Можете ли да си представите в САЩ да забравят и да не отбележат японското нападение над Пърл Харбър, както в Полша или в Русия да пропуснат покрай (д)ушите си 1 септември или 22 юни като дати, на които се отбелязва годишнината от нахлуването на германските националсоциалисти на тяхна територия?
 
Не е възможно.
 
В България обаче точно това е утвърдено правило.
 
Имаме кръгла годишнина: 70 години от обявената на 5 септември война на България от СССР и тя със сигурност ще си остане в сянката на мълчанието, което е следствие на наложения през тези десетилетия забранителен съветски печат върху събитието.
 
Пиша тази прогноза в свободното виртуално медийно пространство нарочно под формата на „предсказание”, за да подсиля ефекта от абсурда, който НЕИЗБЕЖНО пак ще се състои и може да бъде предвиден с абсолютна увереност. Повечето от читателите ще я прочетат, когато тя ще е вече сбъднат факт.
 
България вероятно е единствена държава в света, която си забранява споменаването на толкова скорошна рана, нанесена й от чужда окупационна сабя над преклонената глава с последвали от това огромни негативи за бъдещето на собствения народ, подкаран на заколение под стой от Европа към Евразия.
 
България не беше изключение от останалите съветски колонии, в които беше наложено васалното задължение да се празнува съветската окупация. Съответно за национален празник на продукта на тази окупация у нас беше определен 9 септември- военен преврат на съветската агентура в армията, осъществен на територията на окупираната вече от чуждата армия страна, провъзгласен с много по-късна дата за „социалистическа революция”.
 
България обаче е изключение в Европа, получавайки 45 години по-късно правото да гради демокрация отново по волята на Москва и петата колона не пропусна да се подмаже като актуализира националния празник с друга дата, в която доминира московската роля. Така се оказахме отново световно изключение, празнувайки като най-важното събитие за българите акт, в който не е взел участие нито един българин, защото по волята на руския окупационен корпус българите просто не са били поканени при подписването на примирието край Сан Стефано на 3 март 1878 г.
 
Ако се намери медия или социологическа агенция да измери българското невежество по отношение на 5 септември, резултатите-гарантирам- ще бъдат шокиращи ( за онези от нас, за които загубата на българската свобода не е празник).
 
При свободно зададен въпрос какво се е случило на този ден вероятността да получите отговора „СССР обявява война на България и я окупира за цели три години, подготвяйки почвата за съветската колонизация чрез насилствена съветизация” е нищожна- ще клони към нулата.
 
При конкретно зададен въпрос „ Знаете ли, че на тази дата Сталин скъсва дипломатическите отношения, които поддържа с България през цялата война ( обстоятелство, което опровергава цялата митология за антифашистката мотивация на окупацията- защото др. Сталин не би си общувал приятелски с фашистка държава, нали така)”, е вероятно да си изядете боя.
 
Съветофилите, мимикриращи у нас като русофили, често са агресивни и също така често ( да ме прощават онези с академичните титли между тях) са прости в своето незнание или незачитане на истината. Авторът на тези редове е изпитал не веднъж червендалестата агресия ( включително от страна на непознати екземпляри, ходещи на свобода по улиците на София) на тези подобия на българи, които не само не знаят за скъсаните дипломатически отношения, но и войнствено отказват да повярват, че това е исторически и лесно проверим факт.
 
Тук просто „нема такова животно”, както е казал невярващият шоп за жирафа- понеже не го е виждал преди и не вярва дори на собствените очи.
 
Тук има друго животно: късокрака, обрасла с рунтави лъжи еманация на правилото „ на лъжата краката са къси” с преклонена през съветския окупатор главичка, отказваща да мисли самостоятелно и свободолюбиво, но завиждащо хищно за благата, произведени от самостоятелните и свободолюбивите народи.
 
Щото в клетката какво можеш да произведеш, освен злоба към онези отвън, които от съжаление ти подхвърлят в нарушение на природните правила по някой къшей инвестиция въпреки благоразумния надпис върху решетките „ изчезващ вид, моля, не го хранете, той се самоизяжда”?
 
Това ( за щастие, все пак) не е обобщение, а наблюдение за едно уникално явление да си живуркаме в неведение.
 
Туземното ни нехайство към първопричините за нашата изостаналост трябва да бъде преодоляно, ако искаме някога да минем от другата страна клетката, в която сме се самозаключили.
 
Трябва да махнем поставения от руската мечка обяснителен за посетителите надпис върху клетката: „Кротък южноевропейски дребен добитък без рога, храни се корупционно с руски газ, нефт и мирен атом. Вирее най-добре без свобода. Продава се на части. За преговори и контакти, звънете в Москва”.
 
Извинявам се за причинените на оптимистите неудобства от този песимистичен текст, но ако една държава и един народ не искат дори да знаят коя е датата, която стои в дъното на факта, че продължава да е на европейското дъно, оптимизмът ми би прозвучал като подстрекаване към самоубийството от страната на преговарящ, опитващ се да посочи на самоубиеца крачката назад от пропастта.
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010