''Чавес наш, който си на небесата''

9 Септември, 2014 - 06:22 - Klassa.bg Rss - всички новини

 Първоначално си помислих, че става дума за някаква антиболиварска пропаганда. Противниците на социализма си служат понякога и с такива похвати. В крайна сметка обаче се оказа, че видеото, публикувано в интернет, не е фалшификат. На него се вижда как на конгрес на венецуелската Социалистическата партия една активистка произнася молитвата "Чавес наш, който си на небесата". Не са фалшификат и възгласите "Viva Chavez", които прозвучават след края на "молитвата".

Николас Мадуро - новият президент на Венецуела

Човек не знае да плаче ли или да се смее. При това историята не свършва дотук. Католическата църква, естествено, реагира мигновено и апелира да се проявява уважение към основната молитва на всички християни - "Отче наш". Тази реакция е напълно разбираема - за разлика от реакцията на новия венецуелски президент Николас Мадуро. Да, вярно е, че не му оставаше нищо друго, освен да подкрепи съпартийката си. Но да сравнява произведението ѝ с творчеството на носителя на Нобелова награда за литература Пабло Неруда и да заявява, че кардиналите били инквизитори - това вече определено не е в реда на нещата. Да не говорим, че дори държавните медии се хвърлиха да защитават стихоплетството на активистката, наричайки го "поезия".
Чавес и Христос
Тази ирационалност ме смущава силно. И то най-вече поради факта, че никой във Венецуела не ѝ се присмива. Когато по време на предизборната кампания Мадуро тържествено съобщи, че духът на Чавес му се бил явил в образа на малко птиченце и го бил вдъхновил, човек можеше да си помисли, че това е просто една несполучлива метафора. Само че още тогава Мадуро определяше Чавес като "предводител, който олицетворява Христовите ценности".
Сега вече Христос е май излишен. Покойният Чавес е напълно достатъчен за религиозното възвисяване на нацията, а боливарското движение е очевидно на път да се превърне в нещо като секта, със съответната доза фанатизъм и уклон към заговорническите теории. Когато във Венецуела нещо не върви, виновни са винаги другите - или местните опозиционери, или пък капиталистите в чужбина.
Масова психоза
Крайно обезпокояващо е, когато за политическия противник се говори като за враг. Когато обаче една идеология се изживява като единственото правилно учение, тогава вече става наистина страшно. Защото в една такава система всяка критика е равносилна на ерес, а смяната на режима се възприема едва ли не като апокалипсис.
Излишно е да казваме, че това няма нищо общо с демокрацията. Но аз като германка съм ужасена по-скоро от нещо друго - от подозрението, че някой съвсем умишлено потапя Венецуела в масова психоза и че новият президент Мадуро не е просто наивен вярващ, който се опитва да компенсира собствената си посредственост с обожествяването на Уго Чавес. Политическото ръководство на Венецуела инструментализира съвсем съзнателно религиозните чувства на хората и по този начин злоупотребява с духовните им потребности. Нека не забравяме, че подобни неща са се случвали и в Германия, но винаги в условията на свирепа диктатура.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010