Надеждите на изток за бази на НАТО срещат пречката Русия

6 Септември, 2014 - 07:29 - Klassa.bg Rss - всички новини

 В навечерието на срещата на върха на НАТО президентът на САЩ Барак Обама даде на източноевропейските членове на алианса обнадеждаващо уверение за защита от всякаква заплаха от страна на Русия. Полша и балтийските страни обаче искат повече от възвишени думи - те искат постоянни бази с войници на своя територия.
И вероятно няма да получат това.
Въпреки че искането от Полша, Латвия, Литва и Естония ще бъде в дневния ред на срещата на върха в Уелс, влиятелната европейска сила Германия и други членове са силно против. Те смятат, че това би нарушило споразумението от 1997 г. с Русия, в което НАТО обещава да не разполага “значителни бойни сили” в Централна и Източна Европа.
Източните членове на алианса обаче подозират, че договорът с Русия е просто прикритие за нежеланието да се навреди още повече на икономическите отношения. А и Полша смята, че това споразумение, известно като Основополагащия акт, вече е обезсилено от анексирането на Крим от Русия.
В естонската столица Талин Обама обяви вчера: “Вече загубихте веднъж независимостта си. С НАТО никога повече няма да я загубите”. Макар че това ще е обнадеждаващо послание за Полша и балтийските държави, не бяха дадени никакви подробности с какви действия може да бъде подкрепено то.
Германия вече поясни недвусмислено какво няма да означава това послание. Германският канцлер Ангела Меркел заяви миналия месец в Латвия, че няма да има “никакво разполагане за постоянно на бойни части” по източната периферия на алианса. Макар и да каза, че разбира загрижеността на източните членове, тя подчерта, че “имаме Акта НАТО-Русия, който за момента не искам да престъпвам”.
Няколко дни по-късно министърът на отбраната на Полша Томаш Шемоняк изглеждаше примирен, че на срещата на 4-5 септември ще има споразумение за по-второстепенни мерки, като например ротации на части на алианса в региона и предислоциране на доставки там така, че НАТО да може да реагира по-бързо, ако бъде нападната.
“Нямаме проблем с тази идея. Не искаме да превъзнасяме думата “постоянен”, каза Шемоняк в интервю за вестник “Жечпосполита”.
Ясно е обаче, че някои поляци са по-остри, имайки предвид, че полският министър на външните работи Радослав Шикорски каза през пролетта, че Полша се стреми към две бойни бригади с тежко въоръжение.
Много граждани на страната имат усещането, че Западът се отнася с нея като с второразреден член на НАТО в опит да успокои Москва. И според тях е несправедливо, че Полша е помогнала на съюзниците си, изпращайки бойни части в Афганистан и Ирак, а й се отказват гаранции за сигурността, от каквито тя има сега усещане, че се нуждае.
“Когато трябва да се изпълни някаква опасна и неприятна задача, като изпращането на хиляди войници на другия край на света, на Полша се казва от нейните съюзници, че е част от Запада. Там е на 100 процента, без съмнение и без обремененост от времената на съветската доминация”, написа коментаторът Йежи Хашчински в “Жечпосполита”. “Всичко се променя, когато не Полша трябва да направи нещо, а старият Запад трябва да направи нещо за Полша”.
Полските ръководители от месеци говорят, че няма никакъв смисъл НАТО да запазва големи бази на места като Германия и Италия, далеч от каквито и да било очевидни заплахи, докато същевременно не поддържа никакви на източния си фланг, сега когато Русия става все по-заплашителна.
Шикорски заявява, че Полша иска само това, което Западна Германия е имала по време на Студената война, когато американски бойни части бяха разположени там като възпиращо средство срещу значителните съветски сили в Източна Германия.
“Не казвам, че това е нова Студена война, нито пък, че сме се върнали към този вид конфронтация”, заяви Шикорски в неотдавнашно интервю за сайта www.ozy.com. “Но силите, които искаме, са един процент от това, което (Германия) имаше през 80-те години на 20-и век”.
Няма съмнение, че финансово притиснатите членове на НАТО също се колебаят да се ангажират с бази, които може да останат години или дори десетилетия. А онези, които имат бази, няма да искат да се откажат от работните места и другите икономически предимства, които носят със себе си тези обекти. Например, прехвърляне за постоянно на летателния състав от базата на НАТО в Авиано, Италия, в Източна Европа ще има последици за района в момент когато Италия се бори с рецесия.
Основополагащият акт бе подписан през 1997 г., след като Съветският съюз се разпадна и НАТО и демократизираща се Русия се стремяха към партньорство. В споразумението се казва, че двете страни “не се възприемат взаимно като противници”. Те обещават да не използват сила една срещу друга или да нарушават териториалната цялост или независимост на никоя друга държава.
И за да успокои Москва, която се противопоставяше на разширяването на НАТО в части от бившия съветски блок, алиансът се съгласи да не разполага значителни бойни сили в региона.
“От самото начало страни като Полша бяха скептични за изрично обещание, тъй като то би създало нещо като алианс, делящ се на два разреда”, каза Яцек Дуркалец, анализатор от сферата на отбраната в Полския институт за международни отношения.
Лиана Фикс, експерт от германското Дружество за външна политика, заяви, че съпротивата на Германия срещу скъсването с Основополагащия акт произтича от спазването в по-широк план на договорите и другите международни задължения. Непровокирането на Русия с бази близо до границите й също така би дало на Москва пространство да отстъпи от конфронтационния си подход - нещо, което думите на Меркел в Рига изглежда подсказваха, когато тя обяви, че няма да престъпва акта “за момента”.
“Германия иска да остане в рамките на международните правила. В противен случай Русия винаги може да каже: “Не бяхме ние тези, които нарушиха международните правила и норми, а вие бяхте онези, които нарушиха този договор”, посочи Фикс. “Затова мисля, че ще трябва да станат още доста неща, преди Германия наистина да се съгласи да наруши този договор - при все че Русия вече го наруши”.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010