След две поредни години на голяма капиталова програма от над 720 млн. лв. през следващата година за първи път инвестициите в инфраструктурата на София се свиват до скромните 155 млн. лв. Причината е, че и 2015 г. ще е нулева за общините за усвояването на европейски средства от новия програмен период. Това става ясно от Стратегията за управление на дълга на Столичната община за периода 2014- 2018 г., която беше одобрена от Столичния общински съвет (СОС) в четвъртък. През следващите четири години дългът на София ще расте, но поне през 2015 г. не се предвижда увеличаване на данъците, каза зам.-кметът по финансите Дончо Барбалов пред Mediapool. В същото време ГЕРБ обяви в програмата си, че ако спечели парламентарните избори, ще разреши на общините да увеличават десетпроцентната ставка на данъка върху доходите до 2 процентни пункта, като горницата над ставката ще остава в местния бюджет. От БСП обявиха, че растящите дългове на София ще бъдат за сметка на увеличението на местните данъци на столичани. София е първенец сред 264-те общини по абсолютна стойност на дълга, каза Калоян Паргов, лидер на столичната организация на БСП и общински съветник. Към края на 2013 г. дългът на София възлиза на 442.3 млн. лв., като в края на тази се предвижда да нарасне на 526 млн. лв., като пикът ще е през 2015 г. - 576 млн. лв., докато през 2018 г. ще падне на 517 млн. лв. Това е посочено в стратегията за управление на дълга на Столична община. На практика дългът се покрива изцяло от собствените приходи на общината, които се очаква да нарастват плавно с около един процент годишно. За тази година планираните приходи са 538 млн. лв. и по думите на Барбалов се очаква те да бъдат изпълнени. В края на периода през 2018 г. е заложено собствените приходи на Столичната община да нараснат до 558 млн. лв. Инвестиции за близо 2.4 млрд. лв. до 2018 г. Столичната община планира да направи инвестиции за над 1.76 млрд. лв. до 2018 г. Отделно ще бъдат вложени още 633.5 млн. лв. от изпълнението на европейски проекти в периода 2015 – 2017 г., е посочено в стратегията. Най-голямата инвестиционна програма е заложена за тази година за близо 716 млн. лв., но тя няма да бъде изпълнена изцяло. На полугодието изпълнението е около една трета (31.6%). Това е в рамките на обичайното, защото обикновено активният строителен сезон е през летните месеци и приключва в края на октомври, затова най-рано през ноември ще може да се каже какво ще е неизпълнението на амбициозната капиталова програма за тази година. Проектите, които няма да се реализират, са свързани с обжалване на тръжни процедури, коментира Дончо Барбалов. За следващата година обаче капиталовата програма на общината рязко се свива на близо 156 млн. лв., а през следващите две години пада на около 100 млн. лв., е посочено в стратегията за дълга. Причината за това е, че следващата година ударно ще се завършват проектите от стария програмен период 2007-2013 г., а тези от новия тепърва ще стартират, което е свързано с провеждането на обществени поръчки, обясни Барбалов. През 2015 г. трябва да приключи епопеята с изграждането на завода за отпадъци, проекта за интегрирания градски транспорт за 100 млн. лв., канализацията на Банкя, както и по-голямата част от ремонтите на големите булеварди, за които беше теглен заем от 100 млн. лв. от Европейска инвестиционна банка. За 2016 и 2017 г. посочените инвестиции в документа падат под 100 млн. лв., защото не са заложени европроектите. Причината е, че все още не са одобрени оперативните програми и няма яснота кои проекти ще получат финансиране, допълни зам.-кметът по финансите. В търсене на 50 млн. лв. за съфинансиране по "Региони в растеж" Все пак в стратегията по управление на дълга е посочено, че ако Столичната община спечели европроекти за 633.5 млн. лв. в периода 2015-2017 г., ще е необходимо да бъде осигурено съфинансиране от 49.5 млн. лв. Именно съфинансирането към момента не е осигурено по проектите, стана ясно от отговора на Барбалов на въпрос на зам.-председателя на СОС от ДСБ Вили Лилков. Става въпрос за изпълнението на интегрирания план за градско възстановяване и развитие, по който София има запазен бюджет от 140 млн. евро до 2020 г. Акцентът в този план е възстановяване на историческия център на града като зона с висока обществена значимост. Другите две зони в плана са икономическата и социалната. Добрата новина е, че има резерв Столичната община да тегли нов заем в периода 2016-2018 г., за да осигури тези средства, каза Барбалов. В стратегията за управление на дълга е посочено, че София може да изтегли 10-годишен заем от 280 млн. лв. при 5% лихва или 20-годишен заем от 450 млн. лв. при 5% лихва. Бюджетът на София е в хроничен дефицит През последните години бюджетът на София страда от хроничен дефицит заради капиталовите разходи, които промениха облика на столицата. Засега той се покрива с тегленето на нови заеми, но в дългосрочен план – след 2020 г., София е изправена пред вдигане на данъците, коментира пред Mediapool Любомир Дацов, общински съветник от НДСВ. Калоян Паргов от БСП пък прогнозира по-скорошно увеличение на данъците на столичани. . За последните четири години не са променяни данъците на софиянци, ще ги запазим същите и през 2015 г., каза Барбалов, без да се ангажира с по-дългосрочна прогноза. Средногодишно София ще заделя по около 80 млн. лв. от бюджета си, за да плаща натрупаните до момента дългове. В периода 2014-2018 г. това е между 6.2 и 8.2% от собствените приходи на Столичната община. В дългосрочен план София ще има нужда поне от 100-150 млн. лв. допълнителни приходи в бюджета, за да може да поддържа и изгражда инфраструктурата си, смята Дацов. Причината е, че в един момент безвъзмездното европейско финансиране ще спре. Затова, според общинския съветник, един от начините за решаване на проблема с допълнителни приходи в местния бюджет е въвеждането на ограничен местен данък, т.нар. "градски данък", който съществува в редица европейски страни като Белгия, Германия и Англия. Този данък засяга само крайното потребление и се събира от магазини, кафенета, ресторанти и туристи. Около една трета от дълга на София е в йени по заема, теглен от Японската банка за международно сътрудничество през 2002 г. за строежа на метрото. Близо две трети е в евро по заемите от Европейската инвестиционна банка за ремонт на улиците и съфинансиране на европроектите. Незначителна част е в долари по кредит от фонда за социално развитие към Съвета на Европа. Дългът на София към 31 декември 2013 г. Японска банка за международно сътрудничество 156.2 млн. лв. Фонд за Социално развитие към Съвета на Европа 0.9 млн. лв. Европейска инвестиционна банка 285.2 млн. лв. Източник: Столична община

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010