С наближаването на срещата на върха на НАТО на 4 и 5 септември в Уелс западните медии са почти единодушни, че алиансът трябва да се ангажира по-сериозно с кризата в Украйна и да преодолее нерешителността и разминаването в позициите на страните членки. В подкрепа на това мнение говорят все по-набиващите се на очи исторически паралели между днешната украинска криза, ролята на Русия в нея и събитията предхождали и Първата и Втората световна война. Затова медии и политици все по-често се питат възможно ли е тази криза да излезе от сегашните си граници и да подпали война в Европа.   "Индипендънт": Връщаме се в 30-те години 20-ти век   Като отбелязва, че НАТО е на кръстопът, британският "Индипендънт" пише: "Русия отново е противник. Когато членовете на алианса се съберат тази седмица, те трябва да отвърнат на това предизвикателство". Вестникът предупреждава, че срещата на върха в Нюпорт, Уелс ще даде отговор на въпроса дали ще се запази продължителният мир след Втората световна война.   "Авантюризмът на Владимир Путин не вещае нова Студена война. Той е още по-опасен, защото се върнахме в 30-те години на 20. век: демилитаризирани западни демокрации и слаби лидери, за които рискът от война е буквално невероятен и наличие на агресор, който не се колебае да променя границите със сила", смята "Индипендънт".   Има нужда от преодоляване на различията и по-категорични действия   "НАТО е разединен за отговора срещу Русия", е заглавието на челния материал във "Файненшъл таймс" в понеделник. Алиансът се надява да преодолее различия между страните членки, като оповести новия си план за действие за поддържане на готовност. Планът е резултат от няколко седмици на подробни преговори, пише британското издание.   Британският "Гардиън" публикува статия, цитирана от БТА, на бившия главнокомандващ силите на НАТО в Европа ген. Уесли Кларк, в която се подчертава, че успехът на срещата на високо равнище ще се измерва не само с декларациите за намерение да се подсили отбраната на страните членки от Източна Европа, а с готовността на алианса да предостави на Украйна дипломатическа, икономическа и най-вече спешна военна подкрепа.   "Русия няма да признае, че е нашественик, защото ако направи това, може да предизвика по-силен отговор от НАТО. Но докато правителствата в НАТО двусмислено определят руските действия като "агресия" и "нахлуване", те ще срещат трудности да получат подкрепа за по-категоричните действия, каквито трябва да бъдат предприети", пише Уесли Кларк. Той подчертава, че макар и да не е член на НАТО Украйна сега воюва в периферията на НАТО за ценностите на алианса: свобода, самоуправление и демокрация.   Доналд Туск: Европа трябва да си вземе поука от Втората световна война Европа трябва да си вземе поука от Втората световна война и да придаде практическо измерение на трансатлантическата солидарност на страните от НАТО. Това заяви в понеделник избраният за следващ председател на Европейския съвет полски премиер Доналд Туск. Той говори на церемония на полуостров Вестерплате край Гданск, организирана по повод 75-ата годишнина от нападението на фашистка Германия срещу Полша и началото на Втората световна война.   "След опита на Първата световна война, след нейните жертви, Европа искаше да вярва, че ще има вечен мир. Но тези надежди не бяха основани на смела политика. Достатъчни бяха 20 години, вярата и надеждата на европейците да бъдат разрушени", каза полският премиер.   Той каза, че от трагичните събития на полския септември, от трагичната за всички хора война трябва да се извлече поука, но това не бива да е поуката на "наивния оптимизъм". Туск отбеляза, че след броени дни в Уелс започва среща на високо равнище на НАТО, на която ще се обсъжда безопасността на Европа, новата политика на пакта по отношение на опасността от война, и то "не само в Източна Украйна".   Оттук, от Вестерплате, в годишнината от началото на Втората световна война, поляците са длъжни да заявят, че днес никой няма право да блокира нашите инициативи, чиято цел е мъдра и ефективна дейност на Северноатлантическия алианс, заяви Туск.   "Безопасността на Запада изисква смелост, въображение и решителни действия", подчерта той.   Полските медии обръщат внимание на думите на премиера, че призивът "Никога повече война" не може да бъде повече манифест на слабите и безпомощните, не може да бъде израз на заблуди и илюзии, че светът се е освободил от този тип изкушения, че "около нас няма хора и държави, които биха искали за използват отново силата и войната за водене на собствена политика".   "Днес, гледайки трагедията на украинците, гледайки войната - защото това е думата, която трябва да се използва - в източната част на нашия континент, знам, че септември 1939 не бива да се повтори", заяви Доналд Туск.   В Полша възпоменателните мероприятия, свързани с началото на Втората световна война, по традиция започват на полуостров Вестерплате, където в 4,45 часа местно време на 1 септември 1939 г. германският крайцер "Шлезвиг Холщайн" открива огън по разположените на брега полски военни складове. Битката за Вестерплате е първата битка на Втората световна война.   Обратната гледна точка   В западната преса обаче са представени и други гледни точки. Левоцентристкият германски седмичник "Цайт" настоява, че Западът не бива да се поддава на реториката на украинския президент Петро Порошенко, който иска да интернационализира войната с Русия. Източна Украйна трябва да получи автономия, смята "Цайт".   Изданието също предлага исторически паралел, припомняйки, че през 2014 г. се навършват 100 години от началото на Първата световна война, също започнала заради териториални спорове. "Един военен конфликт между НАТО и Русия в и извън Украйна ще въвлече цяла Европа във война", предупреждава "Цайт".

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010