На 10 септември 1964 година, тоест точно преди 50 години, Никита Хрушчов споделя впечатления от посещението си в Чехословакия с членовете на Президиума на ЦК на КПСС, които вече са се подготвили да го свалят.   Тогавашният чехословашки президент и партиен вожд Антонин Новотни му предложил ЧССР да се присъедини към Съветския съюз със статута на съюзна република или според условията на конфедерацията. По този начин Новотни разчитал да намали цените на доставяните от СССР в Чехословакия суровини (експортните цени били по-високи от вътрешносъюзните) и да разшири пазара на произвежданата в Чехословакия промишлена продукция.   На Хрушчов това предложение му се сторило неизгодно и неуместно - сред страните членки на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) Чехословакия била един от най-важните износители на промишлена продукция на Запад и осъществяването на идеята на Новотни заплашвала да намали постъпленията от твърда валута в соцлагера. Освен това създаването на "16-та република" можело да увеличи раздора в "дружното семейство на социалистическите страни".   Ето откъс от стенограмата на цитираното изявление на Хрушчов пред Президиума на ЦК на КПСС:   "...ние доста подробно говорихме за това сближаване. Той каза: 16-та република. Аз му отговорих, че такъв разговор имахме с Живков и те също много настояваха. Но в момента в светлината на разногласията в социалистическия лагер такава стъпка не би помогнала за преодоляването им. Все пак, може би конфедерация? (...) Той няколко пъти се връща към този въпрос.(...). Не му казах нито да, нито не, отговорих му: "добре, ще помисля, може би някога ще стане".   Хрушчов като че ли гледа в бъдещето. След месец неговото "някога" става никога. На 13 септември 1964 година заговорниците, дружно одобрили неговия септемврийски доклад за посещението в Чехословакия, единодушно го свалят от всички постове и го "пенсионират".   Той никога не можа да изпълни обещанието си към Новотни - да дойде на царски лов за зайци и там да продължат разговора за "16-ата република".   Новотни остана на ръководния пост в Чехословакия до Пражката пролет през пролетта на 1968 г., когато бе свален.   ***   А идеята за присъединяване към СССР е имало и преди още по времето на Ленин и във вида "световна съветска република" е романтичен венец на доктрината на неосъществилата се световна пролетарска революция.   На практика (разбира се, не в световен мащаб) тя за първи път е реализирана още преди Хрушчов по времето на сталинизма. През 1944 г. в рамките на СССР като автономен окръг влиза самопровъзгласилата се държава Тану-Тува, (по-късно Народна република Тува), приемана по света като част от китайския район Външна Монголия. Другата част от този район - Монголия, със столица Урги, също обявява независимостта си от Китай. Тя първоначално я отстоява с помощта на белия генерал Унгерн, а след това с помощта на червеноармейска дивизия през 1924 г. става "независима република". След две години, както и СССР, признава "държавната независимост" на Тува.   През 1944 г. Тува влиза в състава на СССР, но в Кремъл решават да оставят самостоятелна Монголската народна република като буфер между воюващия с Германия Съветски съюз и воюващия с Япония Китай, в който съвсем неотдавна е стихнала гражданската война. За Москва било важно да не дразни нито Гоминдана, нито китайските комунисти, нито Япония, с която СССР към момента не воювал.   ***   Предложението за влизането в СССР като "16-та република", което от името на българското Политбюро отправил към Хрушчов Тодор Живков, не е било само опит да се повтори "тувинския случай". Ако се вярва на живковия съратник - председателя на Контролната комисия на ЦК на БКП Димитър Димов (той е цитиран от бившия български президент Желю Желев в книгата му "В голямата политика"), то е въплъщение на мечтата на ръководителя на Коминтерна Георги Димитров:   "При един от разговорите във Варна Георги Димитров признал, че неговият идеал е България да стане член на семейството на великия Съветски съюз. С предложението на Политбюро, изказано от другаря Тодор Живков, ние на практика започваме да осъществяваме тази мечта".   В осъществяването на "мечтата на Димитров" Живков е бил невероятно упорит. Не бил минал и месец от оставката на отклонилия предложението му Хрушчов и българският партиен вожд свикал по този въпрос секретен пленум на ЦК. Секретен, защото, очевидно се досещал за реакцията на народа, която, както се изразявали по това време, можело да бъде "нееднозначна":   "Политбюро счита, че за този пленум не трябва да се говори под никаква форма никъде и от никого. Не забравяйте, че великобългарският шовинизъм е дълбоко вкоренен в отделни среди и отделни хора в нашата страна. Не говоря за бившите, а имам предвид членовете на нашата партия, особено сред интелигенцията и част от младежта. Това трябва да се има предвид. Ние искаме да се присъединим не временно, а завинаги, и това трябва да стане пример за всички страни. Ето защо трябва да се подготвим".   Партийният академик Тодор Павлов подкрепил Живков - необходима е предварителна пропагандна кампания за обработване на населението:   "Няма смисъл да се провежда референдум по този въпрос, но трябва да се проведе такава кампания, така да се разясни този въпрос, че сред народните маси да няма никакво колебание и решението да бъде взето единодушно".   За разлика от "народните маси" участниците в пленума били единодушни с предводителя си.   