан Гаоли са стигнали до съгласие, че САЩ и Китай, двете страни с най-големи емисии на парникови газове, имат отговорността да бъдат лидери в борбата с климатичните промени. Държавният секретар Джо Кери съобщи, че САЩ ще предоставят 15 милиона долара за програма на Световната банка за изработване на проекти за намаляване на замърсяването с метан. Освен това Вашингтон се ангажира да снабди развиващите се страни с научни и други инструменти за прогнозиране на ефектите от климатичните промени и разработване на модели да справяне с тях. Някои от обещаните средства са разработени от НАСА и Геофизичния институт. Незадоволителни резултати Но ангажиментите бяха оценени като скромни в сравнение с това, на което някои се надяваха, съобщи Асошиейтед прес, цитирана от БТА. Други страни, участващи в срещата, обещаха най-малко 5 милиарда долара, за да се помогне на света да стане по-устойчив. Президентът на Франция обяви, че Париж ще внесе 1 милиард долара в зеления фонд, създаден от ООН през 2009 г. за подпомагане на развиващите се страни да се справят с климатичните промени. Германия съобщи през юли, че предоставя на фонда 1 милиард долара. Китай, един от най-големите замърсители заедно с Индия и САЩ, настоя индустриалните държави да спазват задължението си и да подкрепят финансово и технологично развиващите се икономики. И Китай, и Индия изпратиха в Ню Йорк представители на ниско равнище, което хвърли сянка върху срещата, в която участваха 120 държавни и правителствени ръководители, повече от 200 компании и много неправителствени организации. Участниците се съгласиха да разширят използването на обновяеми източници на енергия и да спрат изсичането на тропическите гори до 2030 г., да подобрят производството на храни и да увеличат дела на автомобилите, захранвани с електроенергия, с 30 процента до 2030 г. Плевнелиев: Трябва глобален отговор Българският президент Росен Плевнелиев призова в изказването си по време на срещата законите, които отделните държави приемат в отговор на климатичните промени, да бъдат подкрепени с действия на международно ниво. Той каза, че промените в климата се случват в глобален мащаб и изискват глобален отговор, съобщи прессекретариатът на президента. "Промяната на климата не е илюзия", заяви Плевнелиев и подчерта усилията на страната ни за преодоляване на тежките щети, нанесени от неочаквано обилните валежи в България през последните месеци. "Изминаха двадесет години от подписването на Рамковата конвенция на ООН за измененията в климата и е време да обединим усилията си, за да гарантираме сигурността и просперитета на бъдещите поколения", посочи той. България работи за приемането на национална Стратегия за адаптиране към климатичните промени до 2030 година. Държавният глава подчерта, че това ще бъде документ, основан на "анализ на всеки отделен сектор и на прагматични действия по отношение на здравеопазването, управлението на водните и горските ресурси, селското стопанство, туризма, инфраструктурата, транспорта и енергетиката". През 2014 г. страната ни прие Закон за ограничаване на изменението на климата, който беше допълнен от Третия национален план за действие по изменение в климата, отбеляза още в изказването си президентът. "Това на практика е програма за преминаване към нисковъглеродна икономика, която включва ефективни мерки за намаляване на емисиите на парникови газове в България с над 18.5 на сто до 2020 година", посочи Росен Плевнелиев. Президентът подчерта и че една трета от територията на България е защитена по най-високите екологични стандарти с включването й в "Натура 2000". "България подкрепя създаването на Европейски енергиен съюз и работи за изграждането на интерконекторни връзки с газопреносните системи на своите съседи", заяви президентът. Според държавния глава промяната на отношението към енергийния сектор е от ключово значение за ограничаване на глобалното затопляне, а достъпът до енергийни ресурси - въпрос на сигурност за всяка страна. "Енергията не трябва да се използва като оръжие, а като ресурс, който се търгува и споделя. Затова държавите трябва да либерализират енергийните си пазари и да диверсифицират доставчиците на енергия", посочи президентът. Президентът подчерта също така, че в региона на Югоизточна Европа има огромен потенциал за развитието на "чиста енергия" чрез соларни и вятърни инсталации. "Нашата истинска енергийна зависимост се корени в пилеенето на енергия и затова поставям енергийната ефективност сред приоритетите в политическия дневен ред", заяви президентът. Росен Плевнелиев отбеляза, че изграждането на нисковъглеродна икономика е в основата на устойчивото развитие, като насърчава конкурентоспособността, намалява разходите на домакинствата и разкрива работни места. "Усилията за опазването на околната среда са немислими без енергийна ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници", каза още президентът и потвърди подкрепата си за действията на ООН за постигане на ново общо споразумение до 2015 г. за колективни действия за справяне с предизвикателствата, свързани с климатичните промени в световен мащаб. Пред представители на медиите държавният глава отново призова българските политици да работят за реализирането на един от най-смислените национални приоритети - осъществяването на Национална програма за енергийна ефективност.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010