Близо 1.8 млрд. лева в следващите 6 години да бъдат похарчени за отбрана и инвестиции за бойни самолети, бойни кораби и за модернизация на българската армия, според стратегията за членството ни в НАТО в следващите години.Това каза пред БНР министърът на отбраната Велизар Шаламанов. Той коментира, че на срещата на НАТО в Уелс е било решено, че най-важните задачи занапред са развитието на въоръжените сили на страните от Източна Европа, пълната им интеграция в структурата на силите на НАТО и постигане на високооперативна съвместимост.По думите му в същия този период - до 2020 г, България от редица оперативни програми ще получи над 30 млрд. лева от ЕС. "Няма оперативна програма, свързана с отбраната, тъй като отбраната е национален приоритет, национална задача. Така че ние, всъщност, допълваме пакета от оперативна програми с една национална програма на доста скромна сума от 1.8 млрд. лева, които считаме, че могат да бъдат допълнени със съфинансиране от програмите за инвестиции в сигурността на НАТО, от част от програмите на Европейския съюз, от двустранно сътрудничество със страни като САЩ, Германия и др., както и чрез по-ефективно използване на инициативите за интелигентна отбрана, както и споделяне на разходите в рамките на ЕС", заяви Шаламанов.Той добави, че тази програма е жизнено необходима, тъй като за изтеклите 10 години са похарчени същото количество пари, но при лошо управление и недобро планиране. Гаранциите са, че сега ще има ясна национална програма, ще бъде създаден орган за управление на тази национална програма, както има органи за управление на оперативните програми. "Предпочитам българската армия да бъде превъоръжена, тъй като последните 25 години не са правени планирани и целенасочени инвестиции. Основната бойна техника е от времето на Варшавския договор, все по-трудно се поддържа, и все по-голяма степен на зависимост на държави извън НАТО и ЕС. Тези 1.8 млрд. ще бъдат управлявани по ефективен начин, което да позволи не само придобиване възможно най-добрите възможности за българската армия във възможно най-кратко време, и да сме оперативно съвместими със съюзниците, но ще позволи и развитие на високотехнологична отбранителна, а и не само отбранителна индустрия в България", подчерта военният министър.Той коментира и кризата в Украйна, чието решение, по думите му, може да бъде само политическо или дипломатическо. "За да се случи това, трябва да има работещо споразумение за примирие и подкрепа от страна на Русия, която в голяма степен оказва подкрепа за сепаратистите, но в същото време и отговорност от украинска страна. За да се задействат механизмите за излизане от кризата, за възстановяване и развитие на Украйна трябва да спре огънят, трябва да има възможност за преговори, и то преговори без никоя страна да подлага на съмнения териториалната цялост, независимостта, суверенитета на Украйна", каза Шаламанов. Той разказа, че на срещата на НАТО в Уелс Алиансът не се е договорил за единно решение за въоръжаването на украинската армия, а е било оставено страните-членки да преценят самостоятелно дали да правят това. "Всяка страна, която иска да отстоява своята независимост, трябва да има силни въоръжени сили и трябва да търси съюзници. Що се отнася за НАТО, знаете, че там всички решения се вземат с консенсус, и ако няма консенсус, просто не се взима решение, но Вашингтонският договор фокусира вниманието на страните върху защита на териториалната цялост, на суверенитета на страните-членки. Всичко друго е на втори план и всичко друго зависи от международния диалог, от конкретната ситуация. В случая, НАТО прави максимално възможното, да гарантира сигурността на страните-членки и да бъде активен участник в разрешаване на кризите около границите на Алианса", подчерта военният министър.По думите на Шаламанов програмите за сътрудничество на НАТО с Украйна са отворени, затова се провеждат и учения, затова има и офис на НАТО в Киев, който се усилва, затова са се отворили 4 доверителни фонда. "За един от тях водеща нация е Румъния, примерно по кибер-сигурност. България се е ангажирала с приносът й към този фонд и към долекуване, рехабилитация и адаптация на украински военнослужещи. Считаме, че това в момента е необходимата помощ, която България, която НАТО, може да предостави", отбеляза Шаламанов.Шаламанов коментира, че не само конфликта в Украйна крие заплаха за националната сигурност на България в краткосрочен план, поради което страната ни изпраща въоръжение на противниците на "Ислямска държава". Министърът не очаква това да даде повод на радикалните ислямисти да намразят страната ни. "Случващото се в Северен Ирак, Сирия, в близост до нашите граници е сериозен риск не само по линия на бежанци, но и по линия на проникване на ислямизъм на територията на Балканите, включително на територията на нашата страна. Ситуацията в Черно море, в Източна Украйна, замразените конфликти в Молдова, в Грузия и в Кавказ като цяло, са източници на нестабилност, които ограничават възможностите за развитие", коментира военният министър. По думите му действията в Северен Ирак и Сирия са нарастващ риск, който заплашва българските интереси. Шаламанов отбеляза, че това не е оценка на България, а оценка, която се споделя в рамките на НАТО и ЕС. "Една не малка част от радикализиращите се участници в Близкия Изток идват от Европа, ние не изключваме и от България. Те рано или късно ще се завърнат и ще създадат около себе си зона на нестабилност и повишен риск. В същото време, пълната дестабилизация на този регион, който е много близко до България, е сам по себе си заплаха", заяви военният министър.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010