След Уелс НАТО накъде

8 Септември, 2014 - 04:47 - Klassa.bg Rss - всички новини

 След като доказа възможностите си за адаптация по време на последните двадесет и пет години, НАТО има бъдеще. Отбраната е първата му мисия, но също и, в по-общ план, сигурността на евроатлантическото пространство. НАТО ще съществува. Дълго ли? Трудно е за предвиждане.
 
Три бяха въпросите, около които се съсредоточи дебатът в Уелс.
 
Първият е, че се е достигнал краят на един операционен цикъл. През последните двадесет години НАТО изпълни мисии из целия свят, като се започне с Босна през 1995-а и се стигне до Афганистан в операционна фаза в края на 2014-а. Как НАТО би успял да позволи на армиите от различните страни да продължат да работят заедно?
 
На второ място:
 
новата американска ориентация към Азия
 
която експертите наричат „завъртване”. Преди година европейците демонстрираха голямо безпокойство и този сюжет отново беше засегнат. Но през кризите в Украйна и Близкия изток се забелязва добре, че американците въобще не неглижират тези части на света.
 
На трето място е въпросът за финансовите средства, който също стана от жизненоважно значение, като се дискутираха ангажименти за праг от 2% от БВП, който да бъде даван за отбрана, като една пета трябва да бъде отделен за инвестиционни разходи. Накрая НАТО
 
се ангажира да развие „план за реактивна дейност”
 
способен да включи мощна конвенционална сила, запазвайки едновременно способността си за гъвкава експедиционна интервенция. Това ще се постигне чрез нарастване на броя на ученията и подготовката.
 
Основния проблем, пред който се изправи НАТО обаче, можем да намерим в думите на германския президент, който каза, че де факто Русия е сложила край на сътрудничеството си с Европа. В същото време се чуха и много критики, че
 
алиансът забави реакцията за кризата в Украйна
 
Важно е да се припомни, че Украйна не е член на НАТО и затова не може да се възползва от клаузата за колективната отбрана, която е ключова за Североатлантическия договор. Според Оливие Кампф, доктор по политически науки, именно това обяснява двойственото поведение на НАТО.
 
Но в същото време Полша и балтийските страни са силно обезпокоени от раздвижването на Русия, американците и европейците след началото на кризата обявиха за предприемането на мерки за „презастраховане”. Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен обяви на 1 септември, че възможностите за по-бързо реагиране ще бъдат осигурени от предислоцирането на военни части в Източна Европа. Друга мярка засяга политическата подкрепа за Украйна.
 
Нека да не забравяме, че преди няколко години Украйна се беше ангажирала да не се присъединява към никакъв, какъвто и да е блок. Тази позиция може да се промени, тъй като премиерът Арсени Ятценюк се кани да внесе проектозакон в парламента. Проблемът е обаче, че последният беше току-що разпуснат и бъдещите избори са предвидени за октомври. Освен това, ако Украйна предвижда да влезе в НАТО, тя би трябвало да изпълни това съобразно класическата процедура за присъединяване, което от своя страна отнема време. Черна гора и Грузия се намират понастоящем в същото положение, но няма да се присъединят все още към НАТО, защото не са готови.
 
Отношенията между Запада и Путин са влошени и настоящата криза в Украйна се оказва сериозна. От двадесет и пет години насам отношенията между НАТО и Русия постоянно
 
имаха възходи и падения
 
От една страна беше подписан на 27 май 1997 г. в Париж основополагащият акт за отношенията, сътрудничеството и взаимната сигурност между НАТО и Руската федерация. Създаден беше съветът НАТО - Русия в рамките на подписания на 28 май в Рим договор. Да не забравяме и участието на Владимир Путин в срещата на върха в Лисабон през 2010.
 
От друга страна не трябва да забравяме голямата криза в Косово през 1999-а, придружена от сериозно напрежение. След това беше иракската криза през 2003 г. и въпросът с противоракетната отбрана през 2007-а. Кризи, които обаче бяха преодолени.
 
Сега, според експертите, Русия нямала никакво намерение да бъде партньор на Атлантическия пакт. Логиката на играта „всеки печели” обаче  не работи с Русия.
 
Интерес представлява и информацията, че Франция, която е един от най-важните партньори в НАТО, ще достави идния месец един боен кораб на Русия. Разбира се, Франция е суверенна държава. А и засега НАТО не е коментирал тази доставка. Както вече коментираха от Париж, продажбите на оръжия имат особено значение. Те ангажират доверието в Франция и са елемент от френската част в един международен и силно конкурентен пазар. А това вече обяснява сегашната позиция на Франция.

Червена линия за Путиновата доктрина

ЕПА
Необходима е нова и различна стратегия на НАТО.

НАТО демонстрира решимост на срещата на върха в Уелс. Алиансът тегли “червена линия” за Москва. Зад решителността обаче се крие безпомощност.
 
Рядко срещите на върха на НАТО са били издържани в толкова воински дух. Край хотела, в който се провеждаше срещата, бяха разположени танкове, а пред входа на самия хотел беше поставен макет на боен самолет. Цялата декорация трябваше да покаже само едно: НАТО се завръща към
 
основната си задача като отбранителен съюз
 
Под външен натиск и почти неизбежно.
 
В съзнанието на някои страни членки неминуемо се завръщат старите понятия за възпиране и потушаване от времето на Студената война. И какво друго да изрази един военен съюз, когато в източната част на Европа новият стар противник води агресивна военна политика и насилствено променя граници? Алиансът реагира с план за готовност, който трябва да успокои преди всичко източните страни членки. Т.нар.  Путинова доктрина
 
предизвика сериозна тревога
 
в Рига и Талин. Русия си присвоява правото на интервенция в защита на руски говорещите малцинства. В Крим Путин вече нагледно показа как става това и докъде води подобна политика. В Естония и Латвия живеят големи руски малцинства и Москва винаги може да изрежисира повод за тяхната “закрила”.
 
Само че корпусът за бързо реагиране не решава проблемите със сигурността на Изтока. В най-добрия случай той може да предложи защита от “зелените човечета” - инфилтрираните в региона руски военни части без опознавателни знаци.
 
Натовските военни знаят много добре, че балтийските държави не могат да се отбраняват при една конвенционална война. Тоест алиансът
 
има нужда от абсолютно нова стратегия
 
Сегашната стратегия на НАТО се базира на простата презумпция, че руският президент няма да прекрачи “червената линия” около натовската територия. Иначе казано, военните разчитат, че ръководството в Москва ще се впечатли от взаимните обещания за съдействие и съюзническите задължения за защита на всяка страна членка в случай на въоръжено нападение срещу нея, посочени в параграф пети от договора на НАТО.
 
Какво ще стане обаче, ако Путин реши да “изпробва” спрямо прибалтийските държави въпросния параграф - със завоалирана интервенция или с операция по земя и въздух? Защитна битка за Талин? Или ответен ядрен удар за Рига? Тези въпроси не са теоретични и се дискутират не само в пацифистките групи. Тези въпроси се поставят в НАТО. Току-що създаденият корпус за бързо реагиране не може обаче да ги реши.
 
А Украйна? НАТО
 
 беше щедър на гръмки уверения
 
за солидарност и символични обещания за помощ. Въпреки това Украйна е оставена сама на себе си в конфликта с Русия. Алиансът не може да й предложи истинско съдействие, защото страната е отвъд “червената линия”. И Путин със сигурност знае това.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010