Раденко Видински (от 1963 г. член на ЦК на БКП, завеждащ строителството): "Едва ли има по-голяма радост от това да видиш народа си във великото семейство на съветските народи. Затова не с една, не с две, а с пет ръце, ако мога, поддържам това предложение колкото се може по-бързо да се влеем във великото семейство на съветските народи".   Лъчезар Аврамов (от 1963 г. кандидат-член на ЦК на БКП): "Всички поколения български комунисти - нашите дядовци, нашите бащи, както и самите ние винаги сме носили в гърдите си мечтата да превърнем страната си в частица от великия Съветски съюз".   45 години по-късно Желю Желев направи кратката равносметка: "От 168 членове и кандидат-членове на ЦК на БКП не се намери нито един, който да стане и да каже: Аз не съм съгласен".   По същото време е написано тайно писмо до "новото съветско ръководство" с молба "да бъде приета България за 16-та република в Съветския съюз". Въпреки че 16-та съветска република веднъж вече имало.   Тя се е наричала Карело-Финска ССР и се появила през 1940-х г. след края на Зимната война с Финландия. Републиката приключила пътя си през 1956 г., когато президент на Финландия става Урхо Кеконен. Той преговаря неформално със съветското ръководство, държи тесни връзки с външното разузнаване. Карелите и фините са едва 20% в Карело-Финската ССР, останалите са руснаци, украинци, белоруси. (В резултат на тайната дипломация републиката е "понижена" в статут автономна република Карелия, а СССР се отказва от бъдещи териториални претенции към Финландия, което било и първоначалната идея за създаването на Карело-Финската ССР. След понижаването на статута съветските републики отново стават 15. Бел. ред.).   Членовете на българския ЦК са знаели тези руски стратегически намерения, но то не ги е смущавало...   ***   През шейсетте години Тодор Живков не успява да направи от България част от СССР. Но той е бил поразително настойчив в намеренията си. И след десет години повтаря опита си, подготвяйки се за него много "по-добре". През юли 1973 г. три месеца до пристигането на Леонид Брежнев в София Живков отново събира на секретен пленум ЦК, като на участниците в него е раздаден документ с названието: "Основни направления на развитието на всестранното сътрудничество със СССР на етапа на изграждането на развитото социалистическо общество в НРБ", в който подробно е предложено същото, но вече по области: икономика, култура, политика... Живков отново настоява да не се дава гласност на обсъждането:   "Очевидно не е целесъобразно да се публикува документът, който ние обсъждаме на настоящия пленум. Също нецелесъобразно е той да се представя в този си вид пред цялата партия. Той не трябва да попада и в западните вражески служби, защото те ще започнат да го подмятат поне две години".   Обсъждането протекло, общо-взето така, както и преди десет години. Но степента на сервилност била значително по-висока:   Милко Тарабанов (член на ЦК на БКП, постоянен представител на България в ООН): "Дори ако другарят Тодор Живков не беше направил нищо друго, освен да предложи и обоснове този документ, името му трябва да остане в най-новата история на българския народ редом с имената на най-заслужилите Благоев и Димитров, то би влязло в историята заедно с имената на създателите на българската държава".   Георги Джагаров (зам.-председател на Държавния съвет и член на ЦК на БКП): "Едва ли е нужно да подчертавам, че в този доклад другарят Тодор Живков проявява качествата, които ние отдавна познаваме, заради които го уважаваме и обичаме като мъдър и далновиден ръководител на България, тези качества, които му създадоха името на най-видния, най...най...( и т. н.).   ***   По въпроса за "16-ата република" българският "най-най" бил невероятно упорит. През август 1973 г. в Крим той казва на Брежнев: "За мен е ясно едно и друго няма: в бъдеще ние ще влезем (в СССР) като една от вашите република".   Но Брежнев има причини да мисли по друг начин. Няма и месец след като в Хелзинки приключва първият етап от съвещанието за европейска сигурност (на равнище външни министри). Скоро след това в Женева трябва да започнат по-нататъшните продължителни преговори, завършили през 1975 г. с подписването в столицата на Финландия на заключителния акт, деклариращ освен другото и принципа на ненарушимост на границите в Европа и териториалната цялост на държавите.   На фона на тази преговорна динамика идеята за "16-та република" изглеждала, най-малкото несвоевременна. Реализацията й веднага би усложнила отношенията на СССР със съседите на България - Турция, Гърция и Югославия, и би зачеркнала постигнатото в Хелзинки както и перспективите пред по-нататъшен преговорен процес. Освен това тя щеше да наруши и без това сложния баланс в отношенията между страните в соцлагера. А и икономическите изгоди от нея за СССР съвсем не са били видни.   С една дума - Брежнев отказал...   ***   Тайната на единодушното решение за присъединяване българската комунистическа върхушка пазила до края на управлението си в страната. Но и след това, когато бяха публикувани цитираните по-горе секретни материали от пленумите на ЦК на БКП. Живков не си призна и не се разкая. В мемоарите си (Живков Т. Мемоари. София, 1997), издадени година преди смъртта му, може да се прочете:   "Слушах и четох различни инсинуации на шарлатани в политиката и журналистиката за някакво мое "намерение" да присъединя България към СССР. Това е е не само пошла, но и абсурдна лъжа... Едно е традиционната руско-българска дружба и съвсем друго - националната идентичност и суверенитет на България, които за мене винаги са били свещени"..

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010