Ама и народът какви ги върши

7 Септември, 2014 - 11:15 - Klassa.bg Rss - всички новини

 „Ние сме маса народ!“ - беше казал някой. И не го е казал с пълна уста. С пълна уста трудно се говори, а и не е прилично.
Но за какво ни е благоприличието, при положение че на народа гледат като на маса, т.е. като на софра. И на неговия гръб ядат на корем. Обаче народът, дето уж е свикнал на хамалогия, не може да носи чак толкова на гръб, колкото някои ядат на корем.
Яденето, казват, идвало с апетита... У нас яденето идва с политиката. Е, може по същество да нямаме кой знае каква политика, но за сметка на това политиците ни имат апетит. И то такъв, че докарват народа до апатия. В резултат на което си имаме апетитни политици и апатичен народ - дето се вика, 2 в 1.
А може би става въпрос за естествен баланс: за едни - ядене, за други - ядове. Каква хармония, а? Пълна! Макар че пълнички са предимно политиците. А народът... Той изглежда толкова зле, че току-виж им убил апетита. Което не бива да се допуска - убиването на апетита може да се таксува като политическо убийство и като такова да се преследва от закона. Факт е обаче, че на политиците все по-често им се повдига от народа. И току-виж получили разстройство - не само умствено, с което все пак са свикнали.
Ама и тоя народ какви ги върши! Вместо да прави така, че на политиците да им се повдига, що не вземе той малко да се повдигне, а?
„Революция ли? - рече ми един завчера. - Няма как да стане, наборе. Революция се прави от млади хора, а те забягнаха в чужбина. Пък нас, старите, дето сме тук, и за ятаци вече не ни бива с тая склероза - ще забравим кого и къде сме го скрили, че и защо...“ 
Няма лабаво - време е народът (т.е. това, което е останало в рамките на държавата) да прояви разбиране. Народът може да не разбира от политика (може да не е дорасъл за референдуми, както твърдят политическите Сульо и Пульо!), но народът трябва да прояви разбиране към политиците.
Мигар тоя склерозирал народ забрави мъдростите си? Ех, народе - който не работи, не яде! А ти правиш-струваш, ама все гледаш да го удариш на безработица. И после разправяш, че няма какво да ядеш.
Апропо у нас кой работи? Който яде. А кой яде? Политиците, с извинение. За което масмедиите ни информират: еди-коя си министърка щяла да има работна закуска, еди-кой си министър - работен обяд, еди-кой си вицепремиер - работна вечеря.
А питате ли я тая министърка как е станала посред нощите, за да се напудри, че да отиде като миска на работната закуска?
А питате ли го тоя министър как се лишава от обедната си почивка, дадена му от Кодекса на труда?
И питате ли го тоя, дето си зарязва нещастната фамилия заради работната вечеря? Вместо да каже: „Егати държавата, на която и аз съм вицепремиер!“ Не питате. Ама те са добросъвестни - трябва да се работи. Голяма работа е яденето. Някои направо се скъсват от работа. Добре поне, че им тече за трудов стаж...
Трябва да ги разберем политиците, дето не стават от масата. Те много държат на масата народ. А и между нас казано, големите далавери стават под масата.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010